Духа ли отново вятърът в платната на Европа?

Председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер

Или това са само „федералистки фантазии“?!

Планът е "важна първа стъпка в посока по-честна конкуренция и еднакви условия на глобално равнище"

„Вятърът отново духа в платната на Европа.“ Това бе посланието на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер към пълната зала на Европейския парламент.

Откакто оглави ЕК преди три години, Юнкер бе принуден незабавно да превключи на режим „управление на кризи“: гръцката финансова криза, бежанската криза от 2015 г. и решението на Великобритания да напусне блока станаха повод Брюксел и европейските столици да потънат в дълбок размисъл.

Мнозина започнаха да се питат дали съюзът ще се запази. Затова тазгодишната реч бе отлична възможност за Юнкер да изложи една по-положителна и по-малко мрачна визия за бъдещето на ЕС.

А и беше високопарна. Юнкер призова всички страни членки на ЕС да въведат еврото и за европейска версия на Международния валутен фонд. Той каза още, че възнамерява да предложи да бъдат проверявани всички чуждестранни инвестиции, идващи вън от съюза.

„И в добро, и в лошо, никога не съм губил моята любов към Европа“, каза Юнкер в една реч, изпълнена с патос.

Засега обаче изглежда неясно дали на любовта на Юнкер ще бъде отвърнато с взаимност.

Присъдата на Петер Клепе: „Има много федералистки фантазии.“

Клепе е директор на брюкселския офис на мозъчния тръст „Отворена Европа“.

„Речта не отчете какво се случва в много страни“, казва той, правейки уговорката, че макар много хора да не са непременно антиевропейски настроени, те чувстват, че „блокът има прекомерни амбиции и трябва да бъде по-скромен“.

Въпреки че Юнкер не спомена поименно Китай, планираната от него мярка може да е отговор на общите безпокойства в Германия, Франция и Италия, че китайските инвестиции в Европа правят тези в обратна посока да изглеждат нищожни.

Трите страни бързо аплодираха плановете на Юнкер:

„Предложенията на Европейската комисия предпазват честната конкуренция в ЕС и също осигуряват по-добра защита срещу придобивания на компании, които не отговарят на пазарните правила“, каза в изявление германският министър на икономиката Бригите Циприс. „Необходимо е да попречим на други държави да извлекат предимство от нашата откритост, за да прокарат своите индустриални интереси“, продължи тя.

За френския министър на икономиката Брюно Льо Мер това предложение е само началото.

Планът е „важна първа стъпка в посока по-честна конкуренция и еднакви условия на глобално равнище“, каза той в изявление.

Клепе обаче предупреждава срещу този вид „протекционистки“ подход и смята, че „страните, които искат да инвестират в Европа, трябва да бъдат посрещани с добре дошли, а не ограничавани“.

„Трябва да обръщаме внимание на интересите на европейските потребители, а не само на износителите - и това означава да осигурим възможно най-голяма конкуренция и избор“, се аргументира той.

Призивът на Юнкер в крайна сметка всички страни от ЕС да се присъединят към еврозоната бе отхвърлен от високопоставени представители на християндемократическия блок на германския канцлер Ангела Меркел, както у дома, така и в Страсбург.

Маркус Фербер, заместник-председател на комисията на Европейския парламент по икономическите и паричните въпроси, предупреди, че „присъединяването не трябва да бъде налагано с политическо решение“.

Примерът на Гърция показа какво може да се случи, когато икономическите реалности биват пренебрегвани заради политическо престараване и присъединяването към еврозоната получава лекомислено зелена светлина“, отбеляза той.

Маркус Зьодер, министърът на финансите на германската провинция Бавария, отиде още по-далеч: „Това е погрешното предложение в погрешния момент“, каза той пред германския вестник „Велт“, допълвайки, че идеята България и Румъния да станат част от еврозоната е абсурдна.

Но докато някои отхвърлят речта на Юнкер като нереалистична реторика, други виждат в нея обръщане към Централна и Източна Европа във време на напрежение между Брюксел, от една страна, и Варшава, Будапеща и Прага, от друга, за това как да бъде прилагано законодателството на ЕС.

„Той говореше срещу една диференцирана и на много скорости Европа, която изглежда е тенденция в европейски столици“, казва Даниела Шварцер, директорът на изследователския институт към Германския съвет за външни отношения.

„В много столици диференциацията изглежда бързо решение на проблемите. Намирам за интересно, че (Юнкер) се обяви доста силно срещу нея, но не само на концептуално равнище, фактически той каза какво трябва да се случи“, отбелязва Шварцер, визирайки призива му Хърватия, Румъния и България да бъдат включени в Шенгенското пространство и да бъде разширена еврозоната.

Така че макар да изглежда малко вероятно ЕС да е готов да „опъне корабните платна“ и да започне амбициозни интеграционни проекти, речта на Юнкер може да е помогнала за възстановяване на усещането за единство и обща цел.

(Превод БТА)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи