Европо, що се срамиш, че си християнска?

Меркелизирането на Брюксел, който превърна Коледа в „харам“

Доживяхме и това: християнска Европа да се откаже от Бога. Да се откаже от ценностите си, с които бе изградена преди векове. Поради що, Европо, вече се срамуваш да се наречеш християнска? Та ти, Европо, която си една гигантска планина от идеи, културни пластове, споделени успехи и провали, си това, което си сега, именно заради своята християнска сърцевина. Без нея ти си нищо!

И от Брюксел – точно от сърцето ти, дойде новината, че празничните коледни базари за идващото Рождество, ще получат друго име ... зимни. Причината - да не се чувствали хора от други вероизповедания дискриминирани. Що за глупост? Не, що за предателство към християнството е това? Да загърбиш корените и идентичността си заради криворазбрана толерантност. Нима забрави, че хората са силни именно, когато са заедно в различията си. Някои у нас дори отбелязаха с усмивка - „Ура, Дядо Мраз се завръща!“ Всъщност, Брюксел не е първата столица, която падна.

Точно преди година падна Париж, след като кметството на града за пръв път не се съгласи да има масови коледни тържества. Причината – било неприемливо в едно многокултурно общество. От парижката управа миналия декември дори посъветваха „всеки, който иска да отпразнува Коледа, да го направи с приятели, с близки и съмишленици, но трябва да разбере и смисъла на думата „харам“. Разбира се, така, както е прието в мюсюлманската среда – значението е „забранени действия“ според шериата. И френската Коледа толерантно бе наречена „края на годината“. Това се случи почти 225 години след Великата френска революция.

Европа приложи и други „харам-и“. Нима може да се забрави оня срамен евроскандал миналия септември, когато немският търговски гигант „Лидл“ реши, че кръстовете от гръцки църкви, които има на дизайна на някои негови опаковки, трябва да бъдат заличени. За да запазели ... „политически и религиозен неутралитет“. Само след месец последва друга цензура – пак френска. Властите в едно градче в Бретан решиха да демонтират кръста от паметник на папа Йоан Павел II. Защото бил религиозен символ и присъствието му на обществено място противоречало на ... закона от 1905 година за отделяне на църквата от държавата. Ето как да триеш и отричаш собствената си история, култура и цивилизация се превърна в откровен цинизъм. Мога да бъда и по-директна – ще го нарека откровена идиотия. Спрямо собственото си християнско наследство и милионите си граждани. Европа изглежда съвсем побъркана - миналото си ли иска да пренаписва или още по-страшно - да се отрече от Него? От създателя.

Мултикултурният пример на Париж вече е последван от Брюксел. Е, на новите ЗИМНИ базари все пак щяло да има елха. А на върха й какво ще сложат? Питам, защото вече се появиха и залози за полумесец, колкото крайно и безумно да звучи. Вече се разиграват и пасианси кои други евростолици ще дръзнат да подемат идейния пример. А още по-интересно ще е дали пък Великден няма да бъде преименуван в ... пролетен празник.

Нима сегашните евробюрократи началници не знаят, че най-големите християнски празници като Рождество и Великден са отличителните белези на европейската култура. Нима не осъзнават, че толерантността не трябва да стига дотам, че да насърчава собственото си себеобезличаване. Което със сигурност ще доведе до такива сътресения в обществото, които Европа, изпаднала в страшна морална криза, едва ли би могла да понесе. Мултикултурализмът по начина, който постоянно се насърчава и лансира толкова пламенно от лидери като Меркел, Макрон и Юнкер, понякога означава своего рода бягство от самия себе си и от своето наследство.

Европа днес отрича своите религиозни и морални основи. И изглежда изпразнена от съдържание. Сякаш е парализирана от животозастрашаващо смущение в кръвообращението си. Уморена и застаряваща, днес тя има нужда от трасплантация, от преливане на кръв, за да съхрани своята идентичност. А постоянните сравнения със залязващата Римска империя се налагат от само себе си. Защото на практика тази империя е съществувала чрез онези, които впоследствие са я унищожили, докато у нея самата е липсвала всякаква жизнена сила.

Нима днес не виждаме същото. Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че образът на Иисус Христос вече едва се различава в очертанията на някогашната велика европейска християнска култура. И сега може да бъде напълно изтрит... Въпреки всичко, все още има надежда, че Коледата няма да умре. Защото, слава Богу, коледният дух съществува. Но трябва да се знае: християните трудно ще простят дискриминацията, наложена им от бездетни хора, изгубени в прикриване на собствените си комплекси.

Меркелизирането на Европа е факт. Но има и светлина в тунела. Името на централната катедрала на Брюксел се казва „Свети Михаил“. А в Корана помощникът на Мохамед носи същото име като на християнския архангел – Микаил. Ето още един повод да смятаме, че братята мюсюлмани ще отидат на коледния базар. За Юнкер обаче все още е загадка.

 

Коледата невъзможна

Никой още не се е произнесъл какво правим с любимите на половината свят красиви, тъжни и забавни коледни филми. „Коледата невъзможна“ с Арни сигурно трябва да го преименуваме с толерантното „Зимата невъзможна“. А името на холивудската звезда може би ще стане Арнолд Шварцеафроамериканец? Е, има и добра новина. Нетолерантният президент Тръмп заяви, че раждането на Христос има смисъл. И написа в Туитър на Бъдни вечер миналата година: „Хората отново гордо казват Весела Коледа! Гордея се, че поведох контраатаката срещу нападението над този любим и красив израз „Весела Коледа!“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари