Съдебната ни система, която през последните 10 години е обект на непрекъснати критики, всъщност е пример за добри практики в Европейския съюз (ЕС) по много показатели. Това показва публикуваното миналата седмица от Европейската комисия Информационно табло на Европейския съюз в областта на правосъдието за 2017 г. То прави сравнителен преглед на ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи на държавите членки на ЕС и дава обективна представа, базирана на статистически данни, а не на политически оценки.

Целта е да се помогне на националните органи да подобрят ефективността на своите правосъдни системи, като се поставя акцент основно върху спорните производства по граждански и търговски дела. Във фокуса на анализите са и административните дела, за да се подкрепят усилията на държавите членки да проправят път към по-благоприятна среда за инвестициите, бизнеса и гражданите. Колко лесно потребителите могат да получат достъп до правосъдие и какви са каналите, които те използват, за да подават жалби срещу дружества, са част от новите аспекти, които се разглеждат в Информационното табло.

През 2017 г. то отчита и сравнява данните между 2010 и 2015 г. Разглеждат се три основни индекса - за ефикасност (показатели относно продължителността на производствата, за дела на приключените производства и броя на висящите дела), за качество (показатели относно правната помощ, съдебните такси, обучението, наблюдението върху съдилищата, бюджета и човешките ресурси) и за независимост (показатели относно усещането за независимост на съдебната власт сред дружествата и широката общественост, както и относно гаранциите за независимостта на съдиите).

Според индекса за ефикасност на съдебните системи България се нарежда на едно от първите места по бързина на производствата по граждански, търговски, административни и други дела на първа инстанция. Времето за решаване на административните спорове на първа инстанция у нас - средно 122 дни - ни отрежда 4-то място в ЕС. По този показател България е далеч пред държави като Франция и Германия, където са нужни съответно 313 и 349 дни, а в Италия дори 1008 дни.

По брой на други висящи граждански, търговски и административни дела на първата инстанция на сто жители сме на 2-ро място след Швеция, която е с едно висящо дело. По административните висящи дела на 100 жители също сме на 2-ра позиция веднага след Люксембург.

Любопитно е, че т.г. в съответствие с изискванията на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари държавите членки предоставиха за първи път данни в тази област. Данните показват големи различия в продължителността на делата по производства, отнасящи се до изпиране на пари - от по-малко от половин година до близо три години. Тук България е на 1-во място с най-кратките срокове в последните две години.

Като цяло във всички държави членки се наблюдава по-кратка продължителност на производствата по граждански и търговски дела, включително в някои държави членки, чиито правосъдни системи са изправени пред предизвикателства. Това подобрение е по-ясно изразено в рамките на 5-годишния период, отколкото в краткосрочен план.

Основните параметри във връзка с индекса за качество на съдебната система засягат достъпност на съдебната система, ресурси (финансови и човешки), инструменти за оценка и стандарти. Виждаме, че що се отнася до информацията за съдебната система, която се предоставя на широката публика, както и по достъпност на съдебните решения за граждански, търговски и административни дела, България е на 1-во място наред с няколко други страни. Само 17 държави членки публикуват всички граждански, търговски и административни решения на върховните съдилища. Българският съд е и на 1-во място заедно с няколко държави по комуникация с медиите.

Наличието на правна помощ и нивото на съдебните такси имат ключово въздействие върху достъпа до правосъдие, по-специално за гражданите, живеещи в бедност. България предлага една от най-ниските съдебни такси като дял от стойността на иска за започване на съдебно производство, в конкретния случай на потребителите.

Електронното подаване на заявления, възможността да се наблюдава и придвижва производството онлайн, както и електронната комуникация между съдилища и адвокати също ще улеснят достъпа до правосъдие и ще намалят закъсненията и разходите. Отчита се, че България не е предоставила данни за употребата на информационните компютърни технологии между съда и адвокатите, но знаем, че що се отнася до електронното правосъдие, имаме още работа.

В някои държави използването на инструментите на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) все още е ограничено. Въпреки че те имат широко приложение за комуникация между съдилищата и адвокатите, в половината от държавите членки използването им за електронен подпис е много ограничено в повече от половината от страните в ЕС. Данните отново подчертават значението на електронните комуникации за доброто функциониране на правосъдните системи.

Разбира се, високото качество на правосъдието изисква адекватно ниво на финансови и човешки ресурси, подходящо обучение и многообразие сред съдиите, включително баланс между половете. От гледна точка на финансовите ресурси данните сочат, че като цяло над 50 % от държавите членки увеличават разходите за съдебната система на глава от населението през 2015 г. На този фон България се нарежда на едно от последните места по разходи на глава от населението за съдебната система.

Обективната статистика категорично показва, че нашият съд не е по-лош от средното европейско ниво. По показателя независимост, където основен фактор е възприемането на гражданите за независимост на съдебната система, България значително изостава в класацията. И не показателите, а нагласите ни отреждат това място. Над 60% от запитаните българи смятат, че независимостта на нашата съдебна система е лоша или много лоша. Оставам на анализаторите да тълкуват на какво се дължи предубедеността на българите, при положение че една голяма част от тях не са имали нищо общо със съда.

Независимостта е основен елемент на ефективната съдебна система. Тя е от жизненоважно значение за поддържането на върховенството на закона, справедливостта на съдебното производство и доверието на гражданите и бизнеса. По тази причина всяка реформа трябва да спазва принципите на правовата държава и да е в съответствие с европейските стандарти в областта на съдебната независимост. Борбата с корупцията също е част от процесите, които трябва да бъдат наблюдавани във всички държави членки.

Европейската комисия (ЕК) се опита да работи в тази насока, като създаде механизъм за периодична оценка на усилията на страните от ЕС в борбата срещу корупцията, и през 2014 г. беше публикуван първият антикорупционен доклад. Данните не се понравиха на много от държавите, тъй като извадиха наяве прикривани проблеми. Оказа се, че на европейско равнище 76% от интервюираните смятат, че корупцията е широко разпространена в страната им. Държавите, в които запитаните са най-склонни да мислят, че корупцията е широко разпространена, са Гърция (99%), Италия (97%), Литва, Испания и Чехия (95%).

Докладът от 2014 г. остана и единствен, поне до момента,  въпреки многократните призиви на Европейския парламент ( ЕП) за продължаване на тази практика. Нещо повече - ЕП  призова и за въвеждането на общоевропейски механизъм, който ще извършва ежегоден мониторинг на състоянието на демокрацията, върховенството на закона и основните права във всички държави членки. Очаква се Европейската комисия да направи законодателно предложение по този въпрос през септември. Ако това стане, всички държави членки ще се оценяват систематично, експертно и по еднакъв начин, което би премахнало нуждата от отделен мониторингов механизъм върху България и Румъния. Защото докато дебатът по механизма за сътрудничество и проверка се води на политическо ниво, то дебатът по общоевропейския механизъм ще се води експертно.

Държавите членки не бързат да бъде въведен този механизъм, тъй като той със сигурност ще разкрие проблеми, за които „лошите ученици” България и Румъния систематично са сочени с пръст, но те реално съществуват в целия Европейски съюз.

* Авторът е евродепутат от ГЕРБ.