Идва краят на януари. От известно време този период на годината умело се използва от антибългарски настроени олигарси, зависимите от тях политици и мрежите им за влияние за (себе)унижаване на българското общество и ерозиране на доверието в националните институции. Това е така, защото в края на януари Колежът на комисарите приема формално т.нар. мониторингов доклад за правосъдието и вътрешния ред на Европейската комисия, с който Брюксел продължава да държи България и Румъния извън Шенгенското пространство, макар всички критерии за членство отдавна да са изпълнени.

Съществуват поне три причини, които показват, че към края на януари 2017 г. докладите на еврочиновниците отдавна са изгубили своята тежест и авторитет и в крайна сметка не постигат никакъв ефект спрямо проверяваните институции.

Докладът на

употреба

И ако преди година стана напълно ясно, че във втората половина от десетгодишния мониторингов период провалилият се бивш правосъден министър Христо Иванов е успявал да пробута в докладите на европейските бюрократи много от доносите, които собственоръчно е изписал по адрес на българската държава и нейните правораздавателни институции, през 2017 г. Иванов ще ползва европейските ремарки, за да продължи да натрапва инженеринговия партиен проект на олигархията „Да, България”.

Употребата на европейския доклад от партията на олигархията, чиято основна цел се явява осигуряването на политически чадър за защита на клиентите на прокуратурата - обвинения Иво Прокопиев и подсъдимия Огнян Донев - е първата и най-очевидна причина за обезсмислянето на мониторинговия механизъм. Нещо, за което от няколко години алармират множество ръководители на редица държавни институции, както и почти всички български европейски депутати независимо от партийните им различия. И този път докладът на Брюксел просто се ползва за вътрешно-политическа употреба.

Но за новоизлюпения политик Христо Иванов, за пратените от Иво Прокопиев да се „политизират” негови съдружници, за грантовите протестъри и за остатъците от партията на Радан Кънев т.нар. мониторингов доклад е повече от необходим, за да пробват да легитимират съществуванието си, а и за да продължат опитите за овладяване на прокуратурата. Опити, които през настоящата година ще намерят изражение в кампания по разширяване на влиянието на олигархията в новия състав на Висшия съдебен съвет, който предстои да бъде определен.

Обвинения има,

но липсват ефективни присъди

Втората причина за липсата на ефект от периодичната оценка за напредъка по Механизма за сътрудничество и оценка е липсата на осъдителни присъди, а не на липсата на обвинения. Само преди месец излезе друг дългоочакван от родната олигархия доклад - този на европейските прокурори, които бяха на неколкомесечна мисия за анализ на работата на българската прокуратура. В крайна сметка не просто европейските прокурори оставиха дълбоко разочаровани хранещите се от доноси марионетки на клиентите на държавното обвинение, но и с изводите от доклада назоваха основния проблем на българската правосъдна система - системния отказ на част от съдийското съсловие да постановява осъдителни присъди по обвиненията за корупция и злоупотреба в ущърб на държавния интерес.

Наред с тази втора причина, която показва колко всъщност превратно се четат европейските препоръки от заинтересуваните кръгове у нас, има още един - трети аргумент, който окончателно отнема аргументите както за продължаването на мониторинговия механизъм, така и на всички опитващи се да ограничат независимостта на прокуратурата и да я поставят под олигархична зависимост, включително чрез създаването за целта на нови партийни проекти.

Манипулация на обществото от медиите бухалки на клиентите на прокуратурата

Само в рамките на няколко часа в понеделник прокуратурата произведе три новини, които дори зависимите от олигархията медии, нямаше как да не отчетат като водещи. На съд беше предаден отиващият си одиозен министър на отбраната Николай Ненчев заради скандалния ремонт на изтребителите МиГ-29, бившият шеф на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров се оказа обвинен за злоупотреби за 5 млн. лв., а кметът на втория по големина български град Иван Тотев бе отстранен от длъжност заради разследване за злоупотреби за милиони.

При други обстоятелства и при свободна медийна среда, а не наличната, която се е специализирала в обслужването и изчистването на имиджа на обвиняеми олигарси от калибъра на Иво Прокопиев, можеше обществото самостоятелно да направи равносметка - доколко причината България да изостава от Румъния по борба с корупцията се дължи на работата на прокуратурата или на група съдии.

Магистрати ползват прикритието на политизирания и зависим от олигарсите Съюз на съдиите в България, за да продължат да оправдават неплащането на 63 млн. лв. данъци от олигарси като собственика на една от медиите бухалки, чието издание е посветило 1/3 от съдържанието си за клеветнически публикации срещу държавното обвинение.

Същото се отнася и за изданията на другия, доскоро недосегаем олигарх Иво Прокопиев. Няма и ден, в който неговите медии бухалки да не покрият норматив от минимум три-четири статии, уронващи престижа и иронизиращи работата на следователи и на прокурори - анализи, интервюта и манипулативно представени новини.

И всичко това се случва, докато румънският министър на правосъдието Флорин Йордаке поиска премахване на Механизма за сътрудничество и проверка при срещата си със заместник-генералния секретар на ЕК Параскеви Миху. Същото у нас си позволи да направи единствено представляващият Висшия съдебен съвет Димитър Узунов, за което медиите на олигархията го атакуваха.

България и Румъния отдавна не са източник на несигурност

Извън всички вътрешни аргументи за отпадането на мониторинговия механизъм България и Румъния могат да имат претенции към Европейската комисия и заради факта, че двете страни членки отдавна не са източник на несигурност или износ на криминална престъпност, а тъкмо обратното. Българските и румънските престъпни групи, които се възползваха от падането на граничните бариери, отдавна са се интегрирали в „старите” европейски държави и далеч не създават проблеми от мащаба на тези, които второ и трето поколение „французи” и „белгийци” причиниха на Париж, Ница или Брюксел.

От друга страна, мигрантската криза от последните две-три години ясно показа, че България изключително стриктно и устойчиво пази външните граници на общността, без дори да е член на Шенген, за разлика от държави като Гърция, Италия или Испания, които имат тази привилегия. Нещо повече, страната ни се явява и последна преграда за износ на терористи от редица европейски държави към териториите на „Ислямска държава”. За съжаление държави, чиито чиновници извършват мониторинг над България, всъщност в днешно време се явяват източник на несигурност и заплаха от тероризъм.

Идеологията на „Да, България” и засилването на антиевропейските настроения

Ясно е, че юбилейният мониторингов доклад на ЕК (през 2017 г. се навършват десет години от членството на България и Румъния - б.р.) трудно ще донесе ефекта, търсен от олигарсите и партийните им ГМО. Макар да е осезаема обсесията на задкулисието да ползва документа на евробюрократите, за да пробва да кооптира и встъпващия в длъжност президент Румен Радев, като го притисне да легитимира антидемократичните и антидържавните им амбиции срещу независимостта на прокуратурата, ефектът ще е обратен. Защото ползването на доклада от Брюксел за „опорна точка” няма как да прикрие други от идеологическите тезиси на новата партия „Да, България”, сред които могат да се открият намерения за ускорена законодателна промяна, даваща право за сключване на хомосексуални бракове, легализиране на леките дроги и декриминализиране на незаконното преминаване на държавната граница.

Със сигурност подобни идеи, свързани с ценности, които част от евробюрократите очевидно споделят, ще доведат до значително засилване на антиевропейската вълна и у нас, а дори и до маргинализиране на т.нар. мониторингов механизъм, който Брюксел следва да прекрати спрямо България и Румъния най-късно до две години.