Много работодатели правят медицинска застраховка и дават ваучери за храна на служителите си като бонус към заплатите. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това дължат ли се данъци от фирмата или от самите работници за тези застраховки и ваучери.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Дружество смята да сключи медицинска застраховка на служителите си за медицинска помощ (в т.ч. проследяване на бременност и раждане), възстановяване на разходи за здравни стоки и профилактика. Медицинските услуги ще бъдат достъпни за всички работници и служители, включително за наетите по договор за управление и контрол. Дружеството предоставя ваучери за безплатна храна в размер на 60 лв. месечно.

Поставени са въпросите:

1. Ще се считат ли за социални разходи, предоставени в натура по смисъла на §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, разходите за медицинска застраховка?

2. Ако месечната вноска за всяко наето лице е до 60 лв., може ли да се ползва данъчно облекчение по чл.208 от ЗКПО, във връзка с чл.204, ал.1, т.2, б. „а” от същия закон?

3. Върху изплатените средства за ваучери за храна и медицинска застраховка, дължи ли се данък върху доходите при условие, че сборът на ваучер и застраховка превишава сумата от 60 лв. месечно на едно лице?

По първи и втори въпрос:

Според §1, т. 34 от ДР на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса за труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица има парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на социалните придобивки.

При условие, че разходите могат да бъдат определени като социални по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, то обстоятелството дали са предоставени в натура или не, е определящо за тяхното данъчно третиране. Възможни са следните варианти:

- когато са предоставени в натура, подлежат на облагане с данък върху разходите съгласно чл. 204, ал.1, т.2 от ЗКПО;

- когато не са предоставени в натура, спрямо тях се прилага разпоредбата на чл.205 от ЗКПО, която предвижда, че социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Следва да се има предвид, че съгласно чл.204, ал.1, т.2, буква „а” от ЗКПО разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот” изрично са определени като социални разходи, предоставени в натура.

Разпоредбата на чл.208 във връзка с чл.204, т.2, буква „а” от ЗКПО, предвижда освобождаване от облагане с данък върху социалните разходи на разходите на работодателите до 60 лв. месечно за вноски (премии) за допълнително доброволно пенсионно и здравно осигуряване и за застраховки „Живот”.

Видно от разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗЗО доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Не са доброволно здравно осигуряване договорите за медицинска застраховка за пътувания извън България. Не е доброволно здравно осигуряване и дейността на изпълнители на медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени. (чл.82, ал. 2 и 3 от ЗЗО).

Ако дружеството работодател сключи договор за здравна (медицинска) застраховка на работниците и служителите („Договор за медицинска застраховка” съобразно чл.427 от КЗ) и са изпълнени изискванията за общодостъпност и за ред и начин на предоставяне, посочени в §1, т.34 от ДР на ЗКПО, тези разходи могат да се квалифицират като социални разходи, предоставени в натура. На основание чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО тези разходи се облагат с данък върху разходите.

В случая не е ясно, дали застрахователният продукт попада в определението за доброволно здравно осигуряване. Ако той е такъв, независимо от размера на вноската за всяко наето лице, може да ползвате данъчното облекчение по чл.208 от ЗКПО до 60 лв. месечно за всяко наето лице, като превишението над този праг подлежи на облагане по реда на чл.212 от ЗКПО, като данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл.204, ал.1, т.2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.

Съгласно чл.206, ал.1 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването и не формират данъчна временна разлика. Данъкът е окончателен.

Ваучерите за храна и медицинската застраховка за сметка на работодателя се анализират и съответно се прилага освобождаване от облагане или облагане с данък по чл.204, т.2 от ЗКПО на всеки разход поотделно. Ако са изпълнени посочените в ЗКПО изисквания, може да се ползват едновременно и двете облекчения: по чл.208 за медицинските застраховки и по чл.209, ал.1 за ваучери за храна общо в размер до 120 лв. месечно на всяко наето лице.

По трети въпрос:

На основание чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:

- направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка „Живот”;

- социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО (чл.24, ал.2, т.9 от ЗДДФЛ).

Следователно социалните разходи, предоставени в натура под формата на вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот”, не се включват в облагаемия доход на физическите лица и не се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ, включително когато общата им стойност превишава 60 лв. месечно за всяко лице.

Ваучерите за храна, определени като социални разходи в натура, които са предоставени от работодател при изпълнение на условията на ЗКПО, попадат в изключените от облагане доходи на основание чл.24, ал.2, т.1, буква „е” и чл.24, ал.2, т.9 на ЗДДФЛ. Разходите за ваучери за храна не са облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица, когато са получени в размера и по реда на ЗКПО или когато са обложени по реда на ЗКПО (при превишаване на сумата от 60 лв.).

Следователно направените от работодателя социални разходи за доброволно здравно осигуряване и разходите за ваучерите за храна, получени в размер и по реда на ЗКПО, не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения на работниците и служителите по силата на две самостоятелни правни норми - на чл.24, ал.2, т.12 от ЗДДФЛ и на чл.24, ал.2, т.1, буква „е” от ЗДДФЛ.

В ЗДДФЛ липсва норма, ограничаваща едновременното предоставяне на двата вида дохода, както и лимит, при надвишаването на който нормата да предвижда облагане на физическите лица - работници и служители. При едновременното предоставяне на социални разходи за доброволно здравно осигуряване и разходи за ваучери за храна, без значение от общият им размер, за физическите лице не възниква доход, който да подлежи на облагане.