Друго е руският патриарх да го изрече

Това неизбежно поставя и нас в нова ситуация, гравитационните последствия биха били нееднозначни по характер

Следва да поискаме писмени данни и археологически материали от нашето минало, каквито несъмнено има в руски хранилища

„Без българско Православие нямаше да има и руско Православие. Чрез българското Православие руският народ получи основите на православната вяра от България“, заяви руският патриарх Кирил при пристигането си в София по повод 140-годишнина от Освобождението на България. Много важно признание! Според различни анализи в Русия и други държави, правени през последните 200 г., Православието е основна нейна характеристика, без него тя би била съвсем друга страна, ако въобще би оцеляла.

И днес оцелява в огромна степен благодарение на Православието. „След падането на комунизма на Изток единственият наш враг остана Православието“, заяви през 1989 г. видният неин душманин Збигнев Бжежински. Внесеният в Русия от Запад комунизъм нанася на Руската православна църква (РПЦ) огромни щети, в столиците след 1917 г. са разрушени над 80% от християнските храмове и манастири, голям процент от останалите са превърнати в затвори или складове.

През 1941 г., изправени пред пълен разгром от хитлеристите, Сталин и компартията спират репресиите и РПЦ отново изиграва ключова роля за мобилизацията на народа за отпор. Както често е било в миналото. Император Александър Трети завещава на наследника си: „Вярата в Бога и светостта на Твоя царски дълг да бъдат основата на Твоя живот. Никога не проявявай слабост. Помни - Русия няма приятели. Във вътрешната политика покровителствай преди всичко Църквата. Тя неведнъж е спасявала Русия“. Николай Втори през 1917 г. прояви слабост, довери се не на Църквата, а на братовчед си британския крал и империята потъна в разруха и братоубийство.

Сегашната власт в Москва също се е опряла на Православието. През 2015 г. „Труд“ писа, че президентът Владимир Путин доста стриктно се придържа към завещанието на много заслужилия за страната си император Александър Трети.

Писателят и бивш дипломат Владимир Федоровски сподели във „Фигаро“: „Путин разчита много на своята истинска дясна ръка, която не е премиерът Медведев, а Кирил, патриархът на Москва“. Не е загърбен и Върховният мюфтия Таджуддин, но все пак около 80% от хората там са руснаци и повечето изповядват Православието.

Много преди патриарх Кирил са казвани истините за ролята на средновековна България за създаването и укрепването на Киевска Рус, после и за наследилата я Русия. През последните 140 години са го правили немалко родни историци, учени от други области на науката, родолюбиви историци-дилетанти, писатели и публицисти. Такива е имало и в Русия, също в СССР, въпреки твърдото противодействие от страна на политическите власти и фактори сред духовенството.

Академик Дмитрий Лихачов пише: „Църковнославянският език, пренесен в Рус от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Рус своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което на него се е говорило и писало. България даде на източните славяни висшия слой на езика, „полюса на духовността“... Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова.Той през цялото време е бил „редом“ с руския народ и го е обогатявал духовно.“

Много рядко обаче е цитиран в СССР големият учен, главно у нас са популяризирани неговите трудове. Поради геополитически и вътрешнополитически съображения и претенции на Москва. Чийто, впрочем, първи патриарх Киприян е бил българин от Велико Търново, както и няколко от следващите. Поне три века обаче Русия с всички сили прокарва претенцията, че е Третия Рим, Православната империя, наследница на Рим и Византия, обречена на това основание да е водеща сила в Европа. Има и друго. Българските исторически заслуги често и тежко са неглижирани и в изгода на Сърбия и Гърция, считани в Русия за политически по-значими за нея.

За целта са съчинявани пространни легенди за пренасянето на Православието в Киевска Рус директно от Константинопол, повечето нелепи и дори смешни. Същевременно са скривани, а може би и унищожавани много писмени и археологически паметници, доказващи цивилизационната роля на народа и държавата ни за Русия и Православието. Много голям брой от т. нар. скитски находки на територията на Крим и днешна Украйна всъщност са оставени от траките и българите, появяват се и сега при строителството на Кримския мост, но се крият.

Както се криеше дори съществуването на Велика България на кана убиги Кубрат, чието население се обявяваше за прабългарско. РПЦ винаги е помнела, че българските православни мисионери са осъществили „светоотеческата мисия да просветят нашите предци в Свeтата Православна вяра“, каза още патриарх Кирил. Да, знаели са, помнили са, но за първи път го изрича руски първосвещеник. Сега следва да поискаме писмени данни и археологически материали от нашето минало, каквито несъмнено има в руски хранилища.

В „168 часа“ през годините на Пресгрупата и в „Монитор“ след това имаше доста публикации за ролята на средновековна България за Русия. През февруари 2003 г. в интервю за „Монитор“ Калужкият и Боровски архиепископ Климент сподели: „Преди столетия България помагаше на новосъздадената Руска държава, от Вас ние приехме вярата си и културата, писмеността. Ние сме близки по дух народи, които имат общи исторически корени.“

Друго е обаче патриархът на Всея Руси да го изрече. Тъй като е във връзка с извършващия се в днешна Русия голям геополитически завой, предвиждащ фундаментално преразглеждане не само на руската национална стратегия, но и връщане към цивилизационните им корени. Това неизбежно поставя и нас в нова ситуация, гравитационните последствия биха били нееднозначни по характер. Едните положителни с оглед неоосманистките тенденции в Анкара, но някои доста неприятни предвид членството ни в НАТО и ЕС. За зла беда, политическата ни „класа“ е нефелна да се справи с предстоящите сътресения.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи