Не сме готови за бъдеще, в което едва ли не технологиите ще управляват света

Предстоящото въвеждане на 5G технологиите предизвиква много противоположни коментари - нещо като „от осанна до разпни го“. Инженери и учени са на различни позиции, а здравето и защитата на личните данни са основните притеснения на хората от бъдещото им въвеждане. Именно по този въпрос евродепутатът организира голяма кръгла маса в Брюксел, на която двете мнения се сблъскаха. По тези въпроси, както и някои злободневни теми от българската политика, разговаряме с г-н Иво Христов.

- Господин Христов, много „за“ и много „против“ 5G мрежата се чуха на форума, организиран преди дни от Вас в Европарламента. Еколози, инженери и учени спориха доста разпалено, защитавайки своите тези. Изглежда, борбата между двете виждания за тази технология ще бъде тежка, не мислите ли?

- Не мисля. За съжаление, в последните три десетилетия технологиите се развиват стремително, а регулациите са поставени пред свършен факт. Заедно с постиженията на техническия гений получаваме в пакет и всички проблеми: за здравето, психиката, околната среда. Дебатът за влиянието на социалните мрежи върху изборите е илюстрация на диахрона между технологиите и регулациите. Мрежите от пето поколение (5G) вече се въвеждат. Затова се опитах да отключа дебата по всички страни на тази технология, за да бъдат осведомени гражданите, а специалистите да оценят и минимизират рисковете при въвеждането u. Не бива да се подхранват истерии срещу 5G, която вече покрива 80% от територията на Южна Корея и значителна част от Швейцария, да речем. Но трябва да въведем технологията отговорно, премислено и предугаждайки всички проблеми, които тя би породила.

- Здравето и защитата на личните данни са основните притеснения на хората от въвеждането на 5G технологията, а в редица европейски страни има и сериозни протести срещу прокарването u. Вие самият заявихте, че ЕП в момента не разполага с оценка на риска за човешкото здраве. Какви действия бихте предприели в тази насока?

- Поръчах изследване на влиянието на 5G върху човешкото здраве на научния панел на Европейския парламент. Ако се констатират рискове, специалистите ще могат да прецизират честотите, на които да се осъществява комуникацията, за да не влияе чувствително на хората и на околната среда.

- Но това, което екоактивистите посочиха, е доста стряскащо - например нуждата от изрязване на дърветата по улиците. Това хич не звучи обнадеждаващо?

- Това също се надявам да се изясни, защото ми се струва недопустимо посегателство, особено в градска среда, където всяко дърво е скъпоценно.

- На всички е ясно, че рано или късно 5G мрежата ще бъде въведена в ЕС и срокът за това е от 2-3 до 5 години. Възможностите, които се откриват, са впечатляващи. Но ако се окаже, че цената за тях е ужасна, какво правим?

- Не съм враг на технологията. Но искам всички да се запознаем достатъчно с нея, за да не навредим на себе си, на природата и на обществата си. Благодаря и на г-жа Габриел, която заяви позициите си на форума. Важно е да има диалог между Европарламента и Еврокомисията.

- Всъщност, ние готови ли сме за такова бъдеще, в което едва ли не технологиите ще управляват света?

- Според мен не. Човешката психика и физика преминават безпрецедентно изпитание. Разумът и ценностната ни система, които хилядолетия са се развивали постъпателно, днес форсирано се преформатират в духа на алгоритмите, които са заложени в нашите смартфони. Това създава нов тип човек. Да речем съвсем просто нещо като селфитата. Рефлексът на съвременния турист е да обърне гръб на произведението, което уж е дошъл да види, за да увековечи себе си пред него. Новият тип човек е нарцистичен, мисли в кратки форми, предпочита образа, затова и речта му закърнява. А какво би станало с банализирането на виртуалната реалност, което ще стане факт с 5G, можем само да гадаем.

- Европа не изостава ли в тази сфера - виждаме колко агресивни са Китай, а Щатите също все още не могат да ги настигнат и използват политически инструменти срещу тях.

- Европа изостава в разгръщането, но това u дава възможност да оцени грешките на другите, ако действа умно. Според мен, можем да превърнем изоставането в предимство, ако си спестим всички проблеми, които наблюдаваме при пионерите в технологията.

- А ние къде сме? Какви ще бъдат последствията за България от въвеждането на 5G мрежата за мобилни комуникации? Имаме ли въобще някаква готовност за това?

- Трите големи оператора вече проведоха демонстрации. Има няколко проблема. Първият е тежкият административно-строителен режим, който затруднява изграждането на базовите станции. Вторият е липсата на достатъчно инвестиции, тъй като пазарът у нас е малък. Третият са честотите, които още не са отдадени. Впрочем, смятам, че трябва да изчакаме учените да кажат какво е въздействието на различните честоти и тогава да обмислим как да устроим мрежата си. Това е въпрос на няколко месеца.

- Ако специалистите казват, че индустрията е готова да посрещне това предизвикателство, инвеститорите може би не мислят така, защото като че ли се бавят?

- Да. В Китай инвеститорите са окуражавани от държавата, която вижда в тази технологична революция възможност да поеме световното лидерство. Другаде по света все още има известна предпазливост. У нас също.

- Ще трябват страшно много пари за тази 5G мрежа - десетки милиарди евро. Има ли някакъв примерен разчет колко би струвало подобно нещо?

- Има само предположения, възлизащи на стотици милиарди в световен мащаб. Но борсите могат да превърнат очакванията в нов спекулативен балон, затова не можем да сме точни.

