Нашият гост

Д-р Гай Уинч набра световна популярност с лекцията си „Всички трябва да практикуваме емоционална първа помощ“, която днес е в топ 5 на най-вдъхновяващите ТЕD лекции (ТЕD - от английски Technology Entertainment and Design, е световна поредица от конференции, собственост на частна фондация с нестопанска цел, създадена, за да популяризира „идеи, ценни за разпространяване“ - бел. ред.)

Той напомня на порасналите хора колко важно е да лекуват охлузванията по емоционалното си тяло и как нелекуваните травми се превръщат в сериозни възпаления. Книгата му „Първа помощ за душата“ е преведена на над 20 езика, включително на български. Д-р Уинч защитава докторска степен по клинична психология към Университета в Ню Йорк през 1991 г. и следдокторска квалификация в Медицинския център към същия университет. От 1992г . практикува персонална и семейна терапия в кабинета си в Манхатън. Той пише известния блог Squeaky Wheel за популярна психилогия в Today.com и е външен автор на Huffington Post.

- Д-р Уинч, да започнем оттук - каква е дефиницията ви за емоционално здраве и как здравите се различават от болните?

- Здрава емоционалност е тази, която знае как да се справя с душевните травми. Когато сме емоционално здрави, сме по-устойчиви на травми, страдаме по-малко от тях и много по-бързо се възстановяваме. Но за да имаме тази емоционална устойчивост, за да сме силни, трябва да се научим как да третираме емоционалните травми. Това започва със способността да разпознаваме. Това е нещо, което много от нас не правят, защото не мислят за емоционалните наранявания, както мислят за физическите. Очевидно е, когато се порежем и раната кърви, че това е проблем, за който трябва да се погрижим. Не е толкова очевидно обаче, когато се провалим в някоя област от живота си и това започне да ни обезкуражава, да ни накара да се чувстваме отчаяни и безпомощни - това е всъщност емоционална рана, за която можем и трябва да се погрижим.

- Кои са най-честите емоционални травми, с които се сблъскваме във всекидневието?

- Най-често срещаната е отхвърлянето. И това е така, защото днес се сблъскваме с отхвърляне много по-често отпреди. Например, ако си търсите гадже и ходите по срещи, разбира се, че ще трябва да се сблъскате и с отхвърляне; или ако кандидатствате за работа, училище, университет - ще ви се наложи да се справяте с отхвърляне. Освен това имаме социалното отхвърляне - колеги, които отиват на обяд, без да ни поканят; съседи, които правят барбекю с всички от блока, но само ние не знаем за това; приятели, които излизат на парти заедно в петък вечер, без да ни викнат. Отгоре на всичко имаме и социалните мрежи, където много хора се чувстват отхвърлени. Свикнали сме да бъдем отхвърлени веднъж от един човек, а в социалните медии, ако имате 400 приятели и никой не хареса снимката ви - 400 души ще ви отхвърлят наведнъж. Много хора идват на терапия именно заради този проблем.

Втората емоционална травма е провалът. Малките деца се учат чрез провалите, те продължават да се провалят, докато не успеят - така всички ние се учим да се изправяме и да правим първите си крачки. Много от нас се сблъскват с провал и в живота си на пораснали хора, защото имаме амбиции и цели. Каквито и да са те, често не успяваме да ги постигнем и много хора осъществяват едва много малък процент от целите, които са си поставили, защото преживяват като провал първите неуспехи и не опитват повече.

Вината също е сред често срещаните емоционални травми. Имаме тенденцията да се чувстваме виновни за малки неща през цялото време - забравили сме рождения ден на майка си, не сме отишли на партито на наш близък приятел, защото напълно сме забравили; най-различни малко неща ни карат постоянно да се измъчваме от чувство за вина.

Друга много често срещана травма е самотата. Голям процент от хората изпитват самота в живота си, често хора със съпрузи и семейства се чувстват напълно изключени от живота на тези около тях и това всъщност е сериозен проблем.

Черногледството и премислянето на негативни преживявания и случки - склонни сме да премисляме едно и също събития отново и отново, което както е травма само по себе си, така и създава допълнителни травми. Като чопленето на възпалена рана - колкото повече я чоплим, толкова повече се възпалява.

Загубата също е нещо, с което често се срещаме и създава сериозни наранявания, особено ако не успеем да я преодолеем и да продължим напред.

- Какви са ефектите на неизлекуваната емоционална рана?

- Някои неща се лекуват от само себе си - може да настинете, да не лекувате настинката и тя да отшуми за седмица. Повечето емоции идват по този начин. Често обаче емоциите остават тлеещи, ако не ги излекуваме и не се заемем със сериозните рани. Нека погледнем за пример провала. Когато се провалим, едно от нещата, които се случват, е ,че нашата перцепция се нарушава и започваме да виждаме крайната цел като нещо недостижимо и по-трудно, отколкото е всъщност, виждаме и способностите си като по-нищожни, отколкото са всъщност.

Съществува един експеримент, при който учени дават на две групи хора пъзели. Първата група получава лесни пъзели, а втората, пъзели, които изглеждат лесни, но всъщност са много трудни. Втората група, разбира се, се проваля, защото пъзелите са трудни. При втория рунд обаче пъзелите, които получават, са лесни, но групата отново се проваля, защото първият рунд ги е убедил, че не могат да се справят. Ето това е нарушаване на перцепцията при провал и много често това ни внушава, че сме неспособни генерално и спираме да опитваме. Много хора опитват нещо веднъж, не се справят и се отказват. И това е много жалко, защото ако все пак бяха опитали пак, може би щяха да се справят много добре.

Когато не лекуваме емоционалните си рани, те могат да се влошат, да променят живота ни в много драматичен план и да саботират развитието ни. Проблемът е, че може дори да не забележим как се стига до това. С други думи, може да се окажем убедени, че не умеем много неща. Когато става дума за пъзели, това е окей, но когато говорим за кариера, хобита, амбиции, неща, които са всъщност много важни, тогава наистина изпускаме много. Много хора се примиряват с посредствени постижения - не защото не могат повече, а защото предишни неуспехи са ги накарали да повярват, че това е лимитът им. Така те функционират само с определен процент от капацитета си, когато в действителност са способни на много повече.

- Какви са основните техники за оказване на емоционална първа помощ?

- Първото, което трябва да направите, е да разпознаете наличието на травма въобще и да признаете пред себе си - да, наранен съм, чувствам се зле, нещо наистина ме тревожи и не съм способен да се отърся от него. Отново ще дам пример с провала - едно от първите неща, които трябва да направите, е да се концентрирате върху тези аспекти, върху които имате контрол. Това е, защото провалът ви кара да се чувствате безсилни, безнадеждни и демотивирани, което пък ви кара да се откажете. А трябва да се фокусирате върху това как трябва да подходите към задачата, ако трябва да я свършите отново - да разграничите тези променливи, върху които имате контрол, от тези, които не можете да промените. Бихте могли да промените начина, по който оперирате, или усилията, които влагате. Помислете за трудните участъци и начините, по които бихте могли да ги преодолеете по-лесно. Това ще ви накара да се чувствате по-малко безсилни и ще върне част от мотивацията, необходима, за да успеете.

И бърз пример с техниките за първа помощ при отхвърляне - когато бъдем отхвърлени, едно от първите неща, които се случват, е да станем самокритични, което моментално наранява самочувствието ни. Първото нещо, което трябва да направите след отхвърляне, е да подпомогнете самочувствието си. Ако става въпрос за романтично отхвърляне, вместо да мислите за всички начини, по които сте били неадекватни - защото не сте били достатъчно това или онова, или напротив, защото сте били прекалено много едно или друго - трябва да се концентирате върху тези черти, които са ви направили част от връзка, тези качества, които ще ви направят желан партньор в следващата ви връзка.

- Колко силна е връзката между емоционалното и физическото здраве?

- Има много силна връзка между емоционалното и физическото здраве. В книгата си говоря много за това как различните емоционални травми се отразяват на физическото ни здраве. Самотата например. Когато се чувстваме самотни, тялото реагира, както реагира на силен стрес - имунната ни система се депресира и започва да функционира по-малко ефективно.

