След повече от дванайсет години практика д-р Димчо Димов от град Нови пазар, Шуменско, е изпитал всички неволи на българския стоматолог. Минал е през частен кабинет в града, практики в две села, а сега шофира и цери в зъболекарница на колела. Установил е, че мобилният кабинет е единственият начин стоматологичната помощ да стигне до населени места, забравени от Бога, където никога не е имало такава. Повече от две години лекува само деца и е разбрал, че и при тях положението е отчайващо. През селата обаче, където вече е минал, дава пълни гаранции за здрави зъбите на пациентите си ученици. Един ден и те ще станат родители и е сигурно, че няма да плашат децата си с “доктора с машинката”.

Всичко започнало през 2014 г., когато д-р Димов рискувал, взел кредит и си купил товарен камион Ивеко “дрехарка”. 11-годишното возило било ползвано за превоз на костюми и каросерията била пълна с щендери и стилажи за тоалети. Само за 6 месеца стоматологът, без да е конструктор, успял да го превърне в уютен кабинет. Нищо не му липсва, дори площта му е с два квадрата по-голяма от изискваните 12 кв. м. за лечебница.

Всичко изтърбушил до дъно, направил нов под, стени, прокарал инсталации. Условията в един камион са коренно различни от тухлена сграда, няма къде да вкопаеш кабели, няма как да пуснеш канализация. Докторът обаче има кемпер и “откраднал” доста идеи от неговата конструкция. Така успял да си изгради канализация, поставил резервоар за отточните води, също и за чистата вода - хидрофорна система, която подава вода към мивките и машината.

По-малко време, но много повече нерви му коствало, докато узакони кабинета на колела. Нужно било в КАТ возилото с номер Н 2192 да се регистрира като зъболекарски кабинет.

Случило се, след като получили документ от специализирана пловдивска фирма, че въпреки промените параметрите са запазени и няма проблем зъболекарският кабинет да се движи по пътищата на родината. Така след солидна такса докторът се сдобил с талон на зъболекарския кабинет. Вече имал професионална шофьорска категория С и след като получил одобрението на РЗИ и здравната каса, започнал да практикува.

В което и село да влезел, навсякъде си личало, че не е имало зъболекар с години. “За стоматолозите в България има много работа”, категоричен е докторът. Сблъскал се с пациенти на 8-9 г. с тотално поразени зъби до корен. “Да, детето ще ги смени, но щом е стигнало до това състояние, то е изживяло болки, огромни страдания”, казва стоматологът.

От страх ли са се докарали дотам? Според д-р Димов причините са други. Децата се хранят с вафли, снаксове и чипс. И това им вреди. Не е преувеличено, че някои никога не са ползвали паста и четка за зъби... А е достатъчно зъбите да се мият сутрин и вечер, без значение с каква паста.

Колкото до страха, отсича, че децата не са страхливи. Човек формира разбиранията си от това, което е видял и са казали родителите му. Ако те не са го наплашили и ако първият зъболекар не го е стресирал, няма причина да бяга от зъболекарския стол. Затова д-р Димов обикновено подхожда с демонстрация - вика 3-4 деца в кабинета си, едно от тях с по-малко проблеми сяда, а останалите следят реакциите му. Работата на доктора обикновено е в смях и закачки, а след като му станат пациенти, учениците напират да се сприятеляват с “господина” и във фейсбук.

Има и по-страхливи, които идват с майки и бащи. Няма проблем. Принципно всяко лечение на децата, се извършва след писменото съгласие на родителите, казва д-р Димов. Има и такива в районите със смесено население, които не владеят български. Рекордът на стоматолога е петокласник, който не реагира на молбата “отвори си устата”, защото не я разбира.

Според зъболекаря пакетът, който здравната каса отпуска за лечение на деца /преглед и 4 лечебни дейности - б.а./ е напълно достатъчен. Е, когато хлапакът не е стъпвал в кабинет и са нужни 8-10 пломби и две вадения, тогава се прави най-спешното. Ако са развалени млечни и постоянни зъби, се правят приоритетно постоянните.

Касата дава достатъчно и за възрастните /преглед, пломба и вадене - б.а./, но при условие че човек ходи всяка година при стоматолога си. Ако си чакал 20 г. и изведнъж решиш, че касата трябва да поеме всичко наведнъж, става невъзможно. А при безработицата и ниските заплати в България се случват парадокси.

Така, докато лекувал в селския си кабинет в село Вълнари например, при Димов идвали не един и двама пациенти, които искат да платят в натура. Един донесъл агне, за да му направи протези.

Истината е, че българските стоматолози отдавна алармират за проблема на възрастните, обеззъбени пациенти. Някои българи по 20 г. не могат да ползват полагащото се от здравната каса, защото нямат зъби за вадене и пломбиране, но им трябват протези. Най-евтиният комплект е 300 лв. и държавата може поне веднъж на 5 г. да им отпуска такъв пакет, настоява докторът.

Въпреки че кабинетът му на колела е паркиран в школските дворове, пациенти не спират да го търсят и в дома му нощем. Няма как, отдадеността на професията е фамилна черта - и баща му, най-възрастният стоматолог в региона д-р Веско Димов /77 г./, “Зъболекар на годината” за 2014-а, не връща пациенти с болка. При спешната помощ Димов-младши се е нагледал на невероятни опити за зъболечение. Казва, че от дълбоки кариеси е вадил счукан аналгин, но и парчета чесън. А най-новото, което чул, е, че болка от зъб се повлиява от лак за нокти. Пробвалият пациент обаче пак опрял до специалиста.

Лошо е, че по селата без стоматолози хората вярват на самозванци. В с. Пет могили например с клещи действа бивш чистач в здравна служба. Мъжът явно е гледал как се вадят зъби, имал няколко комплекта клещи, купил си упойки и мъчи хората. Взема по 10 лв. за вадене, но повечето му манипулации завършват с проблеми и вече е информирана здравната каса.

Затова изходът е в повече мобилни кабинети, които ще могат да кръстосват страната и да предлагат професионална помощ на една ръка разстояние. Засега у нас са само два - в Шуменско и в Пернишко. В Германия са много, там дори инвалиди се лекуват по домовете със спешни куфари. И у нас един ден може да се усмихваме спокойно и широко.