Много фирми ще дадат коледни подаръци на служители, които са се представили добре през годината. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви налози се дължат за предоставени в натура награди.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Ръководството на ЕАД е решило да награди определени работници за постигнати от тях резултати. Поощрението ще бъде с предметни награди или ваучери за подарък. Поставени са въпросите:

1. Какво е данъчното третиране на разходите за награди по ЗКПО?

2. Трябва ли стойността на предметната награда и на ваучера за подарък да се включва при определянето на месечната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения?

3. Дължат ли се осигуровки върху стойността на предоставените от работодателя предметни награди или ваучери за подарък?

По първи въпрос:

Придобивките за работници и служители за сметка на работодателя могат да бъдат данъчно признат или непризнат разход, съответно облагаем или необлагаем доход за физическите лица, като конкретното им данъчно третиране е в зависимост от специфичните особености, свързани с тяхното предоставяне.

В случая целта на предоставянето на наградите е да се възнаградят (поощрят) определени служители, постигнали високи трудови резултати. Придобивките не целят задоволяване на социално-битови потребности, а имат за цел да възнаградят (стимулират) определени хора за положения от тях труд. При това положение разходите за награди носят белезите на разходи за възнаграждение на персонала, съответно облагаем доход от трудови правоотношения.

Разходите за възнаграждения са признати за данъчни цели, с тях не се преобразува счетоводният финансов резултат по реда на ЗКПО.

В случая наградите не могат да се определят като социални разходи, предоставени в натура по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО и не следва да се облагат с данък върху разходите по реда на чл.204, ал.1, т.2 във връзка с чл.212 от ЗКПО, предвид неизпълнението на едно от кумулативните изисквания - да са достъпни за всички работници и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Социалните придобивки имат за цел да обезпечат потребности от живота и бита на наетите лица, а тези потребности не могат за бъдат поставени в зависимост от заеманата позиция или от постигнатите трудови резултати.

Наградите, доколкото не са свързани с използване на активи и персонал на дружеството, не могат да се определят като разходи в натура по смисъла на §1, т.83 от ДР на ЗКПО и не следва да се облагат с данък върху разходите по реда на чл.204, ал.1, т.4 от ЗКПО.

В случай, че разглежданите придобивки не са пряко обвързани с положения от лицата труд, начислените разходи няма да бъдат данъчно признати на основание чл.26, т.1 от ЗКПО. В случай, че придобивките са поощрение за постигнати трудови резултати, те имат характер на допълнително трудово възнаграждение.

По втори въпрос:

Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

На основание чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2 на чл.24. В облагаемия доход не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО, както и парични и предметни награди, получени на основание и по реда на нормативен акт. Доколкото в случая не са налице социални разходи в натура по смисъла на ЗКПО, както и награди, получени на основание на нормативен акт, стойността на предметната награда (ваучера), не е освободена от облагане. Следователно тази стойност е облагаем доход от трудови правоотношения и подлежи на облагане по правилата на ЗДДФЛ за авансово и годишно облагане на доходите.

Според чл.11, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ непаричният доход се смята за придобит на датата на получаването му. Непаричните доходи се остойностяват в лева към датата на придобиването им по пазарна цена. Съгласно §1, т.8 от ДР на ДОПК “пазарна цена” е сумата без ДДС, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

Посоченото данъчно третиране е приложимо във всички случаи, при които разходите, извършени от работодателя в полза на наети лица, не са освободени по силата на закон или по своето естество не са социални разходи, а са допълнително възнаграждение за техните усилия.

По трети въпрос:

Според чл.4, ал.1, т.1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата и от начина на заплащането. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигуровки, и продължава до прекратяването й.

За работниците осигуровки се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и професии и върху не повече от максималния месечен осигурителния доход.

На основание чл.6, ал.12 от КСО, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 от КСО в пари или в натура, се внасят осигуровки. Дължимостта на осигуровките върху социалните разходи не е свързана с данъчното им третиране съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ. Единственото изключение са разпоредбите относно ваучерите за храна, които препращат към ЗКПО.

За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битово и културно обслужване следва да са предоставени по реда на чл.293 и чл.294 от КТ.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл.40, ал.5 от КСО и др. доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния осигурителен доход за всеки един от месеците на годината. В чл.1, ал.8 от Наредбата са определени доходите и възнагражденията, които не се включват в осигурителния доход, върху който се дължат осигуровки.

Доколкото предоставяните от работодателя предметни награди или ваучери за подарък са във връзка с упражняваната трудова дейност от работниците, те представляват осигурителен доход по смисъла на чл.6, ал.2 от КСО и върху стойността им се дължат осигуровки.

На основание чл.127, ал.1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд гражданите, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване (ДОО), с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б от кодекса.

Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за ДОО (чл.157, ал.6 от КСО). Здравната вноски за лицата по чл.4, ал.1 от КСО се определят върху дохода, върху който се дължат вноски за ДОО (чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване).