Европредседателството - големият български успех

„Софийският процес“ безспорно е пробив по въпроса за преодоляване на балканските противоречия

Мнозина очакваха вяло, безлично и рутинно протичане

С българското европредседателство всичко започна „по български“. В подготвителния етап се разразиха ярки скандали за неизгодни и некачествени ремонти, калпав гранитогрес и разхищения от държавния мениджмънт на Националния дворец на културата. После се премина през скептицизма, че нещо знаменателно и значимо от външнополитическа гледна точка ще се случи. Мнозина очакваха вяло, безлично и рутинно протичане. Едва ли не, един шестмесечен престой „на върха“ на Европейския съюз, гарниран с пищни работни и официални обеди и вечери, толкова характерни за начина, по който брюкселската бюрокрация прави политика. Самият аз съм изразявал известен скептицизъм. Затова дебело трябва да се подчертае, че срещата на върха между ЕС и държавите от Западните Балкани опроверга целия скептицизъм, упреци и критика. Европейската перспектива на държавите от Западните Балкани - Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Македония, Албания и Косово се очерта доста по-ясно, а самата среща е първата по рода си от 15 години насам.

Вярно е, че политическият импулс за ускоряване на евроатлантическата интеграция на нашите съседи не е с българско авторство. Част е от съотношението на силите на общия геополитически фон, в който глобалните сили САЩ, Русия и Китай съперничат в Близкия Изток, Африка и на Балканите. Това даде тласък на усилията на ЕС, както и на активизирането на двустранния диалог „Гърция-Бивша югославска република Македония“. Включително на опитите за преодоляване на тежката и съвсем естествена неприязън и взаимна враждебност между Сърбия и Косово.

Българската роля в тези важни процеси и енергията, с която министър-председателят Бойко Борисов се включи в тях, заслужават само поздравления. И тази роля не е само пряка функция от формалното обстоятелство, че този период съвпада с българското председателство на Съвета на ЕС. Оценките на другите държавници са доста по-ласкави, отколкото повелява дипломатическата рутина. Борисов показа на дело, че може да гради мостове, да руши бариери на дълготрайно установено недоверие, да печели с откровеност и прагматизъм. Само вродена партийна слепота може да отрече всичко това. Защото критиката към управлението е важна и е необходима, но също така е важно да се признават и насърчават достиженията и правилните стъпки.

„Софийският процес“, който безспорно е пробив по въпроса за преодоляване на балканските противоречия и ускоряване на интеграцията, нямаше да се случи без активната подкрепа на големите сили. В това не трябва да има никакво съмнение. Но успешните совалки и посредничество на България надградиха сериозно. Самата водеща тема на срещата - „Свързаност“ по отношение на транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, образование и други – както и участието на международните финансови институции са изключително положителни за перспективата за развитие на региона.

Вероятно, малцина се тези, които хранят илюзията, че Западните Балкани скоро ще се увенчаят с присъединяване към ЕС и НАТО. Както заяви федералната канцлерка Ангела Меркел „днес не говорим за разширяване, а за даване на европейска перспектива“ и обяви, че 2025 г. не е реалистична дата за присъединяване на Западните Балкани. Предстоят още много път и трудности. И над всичко – реформи. Но приносът на българското председателство е, че този процес беше отпушен, след като стоя в „девета глуха“ десетилетия.

Но за да се случи тази, с право определяна като „историческа“ среща в София, бяха преодолени тежки трудности. Ще припомня само, че до последно нямаше яснота дали представителите на Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия - петте държави членки на ЕС, непризнали Косово за независима държава - ще присъстват на срещата. Испания, по обясними причини, след опита за сецесия на Каталуня, бойкотира срещата. Но предния ден испанският премиер засвидетелства респекта към България и българското правителство по време на визитата си в София. В крайна сметка няма испанско вето върху финалния документ от срещата „ЕС-Западни Балкани“.

Самият финален документ – „Декларацията от София“ – е ключов и в голяма степен основополагащ политически документ за европейското бъдеще на Западните Балкани, който може да се сравни със значението на Декларацията от Лаакен, която навремето отвори пътя на България към членството. Набелязани са много конкретни мерки и приоритети в регионалното и европейско сътрудничество. И, разбира се, най-много за това какво трябва да свършат самите балкански кандидати за ЕС в областта на върховенството на закона, пазарното стопанство, инфраструктурата, транспорта, енергетиката, цифровата икономика и прочие.

Общата рамка, по която ще се извършва оценката на напредъка, е ясна - демокрацията и принципите на правовата държава, по-специално борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление и зачитането на правата на човека и правата на лицата, принадлежащи към малцинства.

Особено важен за младите хора е прекият ангажимент, заложен във финалния документ, за удвояване на финансирането по линия на програмата Еразъм+ за региона, включително създаване на „Лаборатория за младежта на Западните Балкани“ през 2018 г., която да осигурява платформа за иновативно изработване на политики, насочени към потребностите на младите хора, и да се бори с „изтичането на мозъци“. Въобще, в „Декларацията от София“ страните-членки на Европейския съюз недвусмислено определят интеграцията ни като „категоричен стратегически избор“. Миниатюрна стъпка напред отбеляза, поне декларативно, и гноясалия спор между Атина и Скопие. Македонският премиер Зоран Заев след среща с гръцкия си колега Алексис Ципрас заяви, че макар и все още да няма решение на спора за наименованието, вече е налице изградено приятелство.

Извън балканското измерение, разбира се, имаше и „щипка сол“. Рязкото изявление на Доналд Туск, че „с приятели като Съединените щати на Европа не й трябват врагове“. Опитът за демонстрация на европейски мускули без съмнение е хилав на фона на глобалния политически „Голиат“ отвъд океана. И едва ли е нужен. По-скоро показва дълбокото неудовлетворение на евроелита от икономическите щети, които се очаква да претърпят някои от големите европейски държави в резултат от безкомпромисната позиция на САЩ. Държавният департамент на САЩ отвърна, че няма никакво намерение за промяна в позицията на Вашингтон по иранското ядрено споразумение, от което президентът Тръмп се оттегли. А президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви, че Европейският съюз ще задейства блокиращ механизъм за американските санкции срещу Иран. Механизмът забранява на европейските компании да спазват наказателните мерки и не признава свързаните с тях съдебни решения. Брюксел освен това ще позволи на Европейската инвестиционна банка да подпомогне европейските инвестиции в Иран, а самата комисия ще продължи сътрудничеството си с ислямската страна.

На целия този фон, звучат неубедително оценките на родни партийни фактори, че срещата била без практически резултати. Интересно, защо мислеха друго, ако въобще са мислели по темата, когато преди години цялата ни политическа класа се кълнеше от сутрин до мрак в Декларацията от Лаакен. Ако я оценяваха с днешните си мерки, би трябвало да я определят като „лишена от практически резултати“. А това всъщност, както вече отбелязах, беше политическият документ, който отвори вратите на Европа за България.

Декларацията от София е израз на воля, ангажимент и трайна политика. Това са практическите последици. И не могат да бъдат други. Ако Западните Балкани си „напишат домашното“, то ще дойде времето и за пътна карта към членство. Но това е преди всичко тяхна грижа и отговорност. България показа, че е добър приятел и съсед.

Разбира се, председателството скоро ще приключи. И отново на преден план ще излязат всичките вътрешни неудачи в икономика, социална сфера, здравеопазване, образование. Все сфери, в които това правителство не успява да реши никакви големи проблеми, които тровят живота на хората. Но за това – по-нататък.

Сега да отделим поне миг и да се порадваме на един безспорен български успех, който издигна авторитета на България на международната арена, както никога в най-новата ни история.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи