Нискокачествена продукция, най-вече от Китай, залива пазарите у нас и в останалите държави членки

Всяка пета проба по границите не отговаря на изискванията за качество

Mедът е третият най-фалшифициран продукт в света, като всяка пета проба вноса в България и в останалите държави членки на ЕС, не отговаря на изискванията за качество. В отговор Европарламентът прие доклад с набелязани мерки в подкрепа на европейското пчеларство. На негова база ще бъде създадена и директива на ЕС.

Фалшифицирането засяга почти всичкия внесен в ЕС мед с произход Китай. Азиатската държава произвежда 450 000 тона продукция годишно и е рекордьор. Според експертни оценки е невъзможно такова количество да бъде резултат от дейността в пчеларството. Сто тона от него влизат в ЕС всяка година.

По данни на българските производители страната ни изнася 80% висококачествена продукция. За да се задоволи българското потребеление обаче, внасяме евтин мед от други държави. В партидите китайски мед има добавен захарен сироп, продукцията е с ниска себестойност и подбива цените у нас.

Проектът на настоящия доклад в Европарламента беше внесен през септември 2017 г. на тема „Перспективи и предизвикателства пред пчеларския сектор в ЕС”. Вносител е унгарецът Норберт Ердьош от Европейската народна партия. Документът е приет в Комисията по селско стопанство на ЕП на 23 януари.

В него се посочва, че пчелите опрашват културите и дивите растения, което помага да се поддържа биоразнообразието. 84% от растителните видове и 76% от производството на храни в Европа зависят от опрашването от тези насекоми. В икономически параметри, това са 14,2 милиарда евро годишно.

През последните няколко години обаче пчеларите алармират за намаляващия брой пчели, пчелни семейства и колонии. Сред причините са интензивното земеделие и използването на пестициди, лошото хранене на пчелите, вирусите и атаките на инвазивни видове, както и екологични промени и загуба на местообитания.

Мерките на Европарламента включват увеличаване на средствата за националните програми за пчеларство; подобряване на здравето на пчелите (например чрез забрана на вредни пестициди, повече научноизследователски или развъдни програми); по-добра защита на местните и регионални сортове пчели

В ЕС има около 17 милиона пчелни кошери и 600 000 пчелари, произвеждащи около 250 000 тона мед всяка година. ЕС е вторият по големина производител на мед след Китай. Основните страни, произвеждащи мед през 2015 г. са Румъния, Испания и Унгария.

Създаването на евродиректива има за цел ограничаване разпространението на фалшив мед, както и облекчаване на натиска върху европейските пчелари.

Ето защо се предвижда подобряване на процедурите за тестване и засилване на инспекциите по вноса в държавите членки на ЕС, както и на етикетирането, за да се гарантира, че потребителите знаят от коя държава идва продуктът.

 

В Германия я купуват на едро

Слагат чужди етикети на родната продукция

Продават свещи от восък на „Зелена седмица”

Близо 80% от българските пчелни продукти се изнасят за Европа, като най-търсен родният мед в Германия. Това разказаха за „Труд” български производители, които участват в най-голямото изложение за храни и напитки „Зелена седмица”, което се провежда в германската столица Берлин от 19 до 28 януари. Страната ни е в центъра на вниманието на изложението, тъй като за първи път в 83-годишната история на панаира България е официалната страна-партньор. Няколко български производители на мед се представят на изложението с общ щанд в българската палата. Сред продуктите, които те представят на посетителите, са манов мед и свещи, направени от восък. Българският мед се изнася за Европа основно като суровина. Там се препакетира и се продава под местни марки, разказаха за „Труд” участници на изложението. В Германия са националисти и предпочитат да купуват техни марки, обясниха те. Българска марка много трудно би могла да пробие на този пазар. Най-търсен в Германия е акациевият мед, като в последните години се засилва интересът към този от кориандър и уникалният за Странджа манов мед.

При откриване на изложението „Зелена седмица“ министърът на земеделието Румен Порожанов разгледа пчелните продукти, които родни производители представят в Берлин.

 

След протести

Фонд „Земеделие” отпусна 2,4 млн. лв. по deminimis

Добивите бяха ниски през 2017 г.

Близо 2,4 млн. лева преведе Държавен фонд „Земеделие” на 4348 пчелари по схемата deminimisв края на 2017 г. Размерът на ставката за подпомагане за едно пчелно семейство беше 4,77 лева. Минималната помощ deminimis получиха пчелари, които гледат между 20 и 200 пчелни семейства включително. Тези, които имат над 200 пчелни семейства получиха възможност да се включат в схемата само за първите 200. Финансовата подкрепа се предостави на сектора за справяне с последствията от неблагоприятните климатични условия, довели до ниски добиви на пчелен мед през 2017 г. Субсидията дойде в отговор на протестите на пчеларите през ноември пред сградата на министерството на земеделието, където настояваха да директни субсидии на брой пчелно семейство.

Помощта беше насочена към земеделски стопани, занимаващи се с първично производство на селскостопанска продукция – физически лица, еднолични търговци, юридически лица и кооперации, отглеждащи пчелни семейства, които трябва бяха регистрирани земеделски стопани към 29.09.2017 г., по реда на Наредба № 3 от 1999 г.

Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин, както и за едно и също предприятие по схемата deminimis не може да надхвърля левовата равностойност на 15 000 евро (29 337.45 лв.) за период от три данъчни години (2015 г.– 2017 г.).

 

От пчелите зависи 1/3 от храната ни

Истинският проблем е с опрашването

„Проблемът с меда е второстепенен. По-същественото е, че опрашването на пчелите е екологична дейност, която трябва да бъде стимулирана и защитена, защото една трета от храната ни зависи от това”, обясни пред „Труд” инж. Илия Цонев, зам.-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на българските пчелари.

По думите му продукцията в Европа, която е резултат на тази дейност на пчелите, възлиза на над 14 млрд. евро годишно.

66% от пчеларите в България имат до 50 кошера. За да получават държавно подпомагане, те трябва да са регистрирани като селскостопански производители. Годишните разходи за това обаче са над 1700 лв. и малко хора могат да си го позволят, коментира още той. Браншовите организации у нас ще внесат следващата седмица в земеделското министерство предложение с мерки в подкрепа на опрашването като екологична дейност.

 

Над 1700 пчелари дадоха заявка

Държавата и ЕС дават 14 млн. лв за пчеларство

Приемът по последната мярка е до 23 февруари 2018

Общият бюджет по Националната програма по пчеларство за периода от 2017 до 2019 г. е приблизително 14.28 млн. лева, от които половината са осигурени от ЕС, а останалата част от националния бюджет. Над 1700 пчелари подадоха заявления за участие за 2018 г. по мерки А, Б, В, Г и Д към Министерството на земеделието, храните и горите.

Мерките включват подпомагане на закупуването на техническо оборудване за добив и обработка на пчелния мед с бюджет от 359 139 лева, рационализиране на подвижното пчеларство в размер на 89 785 лева, борба срещу агресорите и болестите в кошера на стойност 1 795 695 лева, подпомагане на лабораториите за анализ с 44 892 лева, както и подновяването кошери с бюджет от 2 289 513 лв. Приемът по мярка Е продължава до 23 февруари 2018 г.