Д-р Николай Михайлов пред „Труд”: Каузата е власт и повсеместно “Хасково”

ГЕРБ е уморена, но вкоренена партия

„Третият мандат е компромисно коалиционен, но зрял и даже презрял. Клиентелата е нахранена, възникват спорадични бунтове, но не от глад, а от преяждане.”

„Умората между власт и народ е налице и тя е взаимна. Опозицията разобличава, но не изкоренява. Набъбналият партиен фактор става някак неуправляем. Претенциозен, във всички случаи. Образуват се вътрепартийни котерии, със собствен дневен ред.”

Това е диагнозата на психиатъра д-р Николай Михайлов, който не дава често интервюта, а само когато има какво да каже…

- Д-р Михайлов, навлиза ли българската политика в спиралата на хаоса?

- Едва ли е спирала, но е вярно, че има изнервяне и пререкания. Няма страшно, обаче хаосът е полезен за здравето. В хаоса потъват карнавално за освежаване на жизнените сили. Симулацията на законност уморява. А парламентът, както е известно е храм на симулацията. И упадъчно състояние на духа - групов егоизъм, суета и пристъпи на нездраво веселие. Българският „хаос“ е форма на съществувание на българския „ред“. Тук нищо не може да се обърка напълно, нито да се оправи съвсем. Хаосът ни е хитър, а не разрушителен, подобно на руския. Нещата тук са дребнодушни. Панта реи - казваше един от вицепрезидентите...

- Защо според вас точно сега избухнаха скандалите с роднински назначения, след като от години практиката е всяка партия, която е на власт, да назначава свои кадри, братовчеди, братя и сестри в администрацията, в общински и държавни предприятия?

- Защото партиите полагат лицемерни усилия за борба със „злото“, докато нехаят за същественото. Сега на ред е БСП да се бори с това зло, в качеството й на опозиционна сила. Вглеждат се в огледалото и наричат това, което виждат, ГЕРБ. И после ГЕРБ се вглежда. Цялото това хасковско състояние на нещата има и ведра страна. Ако братята, сестрите и братовчедите са кацнали на трапезата, това означава, че по тези места са живи семейните ценности. Разпадът на семейството се бави в България, това е добрата новина. Да направиш от семейството администрация и от администацията семейство е висша форма на местно самоуправление. Конкурсното начало пречи на щастието. А тук се управлява с чувство за уют.

- Какво демонстрираха депутатите от ГЕРБ, отказвайки да гласуват оставката на Делян Добрев?

- Мъдростта на политическа партия ГЕРБ , както би се изразил г-н Цветанов. Скандалът с хасковската административна идилия беше преобразуван с няколко „нелогични“ хода в триумф и назидание. Партията не предава своите. Няма да изпуснем Добрев на цимента, защото е верен на каузата. Всеки от „каузата“ да се чувства сигурен. Това е посланието. А каузата е власт и повсеместно „Хасково“. Конкретната справедливост разпределя фондове по правото на спечелената власт. Спечелете власт и ще имате справедливост. Дотогава свиквайте. Това е второто послание.

БСП не е учителка по справедливост. В този живот това не и приляга. Това е третото послание.

На дъното, обаче е фанатизмът на Цветанов да купи американски самолет. Посланикът е на същото мнение.

- Депутатите от ГЕРБ за първи път отказаха да се подчинят на лидера си Бойко Борисов, на какво се дължи това?

- Не съм сигурен, че е за първи път. Но и да е бламиран, събитието е без следствия. Резултатът е важен, не процедурата. А резултатът е този: Борисов „нетърпим“ към злоупотребите с власт, Цветанов апаратен диригент, майстор на интригата, групата с илюзия за автономност, възмутените структури – глас на каузата. Делян Добрев – светец. „Възхитителен“ групов отпор.

- Бихте ли направил прогноза как ще се развият процесите в управляващата партия?

