Екатеринбург - градът между два континента

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

„Мисия България“ пресича Урал

Какво не знаем за големия сибирски град

След като на 17 март сме изнесли лекцията си в българския университет „Григорий Цамблак“ в молдовския град Тараклия, още на 18 март 2018 г. с проф. Пламен Павлов вече летим за руския град Екатеринбург през аеропорта „Шереметиево“ в Москва. Ще припомня на читателите на „Труд“, че ние изпълняваме „Мисия България“ за представяне на нашето културно наследство в рамките на комуникационната стратегия, съпътстваща българското Председателство на ЕС.

Разстоянието по въздух е около 3000 км, които преминаваме с неголям престой в руската столица. Прелитаме над планината Урал и ето, че вече сме в Азия и на подстъпите на Сибир. На голямото международно летище „Колцово“ ни посреща българският консул Пламен Петков заедно със своята прекрасна руска съпруга. Както ще разберем още на следващия ден, той е човекът-оркестър, който се грижи за всичко свързано с България оттатък Урал.

След половин час вече сме в ресторанта на 39-я етаж на великолепния хотел „Висоцки“, откъдето се открива невероятна гледка към осветения нощен Екатеринбург. След вкусната морска храна и приятното вино в уютна приятелска атмосфера ми е трудно да повярвам, че в края на март навън температурата е под минус 20 градуса. Но този факт с пълна сила трябва да приема още в първите часове на следващия ден!

Преди лекцията любезните домакини ни организират разходка в четвъртия по големина град на Русия след Москва, Санкт-Петербург и Новосибирск. Той е основан през 1723 г. от Василий Татишчев и Георг Вилхелм де Генин и е наречен на светицата Екатерина. Съвсем не е случайно обаче, че същото име носи съпругата на император Петър I - Екатерина I, която сама е императрица между 1723 и 1725 г. По-късно през Екатеринбург минава Транссибирската железница, която е най-дългата железопътна линия в света, свързваща Русия с Монголия, Китай и Тихия океан.

Градът е основан като типичен икономически център и в него се намира най-големият в Русия завод за добив на желязо. Същевременно той е създаден като военна крепост, която е трябвало да охранява зараждащата се руска тежка промишленост в дивите азиатски ширини. По-късно в градоустройството и архитектурата проникват модерните тенденции на класицизма, в чиито стил строят своите пищни имения богатите екатеринбургски предприемачи и търговци. Днес са запазени помпозните дворци на Севастиянови, Тарасови, Росторгуеви и други, които ние с Пламен Павлов разглеждаме, зъзнейки в мартенския сибирски студ.

Естествено няма как да не отидем до една от най-големите забележителности на града. Става дума за мястото, където са разстреляни от болшевиките император Николай ІІ Романов, съпругата му Александра Фьодоровна и техните деца. Както е известно, след Октомврийската революция те са заточени в Екатеринбург и живеят в дома на видния търговец Ипатиев. Именно там на 16 юли 1918 г. е избито цялото царско семейство. След това труповете са били изхвърлени недалеч от Екатеринбург в местността „Ганина яма“, залети с киселина и изгорени.

След 1924 г. Екатеринбург е прекръстен на Свердловск на името на виден комунистически деец. „Домът на Ипатиев“ става музей на революцията, а после започва да се руши. Стига се до 1977 г., когато Политбюро на КПСС взема решение той да бъде разрушен, за да не се подклаждат зараждащите се монархически идеи.

Днес обаче това място е свещено за руснаците. Там се издига огромната построена наскоро катедрала, наречена „Храм на кръвта“. В нея се почитат членовете на императорското семейство, които са обявени от Руската православна църква за светци. Всъщност този ансамбъл продължава да се строи, като в подземието се намира музей на разстреляните мъченици.

Свердловск става един от съветските центрове за развитие на тежката индустрия. По време на Втората световна война много държавни научни институти и цели фабрики са преместени в града, за да са далеч от военните действия. Редица от тях са там и след края на войната. Част от колекциите на Ермитажа също са евакуирани от Ленинград в Свердловск през юли 1941 г. и остават там до октомври 1945 г.

Градът връща старото си име през 1991 г. след промените в СССР. А след разпада му влиза в границите на Русия, чиито първи президент става Борис Николаевич Елцин. Това е твърде е любопитно, защото самият той е роден в околностите на тогавашния Свердловск. Впрочем е много интересно, че именно когато Елцин е първи секретар на областния комитет в града, става разрушаването на Ипатиевия дом.

Така или иначе, точно историята на Елцин е другата голяма съвременна забележителност в Екатеринбург. Българският консул ни води в прочутия Елцин-център, открит през 2015 г. лично от президента Владимир Путин. Това ми е много любопитно, защото в богатата музейна експозиция си припомням събитията от 90-те години на ХХ в., засегнали живо и нашата страна.

Но е ето, че идва времето за нашата лекция. Тя не е къде да е, а в Уралския федерален университет – едно от единадесетте най-престижни висши учебни заведения на Русия. Основан е през 1920 г. с декрет на Владимир Илич Ленин. Оказва се, че в Историческия факултет имам много познати като проф. Алла Романчук, посещавала често България и добра приятелка на моя покоен баща проф. Димитър Овчаров.

Презентацията ни с проф. Павлов минава на много високо ниво. С руските учени сме на едно мнение по много въпроси, касаещи общата ни история. Най-вече за факта, че Русия приема през Х в. православието и писмеността от България. А както знаем, това е щекотлив въпрос, който често се използва за политически цели.

 

Скандалът със сваления американски самолет

Край Свердловск през 60-те години на миналия век се разиграва голям шпионски скандал. На 1 май 1960 г. американски разузнавателен самолет U-2 с пилот Франсис Гари Пауърс, работещ за ЦРУ, е свален със съветска ракета. Той е заловен и осъден за шпионаж, но после е разменен за Рудолф Абел, който пък е шпионин на КГБ, заловен в САЩ през 1957 г.

 

Невероятният кмет Юрий Ройзман

По време на краткото посещение имаме уникалната възможност да беседваме насаме с кмета на града Юрий Вадимович Ройзман. Той се оказва изключително интересна личност – историк, меценат на изкуството, поет. В неговата частна галерия за икони с проф. Павлов с удивление виждаме руски изображения на българските светци Петка Търновска и Иван Рилски от ХVІІІ в. Ройзман е сред големите критици на политиката на Путин и за съжаление на 25 май 2018 г. трябваше да подаде оставка.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи