На бившия премиер Никола Груевски му предстои да влезе в затвора за две години. Ще се случи ли това и ако не, защо?

Президентът Георги Иванов има право да помилва Груевски

Нали си спомняте кой е Едмон Дантес? Емблематичната фигура на марсилския моряк, набеден от своите приятели, излежава дълги години несправедливо в затвора на остров Иф, за да избяга с хитрост и да се превърне в несметно богатия граф Монте Кристо. Който, разбира се, си разчиства сметките със своите врагове, запазвайки обаче чувството си на справедливост и човечност.

Цялата история на Едмон Дантес, съчинена от Александър Дюма-баща, има своя романтичен ореол. Затова историята се чете и толкова хора, знам го, искат да се припознаят като някакви модерни Граф Монте Кристов-ци. Не е такъв случаят обаче с бившия лидер на ВМРО-ДПМНЕ и доскорошен премиер Никола Груевски. На него му предстои да влезе в затвора, за да излежи първата си, вече произнесена от Основния съд в Скопие и потвърдена от апелационните инстанции, присъда от две години. Заради покупката на висококласен блиндиран автомобил, марка „Мерцедес”, който той имал намерение да ползва като личен. Срокът Груевски да потропа на вратите на следствения затвор в ромския квартал на Скопие Шуто Оризари, тече от 9 ноември, петък. Всички опити на бившия премиер да обжалва изпълнението на това постановление за влизане в килията бяха отхвърлени. Очевидно, съдебните власти, които Груевски контролираше цялостно, когато беше премиер, вече са „взели завоя” и нямат никакво намерение да направят компромис с него.

Разбира се, че Груевски помоли излежаването на присъдата да бъде отложено, като използва за аргументи вече известни и популярни прецеденти в съдебната практика. Ето един, който ми е познат отблизо - бившият министър на отбраната и бивш премиер от Социалдемократическия съюз до 2006 година, сега професор в Скопския университет и преподавател по римско право и реторика Владо Бучковски беше гост на лекторията за Македония, която моята скромност води в Македонския научен институт. Бучковски изнесе блестящ анализ на ситуацията преди референдума на 30 септември, към него имаше много въпроси, но никой не посмя или коректно не поиска да го попита как така като има присъда от няколко години затвор, той е на свобода и си върши преподавателската работа съвсем свободно. След дълго съдебно дирене професорът бе осъден по времето на Груевски заради вменена вина, че незаконно е доставил части за ремонт на подарените от България на Македония през 1999 г. танкове. Или поне за тези, които останаха след рязането им за скрап или препродажбата им. Помните този случай... Бучковски, в крайна сметка получи своята присъда, но помоли съдът да отложи нейното излежаване с аргумента, че професорът има студенти, които го чакат в залата да им говори за същността на римското право, основа на всички права след това... И ето, дойде в София и се държа като истински академичен учен и политик.

Никола Груевски пък се аргументира, че е депутат и че иска да си върши депутатската работа в парламента. На всичко отгоре правел тежък научен труд, за който му трябвало време и спокойствие. Това пък послужи скопските шегобийци да го репликират, че, о-о-о, в затвора спокойствие и време колкото искаш. И сега въпросът стои така: дали Груевски ще седне в килията като депутат, или като обикновен гражданин. Когато този текст види бял свят, вече ще се знае решението на специализираната парламентарна комисия по мандатните въпроси, която ще е решила дали да внесе в пленарната зала предложение за отнемане на мандата на Груевски. Ако го приеме и го внесе, ситуацията става крайно интересна и бих казал, симптоматична.

Защо? Ами, защото евентуалното предложение за отнемане на мандата на Груевски трябва да бъде прието с мнозинство от две трети от гласовете. Толкова, колкото бяха необходими на премиера Зоран Заев за да започне парламентарната процедура за конституционните промени, без които няма да има членство в НАТО и в Европейския съюз. На Заев му бяха нужни осем гласа от опозицията, плюс неговите 72, за да прокара това важно решение. Осмината вече формираха своя отделна парламентарна група, но няма никаква сигурност, че ще подкрепят предложението за отнемането на мандата на Груевски. По-скоро очакванията са тъкмо обратните. Осмината публично заявиха, че няма да го направят, така че, вносителите да си правят сметката. Дали това е някакъв знак за отрезвяване, дали е – все пак, жест към Груевски, който им беше партиен лидер, а на някои от тях и премиер - например, бившата министърка на културата Елисавета Канчевска-Милевска. Или пък просто искат да дадат знак, че „онази” подкрепа за конституционните промени си е заслужавала заради големия залог за бъдещето на страната им. Има някаква логика, но в крайна сметка почти сигурно е, че Груевски ще си остане депутат. Друг е въпросът, че ако наистина отиде в затвора за две години, това ще означава, че ще влезе в друг казус, според който мандат на пратеник се отнема, ако той не се явява на работа в парламента в продължение на шест месеца. Две години са четири пъти повече от шест месеца, нали? Тогава всички други аргументи отпадат...

Е, добре де, дали е пратеник или не, щом като това няма особено значение в момента, ще влезе ли все пак Груевски в Шутка? А-а-а, още не сме разкрили най-сериозния му коз, мисля си аз. А той се нарича Георге Иванов и все още е президент на Република Македония. Той има право като държавен глава да помилва Груевски, както вече го направи преди две години, когато подписа указ за аболицията на 56 човека, между които и Груевски. Спомняте си, това бе искрата, която подпали гнева на македонците и те излязоха на улиците и площадите и не се върнаха у дома, докато не падна властта на Груевски. Иванов дължи подкрепа на бившия премиер, най-малкото заради това, че на два пъти Груевски го предложи, и на практика, че изборната машина на ВМРО-ДПМНЕ, ръководена от съветника му Мартин Протугер, го направи държавен глава за два петгодишни мандата.

И сега - внимание! За какво мислите Специалната прокуратура, която разследва случаите на корупция във властта и на злоупотреба със служебното положение на режима на Груевски, обяви, че започва предварително производство за наказателно преследване на президента Иванов. Мотив - нарушение на конституцията заради отказа му да подпише и да пусне в изпълнение два закона: единият - за употреба на езиците, и вторият, за Договора от Преспа между Македония и Гърция. И двата документа бяха ратифицирани, и двата Иванов ги върна, те отново бяха гласувани в парламента със законното обикновено мнозинство, но държавният глава и досега не иска да ги подпише. Това противоречало на съвестта му и на предизборната му програма за втория му мандат, в която пишело, че няма да подкрепя каквато и да е промяна на конституционното име на държавата - Република Македония. Специалната прокуратура демонстрира публично, че събира документи, с които да се обоснове и започне наказателно производство срещу Иванов, противниците на президента, а те хич не са малко, доволно потриват ръце и хвърлят по едно око в Наказателния кодекс, където пише, че за подобно престъпление се полагат пет години затвор. Глупости, разбира се, сигурен съм, че Иванов ще остане на поста си до април следващата година, когато са изборите за нов държавен глава. Но тази шумотевица очевидно я има, за да го предупреди да внимава при използването на пълномощията си като президент, в това число и най-вече по отношение на Груевски. Нещо да кажете за използването на правосъдната система от властите като политическо оръжие?

А защо в заглавието сравних Груевски с Едмон Дантес? Ами, защото двете години от първата присъда на бившия премиер са само началото. Има още четири, засега, дела срещу него, които могат да го превърнат в затворник толкова дълго, колкото марсилският моряк лежа на остров Иф.