- По време на търговската война между САЩ и Китай, на която уж беше сложен края, се видя, че Европейският съюз също попада като част от миманса или от участниците в този гигантски сблъсък. Акцията срещу компанията „Хуауей“ е видна.

- Китай лобира много агресивно за своите технологии. САЩ се опитват да го възпрат с политически средства. Разните страни реагират различно. Някои допускат китайски доставчици, други се придържат към американската линия. Въпросът се превърна в геополитически. Както вече споменах, залогът е технологичното и икономическо лидерство през следващите десетилетия.

- Предвижда се обща европейска регулация за тази технология, но това предполага ли надмогване на националното его, което пък понякога дори изглежда невъзможно?

- Смятам, че такава е необходима, защото ще намали цената на трансграничните услуги, а ЕС е сбор от много държави. Единна регулаторна политика ще ни постави в по-силна позиция спрямо външните играчи, ще улесни и инвестициите.

- В Европа сега има и друга тема, която буквално е като революция - темата за климата. От форума за 5G мрежата се видя, че групата на „Зелените“ е изключително високоговоряща и смела в твърденията си. Докъде може да стигнат исканията им по тази тема?

- Това също е неизследвана тема. Какъв ще бъде ефектът на 5G върху климата? „Умните ферми“ и „умните градове“ ще са много по-ефективни енергийно, но самото разгръщане и функциониране на мрежата също предполага много енергия. Не е ясна общата сметка. Мегаломанът Илон Мъск вече работи по проекта Starlink, по-нататъшно развитие на интернет, който предвижда извеждането в околоземна орбита на 42 000 микроспътника. Само учените могат да отговорят какъв би бил ефектът върху атмосферата и климата на такъв мегаломански проект, който вече е на път без никой да е отговорил на тези въпроси.

- Нашите „зелени“ обаче са известни повече с усвояването на грантове, отколкото с каузите, за които се борят колегите им в Европейския съюз. Пишман политици се опитват на наш гръб да убедят Европа, че сме вредни за себе си. Как се излиза от този омагьосан кръг?

- Ние действително сме вредни за себе си, щом допуснахме да се превърнем в бунището на Европа. Когато започваше великият грабеж, на шега подмятахме, че скоро ще плащаме и за въздуха. Ето, че това се сбъдна: плащаме за въздуха чрез лекарствата, които купуваме, за да лекуваме белодробните си проблеми. Чрез парите за топлоенергия, която недобросъвестни бизнесмени уж ни доставят, като вместо традиционни горива използват боклуците, от които всяка държава гледа да се отърве. Боклукът не струва нищо, но ние го плащаме като газ или въглища, а мошеници от България и Европа си делят тези пари, тъй сякаш отоплението е произведено по правилата. Властта покровителства, а гражданите не протестират.

- Темата за Истанбулската конвенция отново се появи на дневен ред, вие гласувахте против резолюцията на ЕП тя да стане документ на Евросъюза. Защо е този силов подход спрямо нас и ще бъдем ли принудени в крайна сметка да клекнем и за това?

- Целта е всички, включително България, да приемат конвенцията. Подходът е силов и показва, че мотивите не са свързани с насилието над жени и домашното насилие. Това е идеологически документ и бизнес за НПО. Статистиката не показва спад на насилието в страните, в които е приет.

- Предполагам, че следите острите реплики, които използват българските президент и премиер напоследък по време на наддумването си - нека така да го кажем, по различни въпроси. Как изглежда то, погледнато от Брюксел?

- В Брюксел този спор няма отзвук. Борисов е пазител на статуквото. Президентът олицетворява надеждата за промяна. Тя преминава през стъпки за конституционна реформа. Сегашната институционална система е напълно овладяна от Борисов и задкулисието и промяна в нейните рамки и с нейните механизми е невъзможна. Вече нямаме и честни избори, при положение, че стотици хиляди бюлетини са обявени за „невалидни“, а фалшификациите са повсеместни и стават пред камерите на телевизиите. Сегашната парламентарна република не подхожда на българската народопсихология, която изисква по-централизирана власт, повече лична отговорност, повече отчетност и контрол.

- След като се заговори усилено за промени в Конституцията, смятате ли, че това е възможно и има ли достатъчна политическа воля за тях?

- То е належащо и неизбежно. Дори който го отрича днес, ще се убеди скоро. Воля в политическата класа още няма, но очакването в народа расте. Политическата класа е родена и отрасла в тази среда и няма да я напусне доброволно. Все едно да очакваме някой шаран да изскочи от тинята и да тръгне към извора на някой чист планински ручей. Няма да стане. Тинята на прехода е неговата родна среда. Да се плава срещу течението е трудно, затова гражданите отказват да поемат натам. Но кислородът в тинята приключва, като в заблатените води на пернишки язовир. Въпрос на време е да го осъзнаем.

Нашият гост

Иво Христов е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул. Завършва средното си образование в “Athїnїe Royale” в Брюксел, а висшето си юридическо образование в СУ “Св. Климент Охридски”. Преводач на множество романи, работил е като журналист в RFI-България, НТВ, БНТ и сп. “Europe Magazine”, издавано в Париж. Автор на политическата биография на Франсоа Митеран, издадена на български език през 2000 г. Редактор и коментатор в списанието за политически анализи “A-specto” (2014-2016). Автор на две фотографски изложби. Създател на сдружение “Солидарна България”. Владее френски, английски, руски и испански език. Началник на кабинета (2017-2019) на държавния глава Румен Радев. Сега е депутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.