- ГЕРБ е уморена , но „вкоренена“ партия. Много дълго управляват, свикнаха и се вживяха. Това е партия, която по места е факт от живота, нещо като гражданско състояние, за всеки с идея за развитие. Женен, неженен, член на ГЕРБ. Което означава, че ако искаш да си „факт“, ще трябва да си „герб.“ Нямаш избор.

Но умората между власт и народ е налице и тя е взаимна. ГЕРБ е брутално провинциално обстоятелство за всички извън „каузата“, които се питат има ли изход. Опозицията разобличава, но не изкоренява. А и не убеждава, че е готова да управлява, защото е разединена - и още по-дълбоко, защото е исторически обременена. БСП е стара „левица“, с тоталитарно минало. Това звучи банално, но е в сила. Силата на ГЕРБ е в слабостта на БСП. Корнелия Нинова е храбра жена, но вътрепартийната глутница е насъскана да я довърши. Предстои да се види, кой кого. Историята на ГЕРБ е натрупала конфликти, „схеми“ и разпасване. Мирише на сяра.

ГЕРБ е хлабава конструкция. Борисов има символна сила, а Цветанов апаратна. Никой от двамата не посяга на силата на другия, защото е самоубийствено. Движат се паралелно и само отчасти субординирано. Не се долюбват, но го крият.

Докога? Докато Борисов е лидер.

- Защо ГЕРБ влизат от скандал в скандал?

- По същата причина. Любопитно е, че от един момент нататък, партиите дотягат даже и на себе си. Освен това, набъбналият партиен фактор става някак неуправляем. Претенциозен, във всички случаи. Образуват се вътрепартийни котерии, със собствен дневен ред. Тези хора са имали какво да делят, но не всякога са успявали да го разделят. Оттук и фрустрациите, както би се изразил г-н Цветанов. Да не се забравя и личният принос на хора с ярко темпераментно своеобразие и повишена самооценка. Хора със свръхчувствителност при провокация и неудържима воля за скандал.

- Имате ли чувството, че случващото се с управляващата партия вече сме го гледали в предишни управления?

- Същото е, но с повече умора. ГЕРБ е обобщение на преходния опит, на случилото се през годините в политическата сфера. Всички опити за регрес и прогрес се утаиха в този голям политически компромис, на който инициатор стана царят, а осъществител неговият бодигард. Борисов е „нормализираща“ и деградираща сила. „Харизматична“ битова реакция срещу политическия романтизъм от миналия век. При Бойко всичко е „естествено“, по мярата на българския човек. Нищо отвлечено. Борисов е тъждествен на себе си във всички управления. Технологията е популистка, това са управления „на жаргон“. Щетите са забавена модернизация, корупция и повсеместна диктатура на простотията. Но Борисов не е узурпатор на власт, интелигенцията и народът му я връчиха. Няма виновни, има некадърни. Което е още по-лошо...

- С какво третият мандат на Борисов е по-различен от предишните два?

- Борисов натрупа тегло и години. Разви самочувствие на европейски политик. Разруши „берлинската стена“ между България и Македония. „Разбра се“ с Ердоган. Целува Могерини и Меркел. Мисля, че и Ципрас го отнесе. В икономиката се забелязва нещо подобно на растеж. Третият мандат е компромисно коалиционен, но зрял и даже презрял. Клиентелата е нахранена, възникват спорадични бунтове, но не от глад, а от преяждане. Хасковската драма е опасна за ГЕРБ, не толкова поради корупционното впечатление навън, а поради издайническото описание на състоянието вътре. Опасна е верижната реакция от вътрешни сблъсъци, катализирана от опозицията. Боят се от ефект на „разплитане.“ Това, на което разчита ГЕРБ, е здравият клиентелистки разум на партийната маса и фактическото превръщане на партията в администрация за разпределение на публичните средства.

- Преди време в свое интервю бяхте казали, че президентът излъчва независимост. Оправдаха ли се очакванията ви?

- С това излъчване Румен Радев спечели изборите и стана президент. Българската независимост е ефемерна, но известно политическо достойнство никак не вреди. Клакьор на върха на държавата е феерична гледка и голямо унижение. Едномандатна феерия, за щастие. Президентът доказа своята независимост с позицията си по санкциите срещу Русия.

Мисля, че външнополитическата активност на президента търси баланс между лоялност и традиция. Между съюзническите задължения към ЕС и НАТО и нормализация на отношенията с Русия. Позицията не е партийна или лична, а представителна за българския народ. В този смисъл е дължима и напълно адекватна.

- Нормално ли е държавният глава, който по конституция олицетворява единството на нацията, да каже на една партия, че след като искат битка, ще я получат?

- Не, не е нормално. Президентът не трябва да пропада в конюнктурни крамоли, с военния език на политическата мафия. Размишления, че конюнктурата налага поляризация, от която президентът и нацията печелят, свличат държавния глава на долен етаж, където не му е мястото да слиза. Не е лошо президентът да влезе в битка, но е добре и да улучи битката. Иначе излага предназначението си на риск. Президентът ще е силен в контекста, ако излезе от него, за да въздейства независимо, от висока позиция. За държавния глава Цветанов е подробност, а не страна на конфликт, с която е „готов да води битка, щом я искат“. Какво мисли Цветанов за президента или Борисов за Цветанов, е „дискурс“ от махалата, а не грижа на държавния глава. Достойнство, защита на националния интерес и мобилизация на обществените сили за борба с корупцията, бедността и злоупотребите с власт. Всичко под този хоризонт е загуба на равновесие.

- Не ви ли се струва, че изявите на президентската съпруга Десислава Радева засенчват тези на държавния глава?

- Не следя изявите на госпожа Радева, но който ги следи, би могъл да остане и с такова впечатление, особено, ако е предразположен. Въпрос на впечатлителност и на разпределение на вниманието. Моето не е разпределено в тази посока. Имам слаб интерес към литературата на социалните мрежи. Избирам невежеството.

- Еманципиран ли е от БСП Румен Радев и самостоятелно ли взема решения?

- От БСП жадуват да е техен, но долавят недостиг на взаимност. Това със сигурност разочарова.

- Възможно ли е да се стигне до импийчмънт, БСП вече намекнаха, че целта на Борисов е да влезе на „Дондуков“ 2?

- Ако се остави на Цветанов и неговото правдолюбие, всичко може да се случи. Всичко, с изключение на импийчмънт. Идеята за отстраняване на президента е опит за символично покушение чрез разговор за невъзможното. Нещо като публична фантазия на импотентен.

- Ще успее ли Борисов да завърши третия си мандат или отново ще се стигне до предсрочни избори?

- Борисов, както е известно, има навика да бяга от едно управление в друго, да губи част, за да спечели цяло. В това е гъвкав, обикновено се вкопчват. Шантажът „или аз, или БСП и ДПС“ действа дотук безотказно, плаши мнозина на инстинктивно ниво. Повече от спорно е дали БСП, в нейното актуално състояние, може да предизвика лява вълна. За да управлява, тази вълна трябва да удари ГЕРБ и да породи надежда. Трудна задача. Предсрочните избори не изглеждат вероятни на този етап. Нямат интерес.

- Как ви изглежда извънпарламентарната десница?

- Изглежда неспасяема. Тази, тъй наречена десница не можа да си оправи мислите, да разбере коя е. Надлъгваха се с Борисов и се провалиха. Заплетоха се в троскота на собствените си хитроумия. Не се римуват с времето нашите либерали. Вятърът не духа в техните платна. По-интересни са някои от консервативно мислещите млади хора, но политически те са в лабораторна фаза. Присъствието им, обаче е добър знак за възможно изцеление от опортюнизма и фикциите на ляволибералната „десница“.

 

Нашият гост

Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 година. Лекар-психиатър с дългогодишна практика, магистър е по теология и автор на много публицистични текстове и анализи. Един от основателите на ДСБ, бил е депутат в 40-о народно събрание, но по-късно заема критична позиция срещу лидера Костов и се отдръпва от политиката.

Бил е преподавател по психология в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” и в Нов български университет.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта