Близо 31% от българите на възраст 15-64 г., или почти всеки трети наш сънародник в тази възрастова категория, е бил икономически неактивен през миналата година. Това сочат данни от анализ на Евростат за икономическата активност на населението в ЕС през 2016 г..

Като икономически неактивно лице се определя човек, който няма работа и не планира да започне такава в близките 3 месеца.

Средно около 27% от населението на ЕС е стояло извън пазара на труда през 2016 г., отчита статистиката.

Във възрастовата граница 15-64 г. неактивните българи през миналата година са били приблизително 1,5 млн. души, по данни от НСИ.

От тях 164 хиляди са били трайно обезкуражени лица, които нито са търсили работа, нито са искали въобще да работят. От тази категория най-висок е процентът на хората със средно образование - близо 70% и с основно образование - 61 на сто.

Като цяло най-голямата група неактивни българи е регистрирана в границата 15-24 г. - над 500 хиляди, което се обяснява с тяхната заетост в образованието. На възраст 25-34 г. неактивни са били 224 хиляди българи, 35-44 г. - 155 хиляди, 45-54 г. - 160 хиляди. В годините, когато човек би трябвало да е най- активен 55-64 г. - над 400 хиляди българи са били незаети на пазара на труда, сочат данните на НСИ.

Незаетите в пазара на труда мъже на възраст 15-64 г. са били 641 хиляди, а жените - над 800 хиляди. В градовете неактивните българи са били около 1 милион, а в селата - над 450 хиляди.

Най-голяма група незаети на пазара на труда се формира от сънародниците ни със средно или с някакъв вид професионално образование - близо 700 хиляди души. Втората по численост група неактивни българи е с основно образование - 490 хиляди души. Неработещите висшисти са около 140 хиляди, а почти толкова са и неработещите българи с основно образование - 135 хиляди.

По отношение на ЕС, Евростат отчита близо 90 млн. души на възраст между 15 и 64 г., които са били икономически неактивни през миналата година. От тях близо 20% са били хората с ниско образование /най-вече средно образование/ , а неактивните европейци с висше образование са били около 12 на сто.

Най-нисък дял на неработещи европейци между 15-64 г. е регистриран в Швеция - 18%, пред Дания - 20% и Холандия - 20,3%.

В противоположния край на скалата най-висок процент неработещи европейци е отчетен в Италия - 35 на сто. Следват: Хърватия и Румъния - по 34%, Белгия - 33%, Гърция - 32% и България - 31%.

Следва да се отбележи, че делът на икономически неактивните лица в ЕС е бил по-висок сред жените /около 60%/, отколкото мъжете /около 40%/, макар че пропорциите се различават в различните държави.

Европейците на възраст 15-64 г., които са били в някаква фаза на обучение, формират около 35% от неактивните лица в ЕС. Пенсионерите са 16 на сто, хората с тежки заболявания или увреждания - също 16 на сто, както и тези лица, които се грижат за деца или неработещи възрастни - 10 на сто.

Общо 8 от 10 неактивни лица на възраст 15-64 г. в ЕС са заявили, че въобще не желаят да работят, отчита анализът на Евростат.