Не чакайте кампании за безплатни прегледи, съветва пулмологът

Д-р Васил Шишков завършва медицина през 1998 г. в Медицинския университет – София. От 2010 г. е специализант по пневмология и фтизиатрия във ВМА, в периода 2011-2016 г. е асистент в Клиниката по пневмология и фтизиатрия и понастоящем работи там. Д-р Шишков е асистент към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

- Д-р Шишков, какво ви провокира да организирате безплатни прегледи за пациенти с дихателна недостатъчност през юни в поликлиниката на ВМА?

- На първо място е фактът, че до голяма степен продължителната домашна кислородотерапия е подценен метод за лечение на пациентите с хронична дихателна недостатъчност, който до момента не се реимбурсира от НЗОК. От друга страна, при част от пациентите това е единственият неоперативен подход, подобряващ качеството на живота и преживяемостта. Бих искал повече пациенти да получат информация и да подобря достъпа до това лечение.

- Тези кампании винаги предизвикват голям интерес. Какво бихте казали на пациентите, които не успяха да се запишат за преглед?

- Много е важно да уточним, че пациентите се записват за участие в кампанията по определени симптоми. Това не са профилактични прегледи, които са предназначени за всички. Фактът, че не са били записани означава, че те нямат дихателна недостатъчност и това е добра новина. Хората биха могли да потърсят специалист-пулмолог в родния си или близък град, при който да се прегледат и с направление по здравната каса. В този смисъл съветвам хората да не чакат кампании за безплатни прегледи, а при най-малкото съмнение за здравето си да се обръщат към личния си лекар или към друг специалист.

- Как се лекува дихателната недостатъчност?

- Най-обобщено може да каже, че се използват два подхода - лекува се медикаментозно основното заболяване (ХОББ, интерстициална фиброза и др.) по съответните правила, а за лечение на самата хронична дихателна недостатъчност се прилага кислородотерапия, при част от случаите и подпомагане на дишането с помощта на апарат, т.нар. неинвазивна вентилация. Важно е да се уточни, че за да бъде ефективна, кислородотерапията трябва да се провежда в определена индивидуална доза при всеки пациент, която най-често се определя в болнични условия след съответни контролни изследвания (кръвно-газов анализ на артериална кръв) и продължава поне 16 часа в денонощието. Друго важно уточнение е, че пациентите вече трябва да са преминали през период с оптимално медикаментозно лечение, преди да бъде назначена кислородотерапия, като при прекалено тежки случаи може да има изключения от този подход.

- Безвредна ли е кислородотерапията и има ли противопоказания?

- Това е метод за лечение при понижено насищане на артериалната кръв с кислород. Тя не е метод за лечение на симптомите като задух например, тъй като механизмите за формиране на задуха и спадането на кислородното насищане донякъде са различни. В медицината не съществува терапия, която е напълно безвредна. Най-важно е пациентът да се придържа към назначената от лекаря доза, а при недостатъчен ефект да потърси лекарска помощ или съвет. Приложението на кислорода може да доведе до сухота на лигавиците на носа и устата, кръвотечение или секреция от носа, чувство на парене, които да водят до известен дискомфорт. Най-опасно е пациентът по свое усмотрение да коригира дозата. Високите дози кислород, прилагани продължително време, могат да имат неблагоприятен ефект върху някои органи и тъкани.

- При какви други заболявания може да се прилага? Може ли профилактично?

- Едва ли мога да бъда изчерпателен с целия списък от болести, при които е потенциално възможно да се стигне до необходимост от продължителна кислородотерапия, но от белодробните болести това са ХОББ, единични случаи с бронхиална астма, кистичната фиброза, групата на интерстициалните белодробни болести като идиопатична белодробна фиброза, белодробната хипертония и др. От извънбелодробните болести са някои кардиологични, неврологични, ревматологични и онкологични заболявания. Нуждата от кислородотерапия отразява напреднала фаза в развитието на отделните болести с настъпването на съответни необратими нарушения в нормалната анатомия и физиология. По тази причина тя няма роля за първична профилактика, няма ефект върху развитието на самия първичен патологичен процес, но може да има ефект върху някои негови последствия.

- Дисциплиниран ли е българският пациент и слуша ли съветите на лекаря?

- Определено пациентите, на които предстои да бъде назначена продължителна домашна кислородотерапия, имат нужда от по-сериозна информация и мотивация, тъй като става въпрос за лечение, което първо изисква инвестиция, второ - провежда се продължително време. Най-често задаваният въпрос е: „Няма ли някакво друго лечение?” Припомням, че до назначаването на домашната кислородотерапия се стига, когато възможностите на медикаментозното лечение са изчерпани. При всички случаи, въпреки усилията ни, някои пациенти не се придържат към препоръките и не се лекуват адекватно.

- Трябва ли кислородната терапия да бъде реимбурсирана?

- Методът е утвърден, научно доказано ефективен като всяко друго медикаментозно и немедикаментозно лечение. Така че категоричният отговор е: „Да”.