Единението няма алтернатива за България

Почти три десетилетия политическата прослойка държи властта и утвърди статукво, което е в интерес преди всичко на самата нея

Едно от най-силните вродени човешки качества е чувството за самосъхранение. То сработва особено силно, когато индивидът или общността са застрашени. На няколко пъти в своята история инстинктът за оцеляване спасява българския народ от гибел. Възраждането и национално-освободителните борби са най-убедителните примери за прояви, съхранили българския етнос.

Факт е, доказан от авторитетни изследвания, че в момента българите са най-разединената нация в Европа. Очевидно, тази стряскаща констатация провокира все по-често да се говори за единение на нацията. За първи път от десетилетия безспорни имена в науката, икономиката и всички сфери в държавата със загриженост констатират, че разделението на българския народ достига такава критична точка, от която съществуването му като народностна общност се поставя под въпрос.

Историята свидетелства, че конфронтацията, макар и в различна степен, е поддържана през последните 140 години сред българското общество.Особено упорито тя се налага от династията на Кобургите. Интригата, подлостта, шантажа, корупцията са характерни управленски похвати на Фердинанд. А в края на царуването си хвърля във Владайското въстание да се бият българи срещу българи.

Не по-леки са травмите върху националното единство, нанесени от Борис III. Когато цяла Европа води борба срещу германските завоеватели и окупатори, в България се бият българи срещу българи. Освен десетките хиляди жертви и огромни разрушения, този акт оставя трайни следи върху разделението сред българите.

Политиката на „разделяй и владей“, наложена през първото десетилетие на соцпериода (1944-1953 г.) е издигната в ранг на държавна политика. „Класовият враг“, „врагът с партиен билет“, „ изменниците на родината“ се третират като престъпни елементи и „врагове на народа“.

Смяната на политическата система през 1989 г. не промени конфронтационния подход на политическата прослойка. Използват се или измислят различни поводи за противопоставяне на едни обществени групи на други. Грубата фалшификация на историята, подмяна на историческата истина, демонизиране или величаене на определени исторически периоди, обругаване или идеализиране на ръководни личности, са насочени преди всичко към поддържане на постоянно конфронтационно напрежение сред българското общество.

Освен Кобургите, основни инициатори на конфронтация са ръководствата на политическите партии, включително техните лидери, които я поощряват и налагат като елемент на политическия им и управленски подход.

Това пагубно явление в българския политически живот се дължи преди всичко на ниското политическо ниво и ограничения интелект на политическата прослойка, която поради известни исторически причини, не успя да израсне и се оформи като политически елит, с какъвто разполагат демократичните държави. Неумението на политиците да предложат впечатляващи приемливи идеи и разумни управленски ходове те прикриват с разпалване и трайно поддържане на сблъсъци в обществото. Очевидно, обаче, този конфронтационен подход се оказа твърде ефикасен, след като почти три десетилетия политическата прослойка държи властта и утвърди статукво, което е в интерес преди всичко на самата нея. Така тя успява да отклонява общественото внимание от въпиющи проблеми на държавата, започващи от демографската катастрофа, и завършващи с безпрецедентното обедняване на българския народ.

Сериозен дял за разлагането на националното единство имат и определени външни сили, преследвайки собствените си националистически интереси. Някои чужди „ научни“ среди твърдят дори, че българските земи са принадлежали през древността на тях и след като се обезбългарят, трябва да си ги „върнат“.

Парадоксално, но факт е, че българските политици единствени в Европа не се съобразяват с исконни човешки обичаи, норми и традиции. Във всички религии по света има ден за прошка. В правото, още от появата му заедно с държавата, има клаузата „давност“, което означава, че и най-тежките престъпления не се преследват след определен период от време.

Не е нормално 140 години да скърбим за жертвите на турското робство или 70 години за избитите до и след 1944 г. Да тачим паметта им, да не забравяме тези чада на България е задължително. Но да се търси възмездие като се използва една човешка трагедия от политиците е недопустимо. Няма народ, поддържащ едно постоянно и стряскащо ниво на противопоставяне и конфронтация, който да е успял и прогресирал. Българската история също потвърждава този извод. Не външни сили, а вътрешни борби за власт и разделение са причината за византийското и турското робство. Не съседните държави, а собствените управници и особено натрапените монарси завинаги провалиха исконните стремежи за национално обединение.

Няма и народи, и държави без вътрешни политически борби. Много са минали и през тежки граждански войни. Разумните им и опитни политици обаче са намирали начин за преодоляване на тежките последици от тях. Един от безалтернативните подходи е национално помирение и единение. Той бе особено успешно приложен в най-новата история от две европейски държави: Испания и Гърция, минали през най-кръвопролитните граждански войни в Европа.

Друг убедителен пример на национално помирение и единение дават САЩ. Победителите в гражданската война (1861-1865 г.), в която се сблъскват най-многобройните въоръжени сили в човешката история, не вземат в плен капитулиралата 700-хилядна армия на Юга. Нещо повече, не търсят възмездие за огромните жертви на гражданската война, а разрешават на войниците да си отидат по домовете, а на офицерите да запазят оръжието и им предлагат да постъпят в армията на Севера, т. е. на САЩ. Наистина, невероятно благородство и величие на духа. Това историческо помирение дава мощен тласък за всестранното развитие на САЩ, които само за десетилетие стават първата икономическа сила на планетата. Наред с огромните икономически успехи след гражданската война за кратък период приемат 15-милиона европейски емигранти.

Обстановката в България и особено всестранната криза, в която десетилетия се намира страната, налага неотложни мерки за спиране на процеса на конфронтация и ерозиране на българската нация. Те са толкова важни, колкото и усилията за овладяване на демографската катастрофа.

Връщането към драматичните години и трагични събития, сполетели България през последното столетие, трябва да се използва не за противопоставяне едни на други, а да бъдат повод за задълбочени размисли, анализи, равносметка и сериозни изводи за бъдещето.

Първата, най-важна задължителна поука е никога в управлението и още по-малко начело на държавата, да не се допускат безотговорни професионално неподготвени, морално деградирали, безлични, безхарактерни, страхливи и с манталитет на слуги, както и авантюристи и чужди по произход и дух на България.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи