Няма реформа, ако има разбиране за болниците като за зарзаватчийници

- Д-р Гълъбова, Световният ден на психичното здраве е повод да ви попитаме - здрав ли е българинът психически?

–  Българинът е психично нездрав. Не казвам „психичноболен“, защото ние професионалистите определяме като „психичноболни“  хората с психози. Това са биологични заболявания, които в много малка степен се влияят от околната среда -  и затова болните от шизофрении например са около 1% от населението както по света, така у нас.  И по света, и у нас има ръст на заболяванията, които наричахме в миналото „неврози“ - панически и тревожно-депресивни разстройства, генерализирана тревожност,  стресови реакции, депресии, фобии.  Има причини за това – и еднакви, и различни в различните държави. Трудният живот е българският принос за тези заболявания.

– Животът не е лесна работа, той труден във всички държави.

–  Да, но не във всички държави страшно много хора трудно оцеляват. От доста години насам българите живеят в сървайвър. Когато човек е гладен, когато няма 2 лева да даде на детето си да иде на училище, няма как духът му да е здрав, а да е свободен – още по-малко. Когато е учител, примерно, със 700 – 900 лева заплата и растящите сметки го притискат отвсякъде, а същевременно му обясняват как живее по-добре, колко е забележителен ръстът на доходите му, как цъфти икономиката...и той е длъжен да повярва – какво става? – той няма как да не се невротизира от това разминаване. Не могат да се определят като здрави хора, които са невротизирани от житейски несгоди.

– „Невротизирани“  - това ми звучи безобидно. Друго е, когато вървят по улиците и си говорят сами или имат странен, окаян вид ...видимо  луди!

– Срещаме по улиците у нас доста хора с психози, недобре гледани и зле изглеждащи - факт. Психичноболните навсякъде са същите като нашите - ще ги видите необгрижени и в други европейски държави, но случайно, рядко и за кратко. А у нас е норма това. Аз съм категорично против затварянето на психичноболните в изолирани места. Нашите пациенти трябва да са сред нас. Но и да изглеждат като нас. Те имат нужда от разбиране и от държавна грижа, защото им е трудно да се справят с ежедневните проблеми сами. Причината да изглеждат окаяно е в липсата на система за обгрижването им извън  стационарите. Друг въпрос е защо има толкова невротизирани хора по улиците в България, които влизат в ръкопашен бой за всякакви неща, за които в цивилизования свят е немислимо да се спори даже.

– Наскоро стана четворно убийство в Каспичан, за което бе съобщено, че е дело на луд, който е на свобода.  От телевизиите призоваха: "Опасните луди да се приберат!"

– Аз трябва да ви кажа, че това убийство не е извършено от психичноболен, а от психопат. Журналистите – дали от незнание, или поради подадена им от полицията грешна информация, заклеймяват пациентите ни и плашат гражданите.  Психопатите са хора с лоша личностна структура, които обаче, за разлика от психичноболните, добре разбират какво правят и могат да носят наказателна отговорност. Те са, които вършат  престъпления, не ценят човешкия живот, не спазват законите и ги нарушават грубо в името на своето лично добруване.  Те са, които се бият с юмруци заради едно паркомясто или изколват цяло семейство за една нива, която не могат да поделят.  Не с психичноболен, а с психопат да живееш в един блок е страшно. Ако му паркираш на мястото, ще ти спука гумите и кой знае още какво ще ти се случи. Психопатите са „опасните луди“.

– А не са ли ваши пациенти и те?

– Не. Те са пациенти на МВР и прокуратурата. Психопатът може да бъде психотерапевтиран само, ако осъзнава, че има проблемен характер с ниско ниво на самоконтрол  и желае това да бъде променено с психотерапия. Тогава е добре дошъл, но той не стига до нас. Затворите са пълни с психопати.

– Сещам се тук за един затворник с прякор на влечуго, който пише жалби до съда от всичко живо: от прокурори, че го наклеветили, от журналисти, че го обидили, от съдии, че не били справедливи, от надзиратели, че му била лоша килията...

– Знам го. И срещу мен подаде иск. Недоволен е от съдебно-психиатричната експертиза. Искаше му се да дам заключение, че е психичноболен и да излезе от ареста.  Даде ме на съд, че не съм го била изследвала, както трябва. Искът му беше за 100 хиляди лева.

– Само в Софийски градски съд, доколкото знам, се водят 204 дела по негови жалби. Съдиите изпълняват всичките му желания, за да не съди и тях. Не прекъсват с часове пледоариите му...  

– Знам за негова пледоария от 9 часа.

– Кошмар!  В психиатрията няма ли спирачка срещу това?

– Това не е проблем на психиатрията. А на нашите закони и качеството им. Психопатът се чувства свободен да прави каквото си иска. Може да бъде ограничен чрез закона само.

– А човешките му права?

– О, за правата ние от единия полюс се метнахме на другия... Всяко мнение, което някой си позволи да изкаже за съществото с прякора, бива квалифицирано като нетолерантност, незачитане на свободи и т.н. Двете заседания, на които присъствах по едно от делата му, бяха пародия на правораздаване. Присъствала съм и на други дела със знакови бандити, окичени с ореол на мъченици. Това, което видях  в съдебната зала за мен беше срамно и унизително: подвиквания, вулгарни и цинични обръщения към експертите. Безобразие! Не знам кой го позволява! Ако е законът,  да го поправят!  Ама от ЕС щели да нещо да кажат за човешките права. Да кажат, каквото щат! В държавата е лудница - говориш ли, каквото мислиш, или си „фоб“ или си „фил“... Лудницата у нас е извън психиатричните  клиники  - в тях има регламент, защото един от симптомите на тежката психична болест е дезинтегриране на поведението с поведенчески проблеми...Но излизаш навън - и край с регламентите.

– Една приятелка живее врата до врата с ненормален човек, който смята, че тя му пуска отровна газ, гледа я страшно и пише молби до общината, откъдето постоянно идват в дома й да проверяват - обгазява ли някого, за да й напишат акт. Какво да правя, пита тя.  Понякога се чудя, казва, съседът ли е луд, общинарите или аз.  

– Има разписан ред – приятелката ви да пусне жалба в районната прокуратура по чл. 157 от Закона за здравето. По жалбата се извършва проверка - по нареждане на прокурора кварталният разпитва жалбоподателката и съседи. По този случай прокурорската проверка ще приключи навярно с предложение до съда за настаняване на лечение. Ще последва съдебно дело. Ако човекът не се яви, ще бъде заведен принудително в залата от съдебната охрана. Там, в присъствие на прокурор и служебен защитник, психиатърът ще заяви, че има нужда от съдебно-психиатрично освидетелстване – стационарно или амбулаторно. Стационарното е предпочитано, защото човекът в амбулаторията едва ли ще се яви.  От съда той отива в психиатрично заведение, където за две седмици се наблюдава и преглежда. После съдът изслушва експертизата и се произнася обикновено за настаняване на задължително лечение. Но никой не обяснява на хората, че има такъв ред! Това е част от безхаберието на държавата към психичноболните, което води до тяхната стигматизация и маргинализация. Хората се боят от тях. Лицемерното общество се грижи за правата на престъпниците в затвора. ЕС ни натиска да подобрим условията им за живот. Да отменим доживотният затвор без замяна, че бил нехуманен. А психичноболните – хайде! - да ги захвърлим в гори тилелейски в някоя клиника! Да не ги виждаме!

– А виждате ли вие в здравната реформа нещо, което се отнася до окаяното състояние на психичноболните и психиатрите?  

– Не. В тази здравна реформа, за която ни известяват само концепции засега, се говори за каси, застраховки, пътеки, осигуряване . В нея аз не виждам мястото на лечебните заведения, които се субсидират от бюджета чрез здравното министерство и не са търговски дружества.  Психиатричните болници са точно такива.

–  А на чия страна сте в спора да има ли регистър на психоболните, или да няма, защото с него се злоупотребява в ущърб на човешките права? 

– Моята позиция е категорична. Единна информационна система в здравеопазването трябва да има. Системата на психиатрията, като част от нея трябва да бъде достъпна само за нашите лекари  и администратори. Не и за джипитата. Не и за колегите от други специалности.  А за прокурори, съдиии, полицаи, нотариуси, работодатели, съдебни изпълнители – и дума да не става! Притеснява ме, че е  записано в Закона за здравето „служебно ползване“ на информационната система. После щяло да има наредба. Смятайте, че всеки ще иска да бърка в нея. За полицаите то е мечта! Недопустимо е това! Аз не казвам „регистър“, а „информационна система“, забелязвате ли?  Защото, ако само ще регистрираме, няма да има полза за никого.  Данните в тая информационна система, която се създава от 20 години (!), трябва да служат за сериозен анализ, въз основа на който да се планират здравни разходи. Сега ние знаем, че болничната помощ е  недофинансирана, но с колко – не знаем. Казваме: дайте още пари!

– За какво са ви нужни?

– Трябва  да се направят малки стационари от холандски тип с по 30 легла из страната, така че да се осигури бърз достъп на психиатричния пациент до тях и да не се къса връзката с града, където той има близки и приятели. Трябва да се осигурят нормални заплати – поне  2 пъти колкото сегашните, за да не изтичат кадри. И дневни центрове във всяка община, в който с психичноболните да работи качествен и мотивиран персонал от психолози, сестри, социални работници.  Реформа се прави с пари, каквото и да говорим. Но ние трябва да знаем колко. Разбирате ли?

- Не разбирам  защо две десетилетия не стигат, за да се създаде здравна информационна система?

–  То е част от общото безхаберие. Но има и интереси. Да няма ред и прозрачност. От информационната система ще изскочат злоупотреби, нелицеприятни неща! Знаете къде се лови най-много риба - в мътна вода. В здравеопазването пари има. Но как се изразходват? Касата контролира на изхода на системата. А бомбите са заложени на входа.  В болниците, които са търговски дружества. Ако заплатата на д-р Петров зависи от оборота, какво ще прави той? Ще върти оборот.

- Няма лошо.

– Да, но пациентите виждат какво е.  Влизаш в болницата, дават ти един лист и на него пише какво да купиш ...или пък бланка - договор за дарение. Защо в тия болници, чиито директори са милионери, се правят задължителни дарения? Никой не повдига този въпрос в интервютата за здравната реформа. Трябва промяна на  финансирането на българското здравеопазване. Но не виждам воля за това.

– Говори се за участие на застрахователи.

– Да. Но ние видяхме фалита на едно застрахователно дружество.  И никой не се наема да ни обясни какво правим, ако сме болни и сме се застраховали в друго и то също фалира. Не може здравеопазването да се постави на чисто пазарен принцип!  Заслушайте се в словата на здравни мениджъри, които ни дават да пример: „Имаме еди каква си печалба тази година!“  Абе, господа, вие зарзаватчийница ли сте, или банка , че се хвалите с финансов резултат?  Психиатрията е ексензивен отрасъл на здравеопазването. Дайте да я закрием, щом не носи печалба!

- Как? Абсурд.

– В нито една здравна пътека  няма остойностяване на лекарския труд.  Вадене на жлъчка – 800 лева. Е, как го изчислиха? Колко струва трудът на лекаря,  който виси 5 часа в операционната - знае ли някой, калкулира ли образованието му, постоянното обучение, купуването на книги, липсата на лично време?  А трудът на един психиатър  колко струва, като прибавим  и риска да бъде набит и оплют... Реформа няма, докато има разбиране за болниците като за зарзаватчийници!