“Дръзки” връща блясъка си на победител

Честват 60 години на кораба-музей след мащабен ремонт

Символът на бойната ни флотска история и емблема на морска Варна корабът-музей „Дръзки” отбелязва поредна годишнина. На 21 ноември 1957 г. легендарният торпедоносец, излязъл по-рано от състава на ВМС, е официално открит като паметник в присъствието на славния му командир от Балканската война - капитан I ранг о.з. Георги Купов, починал две години по-късно на преклонна възраст. Как и с какви кранове и с каква техника са успели да преместят тогава тежкия корпус от близо 100 тона на това стръмно място на метри от Военноморския музей в града, си остава загадка. Но, откакто е отворен, е една от най-интересните и посещавани исторически атракции в града.

Български и чужди туристи щурмуват кораба-светиня през цялата година. Рекордът от 600 души на ден е през 2008 г., когато честват юбилей на музея, миноносецът е в ремонт, но поради големия интерес, се наложило да го отворят. Мощната инвазия на борда му тогава наричат „3 дни с миноносеца Дръзки“ по заглавието на известното стихотворение на Кирил Христов, писано някъде през 20-те години и посветено на трудното ежедневие на моряците на кораба. Историята на кораба е свързана и с поета-революционер Никола Вапцаров, който кара стажа си на него през 1930-31 г. Той му посвещава стихотворението си „В кубрика“, чийто ценен оригинал, изписан ръкописно, е в експозицията на Военноморския музей. „Вапцаров има и по-популярни стихотворения от този период, но който иска да се докосне до поета моряк, без това стихотворение не може. Само „Едрите звезди над Фамагуста...“ не стигат“, казва шефката на музея д-р Мариана Кръстева.

„Дръзки“ е единственият в света запазен военен кораб от този клас. В Португалия, която е велика морска сила например , военноморският й музей не предлага посещение на военен кораб , въпреки че има много атрактивни експонати като дървен ветроход, изцяло възстановен , посочва д-р Кръстева.

На втората димова тръба на „Дръзки“ личи още раната като символ на първия боен успех. Парче от снаряд пробива комина на „Дръзки“ по време на най-ожесточената морска битка в Балканската война. Тогава капитан II ранг Димитър Добрев повежда отряд от четири торпедоносеца в съдбоносния поход срещу гордостта на турския военен флот- новия мощен бронепалубен крайцер „Султан Абдул Хамид“ („Хамидие“), заплашващ да разруши Варна и Балчик с артилерията си. След като е забелязан силуетът му, Добрев дава заповед за атака, като нарежда изрично да не се чака втора такава.

В първите часове на 8 (21) ноември 1912 г. „Летящи“, „Строги“ и „Смели“ нападат крайцера, но торпедните изстрели са несполучливи. Последен от почти неразумната дистанция, по-малка и от 100 м, атакува „Дръзки“ под командването на мичман I ранг Георги Купов. Оглушителен взрив показва, че целта е торпилирана, на „Хамидие“ е нанесено тежко поражение, изваден е от строя и повече не участва в бой до края на войната. Той е ескортиран полупотънал до Цариград, безславно движейки се със задницата напред. Българските миноносци се разминават с един ранен на „Смели”, пробития от стрелбата комин на „Дръзки” и дребни повреди, а турските имат осем убити, около тридесет ранени и сломена гордост на техния флот.

Легендарният наш торпедоносец е създаден в корабостроителния завод на фирмата „Шнайдер и Сие“ в Шалон на Сона, Франция. От 1904 до 1908 г. там са построени шестте еднотипни кораба – „Дръзки“, „Смели“, „Храбри“, „Шумни", „Летящи“, „Строги“. Техническите им данни са: водоизместване - 98 т, дължина- 38 м, ширина -4.40 м, имат по два парни котела и развиват максимална скорост до 26 възла, въоръжени са с три торпедни тръби с калибър 450 мм и с две 47 мм оръдия. По време на Първата световна война те изпълняват разузнавателни и охранителни задачи, поставят минни заграждения, превозват десантните части за Добруджа през есента на 1916 г.

„Дръзки” е претърпял преустройства през годините. В предното помещение е кубрикът, където са били моряците – общо 25-30 с офицерите на борда, мястото, откъдето се е зареждал носовият торпеден апарат. Могат да се видят летният мостик откъм кърмата , там е и щурвалът, който посетителите могат да завъртят. На палубата е печката , както и надводната тоалетна за моряците – галюнът. Интересно е, че са оцелели дори чистачките на илюминаторите, които се задвижват при включването им. Цялата обстановка за посетителите е онагледена с фоторазказ и интересна екскурзоводска беседа за драматичните събития с участието на кораба герой. Входът е само 2 лева, като деца без придружители не се пускат.

Преди две години се наложи спешен ремонт на „Дръзки“, защото се килна застрашително заради свлачището под него. Необходимите 100 000 лева бяха осигурени от бюджета на Националния Военноисторически музей, чийто филиал е Военноморският музей във Варна.

Както писа „Труд”, в момента се прави мащабен ремонт на „Дръзки” с помощта на съмишленици, предимно в лицето на ВМС, на „Флотски арсенал“, с доброволния труд на матроси и специалисти, както и с безвъзмездно дарените скъпи материали, за да върне блясъка си на победител, не само в голямата морска битка, но и с времето. Другият месец ще бъде отбелязана 105-годишнината от първия боен успех на бойния ни флот, както и юбилея на кораба-музей.

На 6 ноември 2005 г. името „Дръзки“ е дадено на закупената от Белгия фрегата „Ванделаар“ (построена през 1977 г.) за нуждите на Българската армия.

Височайши визити

Бившият Първи в държавата Тодор Живков се е качвал на „Дръзки“ и е написал посвещение от визитата си, което пазят във Военноморския музей. Посещение е правил и президентът Желю Желев, както и повечето военни министри у нас. Още се пазят спомени за визитата на бившия палестински лидер Ясер Арафат и строгите мерки за безопасност и охрана тогава. На „Дръзки“ е била посрещана делегация и на Генералния щаб на Турската армия. А още по-интересното е, че самият крайцер „Хамидие“, вече възстановен, е акостирал през 1938 г. на пристанище Варна, пристигайки на официално приятелско посещение у нас.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи