Аргументът да си запазим суверенитета чрез „лева“ е неиздържан, защото в момента ние нямаме „наша валута“ - левът е само разписка за евро

Идеята за референдум е популистка, защото тиранията на мнозинството неведнъж е водила до разруха

Къде сме днес?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем.

На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с валутния съюз през следващите години; 2) да останем в борда като най-оптимален и едва ли не „квази-златен“ стандарт; 3) да изберем връщането на контрола над валутата си.

Националният суверенитет

Аргументът да си запазим суверенитета чрез „лева“ е неиздържан. Просто, защото в момента ние нямаме „наша валута“ - левът е само разписка за евро и представлява ангажимент на държавата при курс 1.95 лева за евро, да обръща при поискване тези „разписки“ именно в единната валута. Българите се отказаха от лева и бягаха от него като подивели, защото политически дирижираната централна банка през 90-те на миналия век го уби заедно с дългогодишните спестявания на населението. Бордът бе котва към „твърда“ валута като марката (впоследствие евро) и бе полезен срещу хиперинфлацията. Еврото обаче не е злато и като обезпечение на валута има съвсем противоположен ефект върху системата от ценния метал - а именно проинфлационен.

Що е то валутен съвет, известен като „валутен борд” у нас?

Всъщност паричният съвет е една обърната с надолу глава геометрична пирамида. В тясната u основа лежат евровите валутни резерви, на базата на които все по-нагоре в широката част нараства кредитът в левове - до голяма степен необезпечен. Но да видим в детайл.

Казано в цифри: валутните резерви, обезпечаващи борда се равняват на 47.184 млдр. лв. (към 14.02.2020 г., БНБ). Те са разделени както следва: 14 млдр. лв. наличен кеш; 29.425 млдр. са инвестирани в еврови финансови инструменти (дълг главно на „северни“ държави от еврозоната) и 3.739 млдр. са в злато или други инструменти в монетарно злато.

Проблемът е, че на тази еврова основа избуява парична маса от банкови пари в левове, а голямата част от парите, които ползваме в обръщение са именно банкови пари. Тази парична маса в левове е в размер на 61.867млдр. при измерителя на „тесните пари“ в агрегата М1 (Към 12.2019, БНБ). И още по-неприятното - при по-широкия паричен измерител М2 паричната маса е в размер на 102.469 млрд.

Казано просто: евро обезпечението на левовата парична маса е силно надценявано, ако се гледа реално. При криза това може да окаже натиск върху борда и да доведе до неприятно политическо решение в ущърб на гражданите и спестяванията им.

В борд БНБ не може да печата пари?

Това е заблуда. Не може да монетизира пряко дълга на правителството, но може да влияе на паричното предлагане. Народната банка може да смъкне изискванията за задължителните минимални резерви на търговските банките при нея и така да освободи ликвидност за нов кредит в системата. Правителството, от своя страна, може да изтегли дълг в чужда валута, да го депозира в централната банка и по този начин да увеличи парите в обръщение. Или в случай на системен проблем по закон за БНБ има право да даде ликвидна помощ на платежоспособна, но неликвидна банка, колкото и да пропусклива границата между двете понятия.

Вносът на „проблемите”

Еврозоната не е панацея - изкуствено ниски лихви и дългови кризи, оттам балонизиране на финансовите пазари и проблеми за банковата система в еврозоната вследствие на манипулирания кредит.

На практика обаче ние си „внасяме“ от еврозоната икономическия цикъл „пик-спад“, но с по-тежки последствия, отколкото ако бяхме вътре в нея.

