Какво да очакваме от срещата на ръководителите на ЕС с Ердоган във Варна

Kабинетите „Борисов-1“ и „Борисов-2“ бяха критикувани, че в областта на външната политика са били доста пасивни, особено спрямо Балканите, където България би могла да прави стойностна политика, в интерес не само на региона, но и на ЕС като цяло. Кабинетът „Борисов-3“ сякаш коригира това и се нагърби с такива сериозни предизвикателства, които биха могли – образно казано – „да счупят зъбите“ и на страни със значително по-голям ресурс от нашия.

Ролята на България като ротационен председател на Съвета на ЕС несъмнено спомага за увенчаване с успех на усилията в тази посока. В действие бе приложена известната максима, че България няма потенциал да диктува глобалната политика, но понякога може – поне понякога! – да предвиди какво биха поискали от нас „големите играчи“ и преди да са ни го наложили силово, ние самите да им го предложим, но в модифициран вид, така щото в решението да е вплетен и нашият интерес. След продължителна работа на българската дипломация на средно изпълнителско равнище, както и на самия министър-председател във „високия сегмент“ в ЕС, бе приет като приоритет на българското председателство „пътят към ЕС на страните от Западните Балкани“ (тези страни през последните години бяха някак оставени на самотек, а от получилия се вакуум се възползваха външни на региона сили) и бе насрочена среща по тези въпроси за месец май в София. Бе организирана също така среща на ЕС с турския президент Ердоган на 26 март във Варна. И двете инициативи са пълни с подводни камъни.

Нека разгледаме срещата във Варна. Тя се провежда в много противоречива атмосфера. Вътрешнополитически въпроси, свързани с референдума в Турция (април 2017 г., след него Реджеп Тайип овладя изпълнителната, законодателната и съдебната власти) за превръщане на страната от парламентарна в президентска република, подтикна Ердоган към непремерени действия и публични изказвания спрямо държави със значителни турски общности – ФРГ, Австрия, Холандия и др. Някои от тези страни, в които също предстояха избори, отвърнаха „подобаващо“ и не допуснаха на своя територия турски официални представители да агитират предизборно, а Ердоган ги нарече „фашисти“. След постигане на исканите промени на референдума, Ердоган продължи натиска по линия на турските общности, като ги призова – на изборите в страните, в които те живеят, да гласуват за определени про-турски партии, на практика проксита на Анкара. Това, очевидно, донагнети атмосферата – за да си представим по-картинно, нека си спомним за нашите избори през пролетта на 2017 г., когато, предвид флагрантната турска намеса в полза на една партия, се наложи служебното правителство на проф. Герджиков да предприема серия от доста непопулярни за дипломацията мерки, като изгонване на турски граждани и др., а някои български политически сили физически преградиха българо-турската граница и не допускаха нашите изселници от Турция да влязат в страната.

Тези негативни тенденции се наблюдаваха през цялата 2017 г., към тях се натрупаха и други факти – обявяване на извънредно положение и серия от антидемократични действия във вътрешен план на режима в Турция спрямо журналисти, адвокати, държавни служители; арести на повече от сто хиляди души с обвинения в гюленизъм и съпричастност към опита за преврат от 2016 г., терор спрямо кюрдите в Югоизточна Турция, и в крайна сметка – операцията „Маслинова клонка“ на турските въоръжени сили в Сирия в нарушение на Резолюция на Съвета за сигурност на ООН за едномесечно прекратяване на огъня по хуманитарни съображения.

Нещо повече, Турция предприе неприятелски действия спрямо две страни от ЕС, а именно Гърция и Кипър. На два пъти турски военен катер предизвика сблъсък с гръцки катер, охраняващ границата в Егейско море, а турската страна отказа да върне гръцки граничари, заблудили се в мъглата и влезли на турска територия. Преди броени месеци Ердоган, намиращ се на официално посещение в Атина, в противоречие с елементарната дипломация заяви, че следва да се преразгледа Лозанският договор (в него са описани границите с Гърция, а и с България). Турски военен кораб възпрепятства проучване за природни богатства на компанията ЕНИ в изключителната икономическа зона на Кипър – страна, една трета от която все още е окупирана от турски войски. Всичко това бе съпроводено с политически заявления на висок тон, на различно ниво. Междувременно Нидерландия окончателно изтегли посланика си от Анкара и заяви, че Турция може да не бърза да изпрати свой посланик.

Буквално преди дни Ердоган – на партийно събрание в Сакария – направи поредно изказване за „душевните граници“ на Турция, в които спомена места и градове, намиращи се на Балканите, в Близкия Изток (Сирия и Ирак), минаващи през Средна Азия и достигащи до Китай. Предвид граничните инциденти с Гърция, мераците за преразглеждане на Лозанския договор, както и военната операция „Маслинова клонка“ в Сирия с амбиции да продължи и в Ирак, тези „душевни терзания“ на Ердоган придобиват определено злокобен смисъл. България заяви доста дипломатична позиция по отношение на тези изказвания, най-вероятно продиктувана от старание да не нагнетява допълнително атмосферата преди 26 март.

Очевидно, описаното до тук не благоприятства срещата във Варна. След като предизборните страсти отшумяха, се пристъпи към известно успокояване. Направени бяха опити за някакво смекчаване – посещение на Ердоган във Франция, негови разговори с Меркел, „совалки“ между външните министри на Турция, ФРГ и Австрия и др. Бяха освободени няколко журналисти, тържествено бе открита ремонтираната българска черква „Св. Стефан“ в Истанбул (т.нар. „Желязна черква“). Ердоган направи отново изявления, че членството на Турция в ЕС е приоритет, че страната ще спазва ангажиментите си по споразумението от април 2016 г. за „спиране на мигранти срещу финансиране на тяхното пребиваване в Турция“.

На Съвета на ЕС (22-23 март) въпросът за среща с Ердоган във Варна бе поставен на обсъждане, като бяха изказани различни мнения за целесъобразността от провеждането й в настоящия момент, без реални действия от турска страна за смекчаване спрямо Гърция и Кипър. В крайна сметка въпросът бе решен – срещата ще се осъществи, но същевременно бе приета доста остра декларация, призоваваща за корекция на турските действия в Егейско море и Източното Средиземноморие. (Анкара незабавно обяви тази декларация за „пристрастна“ и „едностранна“).

Очакванията са, че на срещата страните ще изложат позициите си по изброените остри въпроси – турските искания са свързани с финансовите ангажименти на ЕС по споразумението за мигрантите от 2016 г. (3+3 млрд. евро), обновяване на Митническия съюз, реално продължаване на преговорите за членство в ЕС (отваряне на нови преговорни глави), а европейските ръководители ще потвърдят желанието за продължаване на Споразумението за мигрантите, както и ще поставят въпросите, свързани с Гърция и Кипър, а също за погазването на демократичните правила в Турция. Вероятно Турция ще изложи позициите си по операцията „Маслинова клонка“ в Сирия, като се опита да обоснове необходимостта от нейното продължаване към източната част на страната и в Ирак, с оглед „ликвидиране на терористичната заплаха“ (под това Анкара разбира „зачистване“ от кюрдските бунтовници на кордон отвъд своите граници с тези страни).

В нашите медии често се твърди, че България е посредник в тези разговори, което е доста попресилено. За едно истинско посредничество е необходим значителен ресурс и други „тънкости“, които липсват в настоящия случай. В същото време, значението на срещата не бива да се омаловажава по никакъв начин – българската страна доста се постара за нейното осъществяване, а този резултат сам по себе си е достоен за уважение.

Спекулира се също така, че като „посредник“ България трябва да постави пред Ердоган целия спектър от двустранни проблеми. Това едва ли е осъществимо. Но на двустранната среща Борисов-Ердоган, за която се говори, че ще има, нашата страна би могла да постави ако не всички двустранни въпроси – а те не са никак малко – то поне този за свикване на сесия на Комисията по нерешените въпроси (там е и въпросът за компенсиране на исканията на тракийци), а също за „душевните граници“ на турския президент, като му бъде обърнато внимание, че подобни „щения“ няма да бъдат толерирани и ако не престанат, ще бъдем принудени да предприемем реални действия за тяхното пресичане.

Няма да е никак лесно. Към изброените трудности се добавят и протести от различни партии и организации в България – нашата общественост сякаш разбра, че времето на Председателството е най-удобно за протести, защото са по-ефикасни и постигат искания резултат.

Нека пожелаем успех на тази среща. И нека помним, че това не е никак лесна работа, че това не е one man show, не е работа само на дипломацията или само на политическите кабинети, а е съвместно усилие, от които всички имаме интерес. Диалогът винаги е по-добър от едностранните действия, а компромисът е за предпочитане пред политиката на свършените факти.