Д-р Кирил Палавеев, управител на СБАЛПФЗ-София*, пред „Труд“: Отрова във въздуха мори половин милион българи

Най-уязвими са пушачите и работещите във вредна среда

*Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания

- Д-р Палавеев, през последните години хроничната обструктивна белодробна болест, позната като ХОББ, става все по-разпространен проблем. Какво представлява това заболяване?

- Съвременната дефиниция на ХОББ е описана в един от основните документи на глобалната инициатива за болестта. Самият факт, че говорим за глобална инициатива, означава и че проблемът е глобален. Хроничната обструктивна белодробна болест е разпространено, предотвратимо и лечимо заболяване, което се характеризира с персистиращо и прогресиращо ограничение на въздушния поток, причинено от хроничен възпалителен процес в дихателните пътища и белия дроб. Причината за този възпалителен процес са мръсните газове и праховите частици във въздуха. Допълнително ХОББ се влошава при пациентите с придружаващи заболявания. Дишането е много важно, защото животът на тялото минава през белия дроб; през дишането и доставката на кислород - този химичен елемент, без който не можем да съществуваме. Белият дроб е този нежен, важен орган в човешкото тяло, който прави доставката на кислород и който прави връзка между атмосферния въздух и тялото с всичките му органи. Ние имаме горни дихателни пътища (нос, гърло - до ларингса); трахея с бронхиално стъбло долни дихателни пътища. Там са алвеолите - най-малките структури на белите дробове. Въздухът преминава през дихателните пътища и стига до алвеолите, доставя се кислородът и се отнема въглероден диоксид. При хроничната обструктивна белодробна болест този транспорт е възпрепятстван. С напредване на болестта този проблем се задълбочава.

- Какво може да постигне лечението на хроничната обструктивна белодробна болест, лечимо ли е това заболяване и кои групи са най-уязвими?

- Целта на лечението при ХОББ е подобряване качеството и продължителността на живота на болните. Когато се появят симптомите на заболяването, пациентът търси помощ от пулмолог. ХОББ е предотвратима и лечима болест, в смисъл че медицината може да се намеси и да забави процеса на развитие на заболяването, да предотврати обострянията. Иначе трябва да се избегне самата причина за него - тютюнопушенето, вредните условия на труд. Най-честа причина за хроничната обструктивна белодробна болест - в над 80% от случаите - е тютюнопушенето. Тютюневият дим съдържа стотици вредни химични съединения, които увреждат лигавицата на дихателните пътища, увреждат и самия бял дроб. Характерния пациент с ХОББ можем да си представим като мъж на около 50-годишна възраст, който пуши около 20 цигари на ден през последните 30 години. Най-уязвими групи са пушачите и хората, работещи във вредна среда: миньори, металурзи, бояджии, електроженисти и др.

- Как можем да разпознаем болестта, какви са нейните ранни прояви, които трябва да ни сигнализират, че е време да се обърнем към специалист?

- Има два основни фенотипа на заболяването - бронхитен тип и емфиземен тип. При бронхитния тип хората обикновено са по-пълни и при тях основни оплаквания са кашлица с отделяне на храчки и задух с последващо ограничаване на физическия капацитет. При емфиземния тип пациентите са слаби и при тях основна проява на болестта е поява на задух при физическо усилие. Заболяването има неусетен и прогресиращ ход, което е и причина за късното търсене на медицинска помощ и откриването му навреме. Появата на бронхоспазъм (свиване на бронхите) обединява двата фенотипа в диагнозата хронична обструктивна белодробна болест. Много хора смятат, че ХОББ е проблем само на дихателните пътища и на белия дроб. В началото е така, но в човешкото тяло всичко е свързано и когато ХОББ е в напреднала фаза, имаме необратима промяна в бронхите и на съдовете.

- Какъв процент от хората страдат от хронична обструктивна белодробна болест?

- По данни на Световната здравна организация от ХОББ в света умират около 250 души на час. В България приблизителният брой на хората с ХОББ е около 500 000 души. Има проучване, направено в Плевенска област, при което е установено, че болестта засяга 13,4 българи на 1000, или над 10% от населението. Като причина за смъртност ХОББ е на четвърто място в световен мащаб. До 2000 година в света около 52 милиона души са били с диагноза ХОББ. Към 2014 г. те вече са 200 милиона, като голяма част от случаите са недиагностицирани и реалната заболеваемост е много по-висока. Причината е, че симптоми като задъхване, кашлица и отделяне на храчки бива подценявани от хората, а пушачите го приемат за обичайно.

- Каква е разликата между ХОББ и астмата?

- И двете са бронхообструктивни заболявания, но причините и протичането при тях са различни. Хроничната обструктивна белодробна болест обикновено се развива след 40-годишна възраст, прогресира във времето и бронхоспазъмът е необратим и симптомите задух и кашлица са най-изразени сутрин след събуждане и раздвижване. Астмата обикновено се отключва в ранна възраст, бронхоспазъмът е обратим и е характерна нощна пристъпна симптоматика - задух, кашлица. Механизмът на възпаление при астмата и при ХОББ е различен, което определя и различния лечебен подход при двете заболявания.

- Какво трябва да знаят пациентите с ХОББ?

- Много е важно взаимоотношението между пациента и лекаря. Контактът между лекуващ и лекуван. Пасивността на пациента е проблем. Докторът е този, който трябва да го направи активен. Аз приемам, че съм си свършил работата, когато съм обяснил на пациента за какво става дума, какво му е състоянието, как трябва да се лекува, да му покажа как правилно да използва подходящия за него инхалатор. Работа на пациентите е да питат. Те обаче обикновено са притеснени и когато чуят, че имат болест и трябва да използват „помпички“, забравят да питат. Пациентът трябва да бъде много активен, защото в крайна сметка става въпрос именно за него. Той трябва да бъде добре обучен, да му се обърне внимание; да е наясно, че лекарството е ефективно, ако го приема правилно, редовно и в подходящото време. Повечето пациенти не могат да разберат един основен проблем - те възприемат само лекаря като човек, който ще им помогне, и подценяват собственото си участие в лечебния процес. Терапевтът трябва да постави диагноза, да изпише терапия, да поясни и да акцентира върху начина на живот, оттук насетне е ред на пациента - хранителен режим, физическа активност, придържане към терапията. Един пациент с хронична обструктивна белодробна болест например трябва да знае, че не трябва да преяжда, трябва да се храни здравословно - малко по количество и висококалорийно, да бъде физически активен въпреки заболяването.

- Как протича ХОББ с напредването на болестта?

- ХОББ е инвалидизиращо заболяване и е добре медикаментите да се комбинират с дихателна гимнастика, лечебна физкултура, хранителен режим. В последните стадии на заболяването се прилага кислородолечение в домашни условия по 15-16 часа дневно, натоварващо финансово пациента и семейството му.

 

Нашият гост

Д-р Кирил Рашков Палавеев е специалист по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия, бронхолог. От декември 2011 година насам заема длъжността управител на СБАЛПФЗ-София област - лечебно заведение с над 60-годишна история и традиции в борбата с туберкулозата. През годините то се утвърждава и развива като специализирана белодробна болница, в която се извършва пълен обем диагностична и лечебна дейност в областта на белодробните заболявания. Основни и най-важни дейности на здравното заведение са превенцията и контролът на туберкулозата за населението на Софийска област.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта