Държавата ни взима 5537 лв. за година, за да запълни хазната според бюджета на страната. "Разходната бележка" и алтернативата на държавния бюджет за следващата година представиха от Института за пазарна икономика (ИПИ) за 15-ти пореден път пред журналисти.

Според разчета на бележката най-високи са разходите за пенсии и осигуровки - 1841 лв., следват ги тези за транспорт, съобщения и селско стопанство - 834 лв. Здравеопазването "ни бърка в джоба" със 663 лв, а за отбрана и сигурност плащаме 627 лв. Разходите за образование са по-ниски - 541 лв., а за администрация се храчим с 348 лв. на година.  За благоустройство и околна среда работещият българин плаща 329 лв. Членството на България в Европейския съюз ни излиза по 160 лв. на година, а само лихвите по стари дългове възлизат на 102 лв. Най-ниски са разходите за култура и спорт - 93 лв.

От цялата сметка общият размер на заемите, които е изтеглила държавата, стига до 3309 лв. на човек за една година, изчислиха от ИПИ.

Представителите на Института за пазарна икономика традиционно представиха и изготвиха алтернативен бюджет на държавата, в който включват намаляване на данъците и осигуровките, оптимизиране на публичните разходи и излишък в макрорамката на страната през 2018 г.

"Излишъците са изключително важни, защото благодарение на тях България избегна фискалната криза", коментира Десислава Николова, главен икономист на ИПИ.

"Растежът на икономиката за 2017 г. е доста по-висок от очакванията. Към момента последните прогнози са за около 4%", посочи Николова и коментира, че благоприятната икономическа среда автоматично дава повече приходи в бюджета и до октомври месец оценката е за излишък от 2,4 млрд. лв.

Според икономиста капиталовите разходи в края на годината са силно надценени. "На фона на този висок растеж в същото време имаме придържане към дефицитната политика на фиска.

Имаме голям контраст между фискалната политика до 2008 г. и политиката, която имаме последната година. Наистина в момента ние нямаме обяснение защо се поддържат тези дефицити и се залагат и за следващите две години в рамките на 1 %", посочи Николова.