Това, което се случва, е, че когато ЕЦБ смъкне лихвите, за да стимулира кредита и бума в еврозоната при нас икономиката прегрява свирепо. Капиталите нахлуват в търсене на относително по-добра лихва в развиващи пазари като нашия (бордът намалява валутния риск, но не го елиминира напълно и лихвите са относително по-високи). Забелязваме жестоки балони в цената на активите - имоти, акции, евтин кредит и за правителството, както беше по време на кризата, както впрочем е и сега. Когато ЕЦБ реши да вдигне лихвата, за да „охлади“ подема, рязко спекулативните капитали напускат страната ни, а т. нар. портфейлни инвестиции се стопяват изключително бързо. Помним драмата след кризата 2007-2009 г., когато от върха си родният борсов индекс SOFIX се срина с 87% - антирекорд.... в световен план. Все още тежащ като травма както на инвестиционната общност както у дома, така и отвън. Въпреки че „оковите“ на валутния съвет вследствие на гореописаните процеси паричното предлагане у нас за последните 10 години расте с двуцифрени стойности на годишна основа. Респективно и инфлацията ни е в пъти по-висока от средната за еврозоната - 3.8 на сто за година в сравнение с 1.3%-1.4% в еврозоната.

Лихвени салтоморталета

За да се парира негативният ефект от ниските лихви във валутния съюз, нашите парични власти са принудени да действат още по-твърдо, но по този начин се създава „сложна“ инвестиционна среда у нас. ЕЦБ на няколко пъти намалява лихвата по депозитите на търговските банки при нея, стигайки до -0.5 на сто с цел да „накаже“ бездейственото, но доходоносно паркиране на депозити при нея от търговските банки. В отговор: нашата лихва по депозита при БНБ стигна до -0.6 на сто. Идеята на монетарните ни власти е да няма възможност за арбитраж - от банка в еврозоната да се паркират в БНБ пари на относително по-голяма лихва. Ефектът: и при нас днес лихвите по депозитите в банките за граждани и фирми вече са нулеви, а за фирми в евро - дори отрицателни. Това удря рентабилността на банките, а те прехвърлят бремето върху клиентите си през таксите. Минира се спестовността, а оттам икономическия растеж. Прегрява и имотния ни пазар, за което предупреждава редовно и БНБ в докладите си.

Политическият риск става валутен

Докато сме във валутен борд към еврото у нас винаги ще има голям политически риск, че някой може да го премахне и обещание на правителството да остане само на думи. Това се взема предвид и от инвеститорите. След случая с КТБ чужди хедж фондове рязко насочиха стратегиите си към България, дебнейки отвързване от курса, ако кризата се развие неблагоприятно.

Политическият консенсус?

Привидно у нас има политически консенсус „за“ еврото. Управляващи партии от мнозинството в Народното събрание обаче - формалното и неформалното мнозинство - са за референдум и трайно срещу еврото в полза на връщане на „контрола“ върху парите ни. Вдясно също чухме идеи и на бившия премиер Иван Костов за „гъвкава“ парична политика, тоест без борд преди еврозоната или ако тя се разтури. Това обаче няма да са базирани на реална котва срещу политически набези пари, а напротив - активно управлявани по политическо усмотрение такива, с цялата опасност, което това носи.

Идеята за референдум е популистка - във вреден смисъл. Тиранията на мнозинството неведнъж е водила до разруха. А в случая материята явно е сложна и дава плацдарм за много манипулации.

Алтернативата на еврото, не е бордът. Алтернативна е системата на национална валута (лев), обезпечена с реални стоки - злато или сребро, а не „декретни“, тоест политически контролирани пари.

Ако няма да си направим стабилна, консервативна и защитена от произвол национална валута по подобие на марката и Бундесбанк преди еврото, ще избираме политически - тоест за по-малкото зло. В случая между борда и еврозоната. Де факто това е фалшива дилема - вързани към еврото, ние сме в еврозоната с всички ефекти от политиките u за валутния курс, лихвите и капиталовите потоци, които те генерират. Бордът към еврото засилва чувствително негативите, но размива концептуално отговорността и причините в очите на обществото ни. Той на практика неизпълнимо обещание на хартия от страна на държавата към българските граждани - с опасност за спестяванията и собствеността им във всеки един момент.

*Авторът е докторант по икономика и водещ на предаването “Плюс-минус” по Нова телевизия.