Държавата е длъжница на майките и децата

Съвременните родители не са подготвени за предизвикателствата и отговорността на родителството и нерядко го възприемат като задължение на околните

 

Живеем в един все по-глобализиращ се свят с развити технологии, вкл. и в семейния бит, както и в условия на динамична информационна среда. Субективното усещане за неудовлетвореност сред българските родители се базира на сравненията, които те правят между социалните политики на други държави. България е на първо място в ЕС по бедност, като основните показатели са: доходи, безработица, образование, здравеопазване, жилищни проблеми. Семейната политика е съвкупност от мерки и институции, които имат за цел да закрилят и стимулират семейството.

Според българското законодателство държавата е длъжна да подпомага семейството, да насърчава отглеждането на децата в естествената им семейна среда, както и да осигурява при нужда подходяща защита. Най-голяма грижа следва да се полага за семейства в затруднено положение. Семейството трябва да разчита на адекватна социална защита, която включва икономически статут, условия на живот, солидарност между поколенията.

Очевидно обаче държавата няма ясна и конкретна визия за подкрепа на българските семейства. Споменава се само формално в официални документи, стратегии и доклади на институции, насочени към подобряване живота на децата и техните родители. Безспорен факт е, че броят на “децата, отглеждани от държавата”, не намалява въпреки скъпия и продължителен процес на деинституционализация.

Експерти от Института за изследване на населението и човека към БАН проучиха нагласите и очакванията за работещата в момента система за семейна политика в България. Бяха организирани фокус групи с родители с 1-2 или повече деца, родители на деца с увреждания, самотни родители и родители от ромската общност. Резултатите показват, че държавата е в огромен дълг по отношение на социалната политика.

От друга страна, съвременните родители не са подготвени за предизвикателствата и отговорността на родителството и нерядко го възприемат като задължение на околните, а не като тяхна отговорност. Особено изявено е сред една определена малцинствена група, която преимуществено разчита на социално подпомагане.

Но не само родителите от тази група не полагат нужните грижи за възпитанието на децата си. Семейните и националните ценности и традиции следва да се градят в семейството, да се възпитават у децата още от най-ранна възраст, а не да се разчита това да става едва в училището и да се вменява в отговорност на учителите.

Вярно е, че в столицата не достигат места в детските ясли и градини, както е вярно, че отпусканите от държавата средства за подпомагане на майчинството у нас са обидно ниски, че защитата на бременността и майчинството не е на ниво. Не са редки и случаите на работодателска дискриминация спрямо бременните. Но всичко това не е от липса на законодателство, а от занижен контрол от страна на органите на изпълнителната власт и администрацията. Няма да е пресилено, ако кажа, че е резултат и на ширещата се корупция и чиновническо бездушие.

Навярно това е причината за неудовлетвореността на 91% от участниците в изследването, които смятат, че социалната политика за подкрепа на семействата в нашата страна е неефективна. В тази връзка обаче моето лично убеждение е, че националната ни политика и усилията на всяко правителство трябва да бъдат преимуществено насочени към повишаване качеството на образование, както и за насърчаване отглеждането на децата в здрава семейна среда.

Цялостната семейна политика в ЕС включва данъчни мерки и семейни надбавки, насърчаване на равни професионални възможности на жените и мъжете, грижи за децата и лицата в зависимо положение, възможност за добро съвместяване на професионалния и семейния живот (отпуск на родителите, непълно работно време). Духовното, здравното и образователното благоденствие на децата трябва да бъде основен елемент във всяка семейна политика. Родителите да бъдат отговорни към отглеждането и възпитанието на децата си, да се спре безотговорното раждане и изоставяне на деца, както и да се даде възможност на родителите да съвместяват своите семейни и професионални отговорности с участие в обществено-политическия живот на страната.

В скандинавските страни е отделено специално внимание на равенство между бащите и майките както в професионален, така и в семеен аспект. Още от 70-те години се използват социално насочени политики за професионално обучение, които позволяват по-качественото съвместяване на семейния и професионалния живот. В Швеция са извършени реформи в областта на родителските отпуски, на услугите, насочени към децата в най-ранна възраст, както и специално данъчно облагане на семействата.

Във Финландия още през 1988 г. е въведена надбавка за отглеждане на децата при домашни условия. В Норвегия се признава трудът и се дават средства на родителите, които отглеждат децата си на пълен работен ден.

Франция пък е известна със своята семейна политика с традиции, стабилност и последователност, справедлив данъчен режим, финансови добавки, специални платени отпуски, услуги за отглеждане на деца от 0-3 години, както и безплатна детска градина след 3-годишна възраст. Разбира се, целта на семейните надбавки е да компенсират разходите, които поема семейството за всяко едно дете. Франция е една от страните с най-висок процент на трудова заетост при жените и най-висок коефициент на раждаемост.

Германия, която е известна с критичното си демографско положение, от няколко години има амбициозна социална политика. Въведени са форми за гледане на деца с адаптирано работно време, а също така и отпуск от 14 месеца, платен в размер на две трети от заплатата. Отпускат се и специални помощи на бедните семейства. Семейната социална политика трябва да включва цялостна закрила на семейството, социално осигуряване на майките и децата, отпускане на помощи за бедни семейства, грижи за възрастните, инвалидите и хората в неравностойно положение. Крайният резултат е осигуряване на перфектна социална закрила и стремеж към благоденствие на страната.

В изследване на Световното движение на майките сред 11 000 майки се посочват конкретните им искания - съвместяване на семейния живот с трудовата заетост, обществено признание на огромната им роля като майки и на трето място - необходимостта от повече време за грижи за децата.

Според мен значими фактори за успеха на семейната политика на България са въвеждането на подходящи мерки за съвместяване на професионалния и семейния живот, предотвратяване на бедността сред българските семейства, последователност и усъвършенстване на семейната политика съобразно интересите на детето и независимо от доходите на семейството.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи