Всички се страхуват от Слави Трифонов, но той май пада в собствения си капан

Един дух броди из България – гологлав, дълъг и много ядосан. Слави Трифонов в истински съспенс брои предаванията, които остават да бъдат произведени и излъчени в Би Ти Ви. И всички чакат неговия ход. Политика? Телевизия? Най-успешното шоу в цялата история на българския ефир е неговото – безспорно. Човек, който може без никаква реклама да продаде за час три пъти зала Арена „Армеец“ и да напълни националния стадион по време на буря без проблеми – това е той.

Преди много години един социолог казваше, че Слави влиза в директен диалог с народа. Това беше по времената на „Хъшове“. „Да чуем какво ще каже Слави!“ - пълно доверие, институция от първи вид. И то така си беше. Дългия казва „Забранен завой наляво!“ и хората го слушат. Казва „Запалете светлините!“ заради медицинските ни сестри в Либия и България полудяваше. Естествено после нещата утихваха.

Естествено най-важният въпрос в тази ситуация е дали този гологлав Дух има наистина дух да прави политика. Вчера Слави отново изсвири своята сюита за „Сиромах и субсидия“. Богатите много обичат тази сюита.

„Днес за пръв път премиерът Борисов направи предложение за 1 лев партийна субсидия. Направи го на 942-ия ден от провеждането на националния референдум, на който над 2,5 милиона българи поискаха точно това – 1 лев субсидия за партиите на получен глас. От 6 ноември 2016 г., когато се проведе референдумът, до днес Народното събрание не е обсъждало и гласувало самостоятелно предложение за 1 лев партийна субсидия.“

Чист популизъм. По закон референдумът беше неуспешен. И това не е въпрос за референдум. Защо един лев? Защо? Защо например да няма никаква субсидия? Защо даже политиците да не плащат данък, че са политици? Някакво обяснение от Дългия? Не!

Има смисъл да се спори каква е реалната издръжка на една партия, но повярвайте ми, сметката ще е много солена и затова партиите разчитат и на нещо друго, освен на иначе обруганата субсидия.

Има един много хубав еврейски виц. Моше среща Исак и след десет минути любезности „Как е баща ти, как е майка ти, чичо ти и чичото на чичо ти“, започват да говорят за пари. „Как си, къде си, колко?“ - пита Моше. „Ами добре съм. Работя в една агенция на Министерство на земеделието. Вземам 900 лева и нещо отгоре.“ Оня клати глава и вика „Добре си, добре си!“. Моше пита Исак: „Ами ти?“ „Абе, държавен експерт съм в министерство на екологията - 1200 лева и нещо отгоре.“

Двамата клатят глава – много са добре и двамата. Но когато стигат до съдбата на техния приятел Ицках, заключават, че нещата при него са много зле. „Много е зле! Хванал се е в една голяма частна компания – 10 хиляди лева заплата и нищо отгоре“ - казва Моше и другият е съгласен.

Политическата кариера се прави с малки доходи и нещо отгоре, но политическа партия се издържа с някакви конкретни средства.

Да приемем, че Слави наистина има куража да направи партия, втурне се в политиката по пътя на своя бивш приятел Борисов и се кандидатира за кмет на София. Има огромна вероятност да спечели. Особено след ремонтите в центъра на столицата - огромна!

Да кажем, че направи структури в цялата страна. И в цялата страна за партията му гласуват над 50 на сто от избирателите. Колко е това? Три милиона? Нека направим невъзможното: Слави печели над четири милиона гласа. Партийната субсидия ще бъде 4 милиона лева на година, според неговото искане. Така!

Хайде сега да направим сметката от какво ще живее тази партия – от субсидии, от дарения на бизнесмени или от самосебе си.

28 области, офиси, регионални структури, местни структури, наеми, заплати, транспорт (автомобили, гориво, поддръжка), комуникации, експерти, застъпници по време на изборите, пиар, концерти... Списъкът е дълъг, по-дълъг от едно шоу. А да не забравяме, че единственото нещо, за което Слави не отстъпва, е цената на труда на хората му. Нали след края на всеки договор се говори за политика и по някакъв начин той отстоява финансовите си изисквания. Неговото шоу струва много повече от 4 милиона на година и това е пазарна, реална цена. Как ще издържаш партия с 4 милиона, Слави?

Та нали само инструментите на оркестъра му струват няколко годишни субсидии на ГЕРБ? В този смисъл искането му да се намали субсидията на един лев звучи като „Оркестър без договор“.

Слави е известен с това, че не прави компромиси с качеството. Всяко шоу, което е правил, е правено на световно ниво.

За да успее в това, каквото и да е, той трябва да направи задължително две неща – медия и партия. Иначе просто излиза в пенсия и ще бъде много приятен събеседник по вестници и телевизии. Но това не е Станислав Трифонов.

Значи, ако сметнем телевизия и партия, се чудя кой е този пазар, дето ще направи това, в което винаги е успявал – да печели.

Има и още едно нещо. Първият закон на шоубизнеса е: „Никога не влагай собствени пари в шоуто“. Вторият закон е още по-категоричен: „Никога, ама абсолютно никога не влагай собствени пари в шоуто!“. Шоумен номер едно в България го знае много добре.

Слави направи успешен проект за референдум благодарение на Би Ти Ви, а не защото е Слави. Адски некоректно е да използваш медия за собствена политика. И не е изненада, че политиката му няма вече място там.

Една партия, една телевизия има нужда от достойно финансиране. В случая на партията е важно тя да не зависи от даренията под масата и всяко сиромахомилство тук е престъпно. Ако го кажа по друг начин, Слави може да пропагандира глад в политиката, но той не би гладувал за нищо на света, дори в политиката.

Примерът Зеленски не важи. Новият украински президент може да е просто шоумен, актьор, в нашите очи. Но зад гърба му има свръхмогъщ олигарх. В политиката няма случайности, а интереси. Популизмът си остава за наивниците. Един лев, Слави, моля те!!! Няма да пееш за толкова, нали?

Нова, нова телевизия

Един нов телевизионен проект би струвал десетки милиони, ако Дългия иска той да е конкурентен. Трифонов не е професор Вучков, нито Волен Сидеров, за да прави кабеларка. Би било срам да падне на тяхното ниво. Една телевизия по неговия размер трябва да има „Сървайвър“, „Шоуто на Слави“, „Гласът на България“, новини, съботно-неделни блокове и много филмови сериали. А къде е рекламният пазар в тази враждебна за него среда?