Д-р ист. Николай Панайотов: Притежаваме единствената в света колекция от ритуални ножове за обрязване

Откритият във Варненския халколитен некропол „златен фалос“ всъщност е предпазител /превръзка/ след обрязването

14-1Д-р Николай Панайотов от Варна е историк, ориенталист, писател, художник, автор на класически сонети и на оригинални идеи – като тази да сложи в устата си най-старите зъби в света, открити от него при археологически проучвания и датирани от 4-и век. Това става през 1985 г. За целта изваждат два негови собствени зъба. Експериментът е наблюдаван две години от медии и зъболекарски организации по цял свят. Историкът ползва средновековните арабски, персийски и османотурски и съвременните руски и турски език. Притежава богата лична колекция с находки от халколита, предимно средства за писане и смятане, както и ритуални кремъчни скалпели, която от години има желание да покаже в изложба.

- Д-р Панайотов, за какво говори наличието на кремъчни скалпели от древността по нашите земи?

- Ритуалното обрязване при много племена и народи, видно от изследванията на учените, е традиция – древна колкото самото човечество. И най-беглият преглед на всеобщото фолклорно наследство показва, че няма на света предания и легенди, създадени дори в зората на историята, в които да не присъства темата! С възникването на писмеността през V хил. пр.н.е. по днешните български земи, чак до наши дни, историческите извори изобилстват с данни за ритуалното обрязване, инструменти и неговата същност. Така например, в приетата за най-стара „енциклопедия“ – Старият Завет на Библията, за обрязване с кремъчни ножове се споменава в над 20 книги /Битие, Изход, Второзаконие и т.н./ с повече от 100 цитата. Всички тези факти намират реално потвърждение и в археологическите находки в обекти, датиращи от старокаменната епоха – палеолита, до края на бронзовата епоха – ІІ хил. пр.н.е.

- Какви доказателства е намерила археологията?

- Като пример ще цитирам многобройните находки от кремъчни ножове-пластини, датиращи предимно от мезолита /ХІ–ІХ хил. пр.н.е./, неолита /VІІ-V хил. пр.н.е./ и халколита /V-ІІІ хил. пр.н.е./, открити по днешните български земи. Такива артефакти има и в световноизвестния Варненски халколитен военен мемориал, където беше открито смятаното за най-старо обработено злато в света – датиращо от ІV хил. пр.н.е. Тук в гроб №43 на царя-жрец освен многобройните дарове, са открити и 4 броя кремъчни ножове–пластини за ритуално обрязване, като единият е с дължина 30 см. Тук е открит и т.нар. „златен фалос“, което всъщност е предпазител /превръзка/ след обрязването. Интересен факт е, че почти всички от откритите при археологически разкопки по българските земи десетки глинени фалоси, датиращи от неолита и халколита, са изработени като обрязани! Такива са трите глинени пениса от с. Майор Узуново, Видинско – на близо 8000 години, керамичният пенис на 6300 г. от с. Кошарна, Русенско, фалосът от Созопол на 5400 г. и т.н.

- Какво означават всички тези находки?

- Анализирайки всичките налични археологически находки и писмени данни и обръщайки специално внимание на фолклорното наследство по темата, достигнах до изключително интересни обобщения. Оказа се, че от незапомнени времена древните хора са съхранили легендата за  срещата на Бога-Аллах с предводителя на съответното племе. В библеистиката това е срещата на пророка Авраам /в Корана – Ибрахим/ с Бог ЕЛ - Аллах и сключването на Завета. В знак на преданост към Всевишния, Авраам – макар и на 80 години, се обрязал с кремъчен дъговиден нож, даден му от самия Бог. След това обрязал и синовете си Ишмаил /Исмаил/ - праотец на арабите, и Исаак – праотец на евреите. Понеже събитието, по мои изследвания, става в началото на новокаменната епоха /около 6 хил. години пр.н.е./, Бог-Аллах препоръчва операцията по ритуалното обрязване в бъдеще да се извършва с кремъчен нож. /Тук ще отбележа, че най-съвременните изследвания показват, че кремъкът не държи микроби и се мие само с вода!/ Според най-древните предания Бог-Аллах дал на хората кожена торба със свещени дъговидни кремъчни ножове – да бъдат като еталони за четирите човешки раси – бели, жълти, черни и червени, които приемат Завета. Тези дъговидни кремъчни скалпели били направени от самия Бог-Аллах и имали необичайна и невъзможна за подражание дъговидна форма! „Няма да има на света простосмъртен, който без Моя Благословия да може да изработи такъв нож – казал Бог-Аллах и допълнил: - Пазете моите ножове – те ще бъдат вашата закрила вовеков!“ Смятало се, че всеки един от Божествените свещени кремъчни скалпели притежава определени свойства – предпазва от болести, дарява дълголетие, носи мир и любов, богатство, късмет и вяра. Четири заедно /четирите раси!/ обаче въплъщавали необятната Божия сила! С такива дъговидни кремъчни ножове се обрязвали владетелските царски и жречески родове, докато за обикновените хора се ползвали прави, т.нар. кремъчни пластини. Не случайно в царски гроб №1 на Варненския халколитен военен мемориал освен погребалните дарове, са открити и 4 кремъчни пластини за обрязване, и два свещени, дъговидни кремъчни ножа – единият с дължина 44 см! За съществуването на други подобни находки в музейните експозиции няма засега данни.