Когато сме сами през цялото време, нивата на стрес драматично увеличават риска от сърдечносъдови заболявания заради нивата на стресовите хормони в организма. И отново, защото имунната система е потисната, сме много по-податливи на всякакви заболявания. Именно затова самотните хора боледуват много по-често. Науката сочи, че хроничната самота за дълъг период от време има същия ефект върху здравето както тютюнопушенето.

Друг пример е непрестанното мислене за негативни ситуации и варианти - навик, който имат много хора. Това отново поставя тялото под стрес. Хората, които са склонни към негативно мислене и зацикляне са с много по-висок риск от сърдечносъдови заболявания, депресия и злоупотреба с алкохол и наркотични вещества.

Има много силна връзка между емоциите и здравето. Хората са по-склонни да мислят, че ако имат физически проблем, това ще ги депресира и ще повлияе на емоционалното им здраве.

Но всъщност връзката в обратната посока е много по-силна - емоционалният стрес причинява сериозни физически заболявания.

- Депресията се нарежда сред най-покосяващите заболявания в света. Какво е вашето обяснение за това?

- Смятам, че това се дължи на факта, че светът е станал много сложно и комплексно място, в което не съществува диалог за емоционалното здраве. Преди 150 години или през средните векове не се е говорело за депресия, защото животът е бил фундаментално депресиращ, животът е бил толкова труден и толкова предизвикателен. Днес имаме много високи очаквания да не бъдем депресирани - не просто да оцеляваме, а да просперираме. Имаме очакването да бъдем щастливи, задоволени и пр., и то през цялото време. С това очакване сме постоянно нащрек дали сме депресирани или не и съответно сме много по-податливи на депресия. Мисля, че обръщаме много повече внимание на това и очакваме да е много по-различно отпреди 100 или дори отпреди 50 години. Другото е, че въпреки тези очаквания няма диалог за това, тази тема е нелицеприятна. Говоренето за депресия те прави да изглеждаш слаб, несправящ се и повреден по някакъв начин.

Ако кажете на някого, че сте болни от грип, няма да ви помислят за генерално повредени. Ако кажете, че имате диабет, никой няма да ви помисли за по-малко компетентни или лоша компания. Но хората се държат много осъждащо, когато става дума за депресия; първата ни мисъл ще е „преодолей се, бъди силен, игнорирай депресията“. Имаме фундаментално сбъркана представа що е депресия и фундаментално погрешно разбиране какво е емоционално здраве и емоционална устойчивост. Това прави разговорите на тази тази тема много, много сложни.

- Можем ли да придобием нови навици за емоционална хигиена на по-късен етап от живота си?

- Можем да придобиваме нови навици на всеки етап от живота си. Точка.

В едно проучване, група учени посещават дом за възрастни хора и установяват, че те са в много лошо физическо здраве, защото са обездвижени, а са обездвижени заради убеждението, че след като са възрастни, би трябвало да са обездвижени в една или друга степен. Учените решават, да ги научат да ходят отново и започват с малки разходки от километър на ден. С времето бавно увеличават разстоянието и в края на експеримента възрастните хора ходят всеки ден на разходка от по няколко километра. Това от своя страна донесло и много здравословни подобрения, настроението на възрастните хора също се подобрило и те започнали естествено да променят ежедневните си навици.

Навиците нямат лимит във времето - може да придобивате нови навици във всеки етап от живота си и със сигурност можете да придобивате нови навици за емоционалната си хигиена, когато става дума за приоритизиране, откриване и лечение на емоционалните травми и обща грижа за емоционалното здраве. И би трябвало да го правим, защото това ще ни донесе много предимства на всяка възраст. По всяко време можете да подобрите емоционалното си здраве. Винаги може да повишите продуктивността и щастието си и да не се превръщате в този, който смята, че продуктивността намалява с напредването на годините.

Възрастните хора биха могли да бъдат много продуктивни, стига да не легнат и да чакат смъртта си.