Огънят е естествен за природата и е вреден за цивилизацията

Към този момент в Сибир е изгоряла територия, равна на Белгия, а пожарите изобщо не са угаснали. А уникалните самолети с удивителни характеристики, които могат да „пуснат 12 тона вода точно върху огнището на горски пожар“, не гасяха пожарите по много проста причина. След ужасните пожари през 2010 г. в европейската част на Русия, чиновниците измислиха как да избегнат отговорността за горящата гора. И Министерството на природните ресурси през юли 2014 г. одобри новите правила за гасене на пожар. Въведено е понятието „зона на контрола“, вътре в която пожарите просто не трябва да се гасят. „Зоната на контрол“ е пожар, който не застрашава населените места, или при който цената на гасенето на пожара е по-голяма от вредата от него. Оказа се, че Сибир гори, няма какво да се диша, но няма нужда да се гаси.

„Зоната на контрол“ е мъдър принцип, който може да бъде разпространен и другаде. В болниците можете да въведете понятието „Контрол на заболяването“ за болестите, които не трябва да се лекуват. В училищата може да се въведе понятието „Контрол на предметите“, което не трябва да се преподават. Полицията може да обясни, че има „Контрол на законите“, които не трябва да се спазват. Е, добре, те вече знаят това.

След като над Сибир увисна димната шапка над градовете, така както смога направи над Москва през 2010 г., руските власти се направиха на еколози и започнаха да обясняват, че пожарите са нещо естествено. Това, е механизъм за обновление на горите, а да се гасят дори е вредно. Това тяхно твърдение, всъщност е основната причина за тази статия, защото е съвършената истина. Пожарът е естествен за природата. Но е вреден за цивилизацията.

Но, не всичко естествено е полезно. Естествена ли е маларията? Да. Полезна ли е за човека? Не. Естествени ли са скорпионите и тарантулите? Да. Означава ли това, че човек трябва да се грижи за поддържането на естествената биогеоценоза с тарантули, скорпиони, малария, шигелоза и т.н.? Не.

Естествен ли е пожарът? Да. Горите на планетата Земя изгарят много преди човек да се появи на нея. Нашите предци не биха се научили да използват огъня, ако не бяха виждали горящите гори. Пожарът, унищожаващ старата, отслабената от бурите гора, е естествения механизъм за нейното обновяване. В Южна Африка и Австралия има много дървета, например от рода банксии (Banksia), чиито шишарки се отварят само след пожар. В Средиземноморието така прави и алепската ела Pinus halepensis.

Пожарите са такова природно явление, че огънят и неговите механизми за приспособяване играят огромна роля в еволюцията на гората, особено в горещ и сух климат. Секвоите израстват с изключително мощни стволове с няколко слоя изолация, за да оцелеят от пожар. Гладки стволове с мощна противопожарна „изолация“ и корона, която се рее високо в небето. Това са видове дървета, които специално изронват своите изсъхнали клонки, специални пъпки, покрити с кора, коренища, лигнотубери и това са всички безбройни приспособления, с които секвоите, банксиите или новогвинейският император оцеляват при пожари. За такива растения, пригодени към пожарите, има специално име - пирофити. А има и такива активни пирофити, като евкалипта, който еволюцията го е научила да пръска бензин в пожара. Евкалиптът специално произвежда лекозапалими масла, така че огънят да унищожава намиращите се около неговите конкуренти. Евкалиптът е, с една дума, дърво-подпалвач.

Естествен ли е пожарът? Да. Полезен ли е за човека? Не. Димът от пожара е едно от най-канцерогенните вещества в света. Дори да не изгорите в огъня, вие вдишвате дявол знае какво.

Разликата между това, което е „естествено“ и това, което е „полезно за хората“ изпита миналата година на свой гръб Калифорния, чиито екологично настроени власти, умишлено попречиха на почистването на горите, като по този начин запазиха нейния „естествен вид“. Резултатът: 103 трупа, включително 97 цивилни и 6 пожарникари, 22 хиляди изгорени къщи и 766 хиляди изгорени хектари гора.

Всъщност, властите в Калифорния по други причини, не като руските чиновници, също въведоха концепцията за „зони за контрол“. Прекрасни места, където всичко трябваше да върви, така както е естествено в природата.

Съвременните еко-фундаменталисти призовават човечеството да се откаже от прогреса и да живее „в хармония с природата“. Лесно е, да отбележим, че човечеството, живее в хармония с природата, диша този дим още преди неговото формиране като биологичен вид.

Масовата сеч и пожарите бяха основният и единствен метод за развитие на земеделието от племена, „живеещи в хармония с природата“ и горите изгаряха много бързо. Това се случва и в Австралия, и на нейната коренно различна екосистема. В нея имаше различни едри животни (мегафауна), имаше много гори и в резултат на това съвсем малко повече влажност. Предците на сегашните австралийски аборигени са разбрали, че най-лесно се ловуват животни, като се подпалват красивите австралийски гори. И само за хиляда години те унищожиха австралийската мегафауна и в същото време промениха екосистемата.

И така: човечеството само подпали, изгори и вдиша подпаленото от него преди хиляди години.

Съвременният дебил, който хвърля цигарата си на банкета на пътя, е само малко дете в сравнение с австралийския абориген, живеещ в митична „хармония с природата“.

Митът, че човекът е живял в хармония с природата, е точно това, което представлява мита. Това се отнася и за онези случаи, когато нашите предци са живели в гори и са си взаимодействали с тях.

Да вземем за пример американските индианци. Когато първите бели идват в днешните щати Мериленд и Каролините, те са шокирани от състоянието на горите там. Това са били много здрави гори, с огромни борови дървета (Pinus palustris), чиито стволове сякаш подпират небето, с минимално количество ветрове и подрастваща растителност. По принцип, тази гора е като магистрала с хиляди ленти, по която е било лесно човек да се придвижва дори без пътеки.

Преселниците решиха, че самите гори растат по този начин, но бързо се изясни, че тази гора е продукт на взаимодействието с хората. Всъщност, Pinus Palustris (бор с дълги листа) е просто типичен пирофит, с дебела кора, подредена като противопожарна изолация, и леките пожари не само не убиват дървото, а напротив, помагат му, като унищожават по-тънкокорестите му конкуренти. Индианците просто са изгаряли подрастваща растителност с малки, контролирани огньове. Те са ловци и събирачи и за тях скоростта на движение през гората е била важен фактор.

Всъщност те превръщат гората в парк, където е било по-лесно да се ловува. Индианецът живее в симбиоза с дългия иглолистен бор. Той превръща цялата гора в градина, а борът - в градинско дърво.

Нека да разгледаме съвременните европейски държави - Германия или Швейцария. Ще видите много гори, но всички те ще бъдат засадени разумно. В Швейцария например ще видите гори по хълмовете и по бреговете на реките. Тези гори укрепват склоновете и предотвратяват появата на свлачища. В долините ще видите малки горички, заобиколени от поля от всичките си страни.

Точно както в случая със симбиозата на индианците и Pinus Palustris, сегашният европейски пейзаж е пейзаж, удобен за човека и създаден за човека. Гората, особено в близост до жилищата, заема ограничена площ. Ако се запали, щетите няма да са големи.

На територията на цивилизованата страна горите не трябва да се намират в „естественото“ си състояние. Това е опасно за населението. То е толкова опасно, колкото и „естественото“ присъствие на шигелозата и маларията в района.

Това, между другото, наскоро го разбраха и в САЩ, страната, в която също има огромни гори. Там, в много щати, започнаха да практикуват разредяване и прочистване на горите, включително с малки низови пожари.

Историята на горските пожари, които се случват в Калифорния и Сибир, е когато по някаква причина човек спира да се намесва в естествения цикъл на живота в природата, и се илюстрира с една много проста максима.

Не всичко естествено е полезно. Човек трябва да бъде заобиколен от удобна, приятна, и здравословна екосистема. Но тази екосистема не трябва да бъде гора, а парк. Не гъсталак, а градина. Тя трябва да бъде изкуствено създадена екосистема.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)