- Защо е важна формата на ножовете?

- В някои предания се споменава, че при евентуална загуба на еталона жреците пазители на традициите трябвало да измолят от Бог нов образец чрез продължителни молитви, дарове и много сложен ритуал. Прави впечатление, че легендата за Божествените кремъчни ножове-скалпели, наричани и  „ятагани“, „саби“ и „ками“ /но не и „сърпове“, защото те имат съвсем друга конфигурация!/ е твърде сакрална и за нея богословите избягват да говорят... Нещо повече, ислямските теолози твърдят, че повечето им пророци, включително и Мохамед, се раждали обрязани.

- Някой у нас притежава ли и четирите ритуални ножа?

- Истинска научна сензация за мен беше фактът, че в предадена ми за експертиза през 2011 г. частна колекция от кремъчни находки се съхраняваха и 4 броя от легендарните, свещени дъговидни кремъчни ножове, с размери: № 1 – 14Х2 см, № 2 – 13Х2,5 см, № 3 – 12Х1,7см, и № 4 – 11Х1,8см! Те са били открити случайно, в процеп на скална ниша в Североизточна България през 1982 г. В глиненото съдче, в което са съхранявани хилядолетия наред, имало няколко кухи костни фрагмента и част от голяма куха кост /12Х3 см/ – вероятно дръжка. Всички костни артефакти са запазени и могат да бъдат изследвани допълнително. За съжаление съдчето е изгубено, но по думите на откривателите това било малко гърненце, правено не с грънчарско колело, а на ръка.

- Каква е съдбата на самите ножове?

- През годините откривателите предприели няколко опита да продадат находката си на музеите в региона, но никой не им предлагал някакво заплащане. Така например, археологът на Археологическия музей във Варна – Иван Иванов, специалист по праистория, през 1989 г. им отказал откупка с аргумента, че складовете са пълни с кремъци. Предложил им да ги подарят на музея, защото, макар че датирали от праисторията, тези кремъци не отговаряли на изискванията за културни ценности. От това следвало, че откривателите можели да подаряват или продават находките си както у нас, така и в чужбина. След години близък техен родственик носил единия нож в една много развита технологически страна, където специалисти опитали чрез лазер да изрежат дъговиден кремъчен нож, но не успели! През 2016 г. отново ми беше предоставена находката за проучване. Два от наличните фрагмента кухи кости бяха датирани по метода С-14 съответно около 6000 г. пр.н.е. и 5000 г. пр.н.е. Изследвайки внимателно кремъците отново кабинетно и на терен, след време стигнах до извода, че скалпел №4 е най-древен и датира към началото на новокаменната епоха неолит - 6000 г. пр.н.е. /плюс 2018 години равно на 8000 г.!/ Останалите три са с около 1000 г. „по-млади“, т.е. датират от около 5000 г. пр.н.е. За голямата костна оригинална дръжка датировката може да се определи най-точно след лабораторни изследвания чрез С-14. Освен това, изследвайки повърхността й с микроскоп, стигнах до извода, че някога тя /както и другите вероятно/ са били богато украсени със злато и скъпоценни камъни.

- Как приеха откритията ви вашите колеги?

- Приключвайки проучването на уникалните находки, изпратих настоящия материал до колеги - ориенталисти /ислямоведи/ от гр. Бейрут /Ливан/ и гр. Джеда /Саудитска Арабия/ за становища, мнения и препоръки. Голяма беше изненадата ми, че само след броени дни те ми отговориха и изразяваха /почти идентични/ възхищения от наличието на тези митични за исляма находки. За препоръките и предложенията им няма да говоря...

- Защо находката е от такова голямо значение?

- В заключение на настоящия етап от изследването се налагат следните научни констатации: първо, това е единствената в света уникална частна колекция от Божествени кремъчни скалпели с дъговидна форма! Второ, тя е без съмнение най-древното доказателство в човешката история за ритуалното обрязване преди 7-8 хиляди години! Трето, колекцията  косвено потвърждава появата на единобожието – символа на човешката цивилизация. Бъдещи многостранни и детайлни проучвания по темата с най-съвремените научни достижения без съмнение ще разкрият неподозирани  факти и детайли. Затова и сега цената на тази невероятна колекция просто няма паричен еквивалент! Самото съществуване на Божествените свещени артефакти означава предмет на гордост и преклонение към заветите на Всевишния, единствен Бог!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Наука