Експертът по антитероризъм Христо Смоленов пред „Труд“: Европа отдавна проявява белези на обобщен Стокхолмски синдром

Събитията - разломни, лъжите - все по-вероломни

С експерта по антитероризъм Христо Смоленов разговаряме за новите направления, по които се стремят да се движат Европа и светът. Връщаме се отново към прословутото явление на Стокхолмския синдром, което става все по-актуално. И естествено не пропускаме темата за Истанбулската конвенция, която отново се опитват да ни я пробутат.

- Господин Смоленов, напоследък по света и у нас се вихрят все по-свирепи лъжи, фалшиви новини и манипулации. Белег за какво са те и имат ли връзка с вашата коронна тема за тероризма?

- Има такава връзка, но тя странно защо е извън полезрението на големите медии. Става въпрос за глобална дестабилизация, която е в ход от десетилетия. Днес вече констатираме вампирясването на студената война! Но като че ли дори разследващата журналистика се бои да направи големи обобщения кой има интерес това да се случва с глобален размах и порой от съпътстваща дезинформация. Очертава се същинска ГЕО-БУРЯ от лъжи и интриги, които се вихрят и в социалните медии, и в реномираните средства за масова информация. А за тероризма все повече се пише и говори като за неизбежно зло, към което едва ли не хората трябва да привикват. Да се радват, че засега не им се е случило лично на тях, да броят жертви, дадени другаде и от други хора - и да се чувстват зависими и безсилни. Именно тази зависимост и усещането за безпомощност формират у населението нагласа, която много прилича на Стокхолмския синдром. Само че тук иде реч за преднамерено създаван заложнически синдром, който се усилва и разпространява масово. А каква е целта - ето тук обясненията започват да буксуват…

- Кажете накратко все пак какво е това Стокхолмски синдром?

- Убеден съм, че мнозинството читатели знаят какво значи този странен психологически феномен. Бил е констатиран за пръв път при обира на банка в град Стокхолм. Извършителите взели заложници, които скоро след това започнали да се държат необичайно. „Влюбили се“ в своите похитители и по време на съдебния процес даже предложили да се омъжат за тях. Човек би казал - скандинавска му работа… Но следват много подобни случаи и можем да направим обобщение: Стокхолмският синдром е психологичен капан, в който попадат някои заложници, те усещат своята зависимост и уязвимост. Тяхното подсъзнание изобразява влюбване в похитителя (или терориста). Не само го изобразява, а и реално следва поведенчески модел, отговарящ на силна положителна емоция. Разбира се, това е парадоксално изкривена форма на инстинкт за оцеляване. Въпросът е, че започва все по-често се проявява. И то не просто като индивидуална реакция, а и като търсен и предварително програмиран масов ефект. Европа отдавна проявява белези на обобщен Стокхолмски синдром. И не е чудно, че в нея действат интернационално финансирани фундаменталисти, които са фенове или на радикалния ислям, или на радикалния джендъризъм.

- Да разбираме ли, че правите паралел между двете форми на радикализация - ислямистката и джендъристката?! Има ли нещо общо между двете явления, най-малкото от социално-психична гледна точка?

- На някого такъв паралел може да се стори пресилен. Разбирам го и уважавам евентуалните възражения, но бих могъл да им противопоставя следните аргументи. И в единия, и в другия случай става дума за форсирано психологическо въздействие върху неукрепнала, или разклатена от войната човешка психика. Тероризмът е преди всичко психологическа война, която се стреми да вербува последователи, склонни към екстремизъм. Дейността по вербуването на такива хора обхваща различни възрастови групи, някои от които в съвсем крехка възраст. На децата се вменяват неестествени, дори противоестествени подбуди, рефлекс за подчинение и своеобразен еничарски синдром, чиято разновидност е и джендър-еничарството… Представете си как неукрепналата детска психика би реагирала на джендър-агитация, извършвана в училищата. И то от евро-проповедници с имунитет и привилегии, по силата на Истанбулската конвенция. Тези, които настояваха за ратифицирането u, още не са се отказали. Те търсят вратички в евентуален натиск от страна на съда в Страсбург или от бюрократичната централа в Брюксел. Така искат да смажат всяка съпротива срещу нелепия диктат над здравия разум. Но крият от обществеността претенциите на джендър-операторите за дипломатически статут, за безконтролно влизане в страната и училищата. Защо е тази странна фиксация върху училищата? Дали не иде реч за подмолно невролингвистично програмиране на децата. Нали не смятате, че методите за форсирано психологическо въздействие са само филмова измислица?

- Намирате ли връзка между всичко това и миграционните вълни, които предизвикаха такива проблеми в европейската политика?

- Връзката е очевидна за всеки здравомислещ гражданин - все едно дали е от Западна или Източна Европа. Над 20 000 непридружени деца вече са потърсили убежище в Европейския съюз. Аз мисля, че именно те заслужават в най-голяма степен такава подкрепа както официално, така и от човешка солидарност. Повечето от тези деца са били използвани от недобросъвестни мигранти за предизвикване на съчувствие по границите. А след като са влезли в Европа, децата са били изоставяни на произвола на съдбата от тези, които по-рано са се правели на техни родители. Или които още по-рано са използвали деца и жени като жив щит по време на военни действия в Близкия изток или Северна Африка. Между другото, в потопа от милиони мигранти са се инфилтрирали десетки хиляди джихадисти, които вече са на територията на Европейския съюз. Въпрос на време е да се случат нови терористични актове и те няма да са просто по случайност. Само бдителността на националните държави е някакъв сдържащ фактор от регионален характер. Общоевропейска защита срещу тези потенциални терористи няма и изобщо не съм оптимист за близкото бъдеще. Брюксел е склонен да финансира какво ли не - само не и Агенция за противодействие срещу терора и радикализацията. Като че ли някой е забранил на маститите бюрократи дори да засягат темата с тероризма в своите самодоволни речи. Или по-точно им е дал да разберат, че глобалният тероризъм е огромна тайна инвестиция още от времето на студената война. Затова не е препоръчително дори да се мисли за изкореняване на нещо, което може да се окаже стар актив в една нова студена война. На европейска почва този актив може да стори неочаквано големи поразии, така че добрата стара Европа да заприлича на разнищения от междуособици Ливан. Преди време той беше перлата на Близкия Изток и Източното Средиземноморие. Понастоящем Ливан е напълно потопен от мигрантския наплив.

- Възможно ли е самият миграционен наплив да става под външен натиск?

- Не изключвам финансирането на тези процеси с многомилиардни трансфери от свръхбогати стани в Близкия Изток. Има нещо скрито-покрито в начина, по който реагира върхушката на ЕС - сякаш не я интересуваше как гледат на това европейските гласоподаватели. Като че ли следваше клаузи от някакъв секретен договор, задължаващ Европейския съюз да приеме на своя територия милиони мигранти от коренно различен цивилизационен контекст. Откъде идваше външният натиск Европа да се превърне в огромен миксер, който да смеси народи, етноси, религии и култове, професионални компетентности и липса на квалификация в един невъобразим коктейл? Не бива да забравяме и външната подкрепа за т. нар. арабска пролет. Странно защо тя се случи в регионите, които са най-близо до Европейския континент. Дали пък ефектите на стратегическа дестабилизация не бяха калкулирани предварително от екипа на Хилари Клинтън? И дали това не беше част от нейната политика на идентичности, която връща темата за джендър-екстремизма - друга разломна тенденция в съвременния свят?

- Как това се връзва с темата за тероризма?

- Известно ли е на широката общественост, че в Обяснителния доклад към Истанбулската конвенция има клауза: да се задължим да приемаме „недокументирани мигранти и бежанци“. Достатъчно било те да се позовават на своята джендър-идентичност. Това можеше да е анекдот за Брюкселското гостоприемство, ако не беше портал за инфилтриране на терористи. И то в страна, която е външна граница на ЕС. Опасно е да се подценява способността за мимикрия на глобалния тероризъм. Разгромът на териториалната структура на Ислямска държава не решава проблемите с проникването на терористи - напротив, усложнява ги. Като се възползва от кризата с милионите мигранти, ДАЕШ пласира свои симпатизанти и дори оперативни кадри из цяла Европа. Истанбулската конвенция е писана преди кризата и не отчита поуките от този демографски потоп. А те са, че „един гледа сватба - друг брадва“. Опасявам се, че тероризмът вече е проникнал в системата от правозащитни институции и неправителствени организации, с които Европа толкова се гордее.

- Това е доста плашеща констатация. Можете ли да я подкрепите с примери?

- Един такъв пример е свързан с атентатора срещу Коледния базар в Берлин. Той успява да изчезне от централния булевард Курфюрстендам и пътува до Хамбург, където следите му се губят. (По мнението на експерти това се дължи на политическа намеса в работата на полицията.) Едва в Италия един млад полицай с риск за живота си успява да застреля терориста. Друг пример е атентаторът от Ансбах, пристигнал в Европа като „недокументиран мигрант“. Заловен е в България, която съвестно гледа на задълженията си като външна граница на Европейския съюз. Изпратен е в един от центровете за мигранти, където е обект на персонално внимание и грижи от страна на известна „правозащитна организация“. Тя оказва натиск върху властите за уреждане на статута му и ходатайства по международна линия за заминаването му в Германия. Там въпросният „недокументиран мигрант“ се опитва да взриви младежки празник в град Ансбах. Ако направим трезва оценка на риска, изводите ще бъдат направо стряскащи. Закоравели терористи се възползват от либерализацията на достъпа до Европейския съюз.

- Предупреждавате за опасности поради либерализацията на достъпа в ЕС. Но не е ли това част от проблема, свързан с неолибералния модел на самия Европейски съюз?

- Факт е, че България е дискриминирана именно в контекста на този неолиберален модел. И досега продължават да ни държат извън Шенген, макар че отдавна сме удовлетворили изискванията за членство в тази система. Може би са си въобразявали, че ще направят от страната ни гето за мигранти, към които западноевропейските страни не проявяват интерес. Е, това няма да им се получи, колкото и арогантен натиск да упражняват… И както следва да се очаква, ще ни ругаят заради категоричния отказ да ратифицираме Истанбулската конвенция. Дори ще си отмъщават на онези български политици и общественици, които застанаха твърдо срещу джендър-еничарството… Ще се опитват всячески да навредят на хората и на организациите, които останаха верни на своята народозащитна мисия. Що се отнася до Истанбулската конвенция, то тя е замисъл от времето, когато политическата коректност притъпяваше критичното мислене и инстинкта за самосъхранение на народите. В края на тази глупава епоха се развихри транс-континентална далавера с трафика на мигранти.

- А тези среди свързани ли са по някакъв начин с господстващия в глобализирания свят нео-либерален модел?

- Макар да се кичат с брандове от рода на „либерална демокрация“ тези среди всъщност представляват глобализирана клептокрация, т.е. власт на големите крадци. Толкова големи, че присвояват ресурса на цели страни и обричат народите им на безпросветна бедност. Техните политически коректни пиари мрънкат, че трябвало да се отговаря само с „да“ или „не“ на въпроса дали сме „за“ или „против“ Европейския съюз. Противопоставят го на идеята за Европа на отечествата, хулят патриотизма. Забравят, че още от времето на Великата френска революция демокрацията и патриотизмът са близнаци.

- И все пак - „за“ или „против“, пък макар и съвсем шеговито?

- В древността един мъдрец попитал опонента си: „Ти престана ли да биеш баща си?“ По такъв начин искал да опровергае мнението, че на всеки въпрос може да се отговори само с „да“ или „не“. Защото просто „да“ означава признание, че отговарящият по-рано е биел баща си, но после престанал. Докато просто „не“ означава, че продължава да го бие. Мисля, че така стоят нещата и с отношението към Европейския съюз. Борбата за реформирането му е израз на стремежа той да се съхрани като разпределена система, способна да генерира повече интелект. А не да създава бюрократични скудоумия, само за да реализира имперския проект на неолибералната клептокрация. Такъв имперски замисъл е обречен - той противоречи на един велик кибернетичен принцип за необходимото разнообразие. И макар че преди три десетилетия маскираха глобализаторския колониализъм като нов световен ред, той не можа да просъществува и половин век. Днес диктатът на неолибералната клептокрация се пука по шевовете. И се оказва, че е бил съшит с бели конци… Тук гениалният Оскар Уайлд би казал: „Добродетел, която се нуждае от постоянно опазване, едва ли си струва труда да бъде пазена.“

Нашият гост

Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на “Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Доцент, доктор в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН. Завършил е Московски държавен университет “Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада).

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта