Организацията, която обучаваше джихадисти, сега обучава младежите на Ердоган

САЩ настояват хибридната война да бъде повод за задействане на член 5

- Името Доналд Тръмп днес звучи като революция или може би като бедствие за световния ред. Ще се промени ли фундаментално светът?

- Фундаменталните промени, които се очакват с идването на Доналд Тръмп на власт, е логично да се отразят на сигурността в света като цяло. Проблемът е, че огромната съпротива на статуквото и неясната продължителност на периода на преход носят рискове, които са трудно предвидими. За новия лидер на САЩ могат да се направят две прогнози: Той или ще бъде свален, преди да е достигнал реализация на политическите си цели, или ще има успешен втори мандат.

- Американският вятър на промяната ще обрули ли Европа?

- Заблуда е да мислим само в две крайности: или че Европа ще остане непристъпна крепост на либерализма, отбранявайки успешно статуквото, или че либералният модел ще бъде сринат до основи. Реално обаче ще се случи така, че вятърът на консерватизма на първо време ще обрули всички крайности на либералния модел, а всичко останало е въпрос на осъзнаване на промяната и ожесточени борби. Смяната на елитите става неизбежна. Но ще сме свидетели и участници на процеси, които не могат да преминат като един Девети септември или един Десети ноември.

- Демон ли е Тръмп?

- Прибързано беше както демонизирането на Тръмп, така и на прекалените очаквания на тези, които го обожават. Той никога не е обявявал края на глобалното лидерство на САЩ и неговият държавен секретар Рекс Тилърсън ясно го заяви: «Американското лидерство трябва да се втвърди!» Но същевременно не може да не тревожи бекграунда на повечето хора от екипа му, чиито екстремно консервативни и антисоциални щрихи не кореспондират с обещанията на Тръмп от предизборната му кампания. Логично е либералните елити да не виждат колко са далеч от реалността и да обявяват Тръмп за враг на демокрацията, но накрая светът може да стане по-свободен, динамичен и способен да се развива, защото той ще започне с промяна на политическата култура. Трябва да свикваме, че идва времето на реалистичните оценки, на назоваване нещата с истинските им имена, а не в интерес на една политическа мантра, зададена опорна точка или безкритична съюзническа солидарност да повтаряме лъжи, които нанасят вреди в различни посоки.

- Ще успее ли промяната?

- Рисковете за успеха на промените идват първо от разломите в самото американско общество, а на второ място от очакваната силна съпротива на статуквото в повечето европейски държави. Пречките пред намеренията на Тръмп, които се създават в Конгреса на САЩ, и войната на ЦРУ с новия президент са показателни за вътрешните проблеми. Само през последните дни бе подготвено предложение за ограничаване възможността президентът сам да отмени евентуално санкциите срещу Русия, а преди това бе формулирано поредното обвинение за нарушаване на конституцията заради плащания от чужди държави към фирмите му. Критичното отношение на Доналд Тръмп към службите беше отдавна известно и изявления като „ЦРУ трябва тотално да се реформира и да бъде държано далеч от политиката” дадоха основание за очакване на голяма чистка. Но пораженията на информационната война в средите на самото ЦРУ са стигнали такава степен, че на среща с израелското разузнаване са посъветвали колегите си да ограничат доброто досега сътрудничество с новата администрация на Тръмп, да бъдат „внимателни”, за да не попадне чувствителна информация в Москва, а оттам и в Техеран.

- Това звучи доста „източно“, но не вреди ли това на самия Израел?

- Да, ясно е, че такова поведение нанася вреда на сътрудничеството и на самия Израел. Има и един трети фактор, който ескалира рисковете пред Тръмп. Това е силното въздействие на т. нар. фалшиви новини. Някои коментатори сравняват едностранчивото отразяване на събитията по встъпването на Тръмп в длъжност с кампанията срещу Виктор Янукович в Украйна през 2014 г. и „Майдана“ в Киев, резултатите от който са трагични.

- Всяка втора атака към Тръмп от опозицията му е, че руските кибератаки са спомогнали за победата му. Какво се крие зад тази кампания?

- Яростната кампания във връзка с кибератаки и повлияни избори няма единствено за цел дискредитиране на Тръмп и Русия. Зад нея се крие по-дълбок замисъл в три направления. САЩ отдавна настояват кибератаките като елемент на хибридната война да бъдат повод за задействане на член 5 от Североатлантическия договор. Преди седмица генералният секретар на НАТО Столтенберг не само потвърди това, но съобщи, че на следващата среща на НАТО темата ще бъде обсъждана. Такава промяна би намалила бариерата за започване на война без ясни доказателства. Докладът на службите дава основание да продължи активната разработка по линия на Русия, а следователно може да се прогнозира вълна от атаки, които ще се припишат отново на Москва. На второ място са тревогата и борбата за огромните инвестиции за кибервойна, които Тръмп би трябвало да продължи, защото още не е завършено изграждането на киберкомандването на САЩ. И не на последно място, остава висящ въпросът за ответен удар след кибератака, а той се решава от президента и предвижда преди това други опции, между които и икономически санкции - става дума за нови санкции.

- Идва ли пролет за Русия, след като дори Путин си отдъхна, когато не избраха Хилъри Клинтън за президент?

- Очакванията за отношенията с Русия в посока на фундаментални промени би трябвало да се разгледат с известна доза въздържаност. Вярно е, че опитите за демонизирането на Русия и санкциите срещу нея предизвикаха обратен ефект - леко увеличаване дори на симпатиите към Путин, както твърди Блумбърг. Вярно е, че консервативни американски издания задават вече въпроса „Не е ли време американците, повечето от които не са свидетели на създаването на НАТО през 1949 г. с цел сдържане на съветския блок, да преоценят структурите и целите му, или да се помисли, че национална Русия не е Съветският съюз и подобряването на отношенията има смисъл в много области. Прагматичните идеи биха довели до разумни промени.“ Но интересите на двете сили имат и много различия, червени линии, които на този етап са непреодолими. Последното изявление на Доналд Тръмп за ядрено разоръжаване срещу премахване на санкциите, което е точно обратното на заеманата досега позиция, е тактически ход и не съдържа нищо ново.

- Повечето страни членки на НАТО се тревожат, че САЩ може да загърби НАТО - единствената преграда пред Русия по тяхната логика. Има ли основания за подобно развитие на нещата?

- Думите на Тръмп по адрес на НАТО съвсем не означават, че САЩ биха напуснали организацията. Никой не може да възрази обаче срещу аргументите на Доналд Тръмп за адекватен принос на европейските страни съобразно тяхната икономическа мощ, население и интереси. Освен това се пропуска въпросът готови ли са САЩ да се оттеглят от част от ръководните постове в НАТО, защото по правило всички до един се заемат от американски генерали и адмирали. Не вярвам това да стане. Оценявайки реакциите в Европа, може със сигурност да се прогнозира задаващо се милитаризиране на ЕС. Придаването на нови контури на европейската политика за сигурност и отбрана, включително със свои командвания, общи европейски сили от основните страни членки и общ отбранителен фонд за военната индустрия, само ще укрепят отбранителните способности на ЕС, докато НАТО ще бъде използвана за операции извън Европа, където ще се защитават както американски, така и европейски интереси, като вторите може не винаги да съвпадат с първите. Рискът от милитаризирането на европейската политика е в крайности, които се проявиха в Германия например с издигане на идеята за изграждане на европейски ядрени сили.

- Изглежда, че отношенията САЩ - Русия са ключови за спокойствието на Европа. Така ли е?

- Вместо да се излиза на барикадите, е по-разумно да се търсят шансовете за Европа в предстоящите промени. По-добре и в интерес на европейските страни е да подкрепим намаляване на напрежението между САЩ и Русия, обединяване на усилията им в борбата срещу тероризма, предотвратяване на надпреварата във въоръжаването и намиране на взаимноприемливи решения за най-значимите конфликти. Във всички тези случаи Европа ще е печеливша, а не губеща. Разсъжденията в някои европейски страни вървят в посока „защо да не се възползваме от евентуално сближаване между Вашингтон и Москва за собствените си политически интереси. Замразяването на борбата за надмощие в Украйна ще позволи да се премахнат санкциите срещу Русия, без да се жертват собствени позиции“. Бизнесът в Германия, Франция и Италия отдавна даде да се разбере, че свалянето на санкциите срещу Русия ще сложи край на досегашните прекомерно големи загуби и ще открие пътя към нови инициативи и печалби. Волфганг Ишингер, председател на Европейската конференция за сигурност в Мюнхен, отива обаче и по-нататък и казва, че в Киев се чуват вече смели гласове за отказ от влизане в НАТО, като вместо членство в алианса Доналд Тръмп да предложи гаранции за сигурността на Украйна.

- Как да се създаде обаче повече доверие между НАТО и Русия, между военните?

- На първо място е важно да се стигне до нов етап на контрол на въоръженията. Да се спре надпреварата в дислоцирането на все повече въоръжени сили и оръжия на Североизточния фланг на НАТО и в Русия. В борбата срещу ислямския тероризъм има пълно съвпадение на интересите ни. Доналд Тръмп вижда радикалния ислям като идеологическа заплаха за националната си визия за възстановяване на една велика Америка. Това означава спиране разпространението на тази идеология и на потенциала за по-нататъшна радикализация. Обезпокоително е обаче мълчанието за основния източник на уахабитското течение на исляма - Саудитска Арабия, както и Катар, който в доклад до Доналд Тръмп е уличен във фрапиращи случаи на финансиране и подкрепа на терористични организации в Сирия.

- И ето, идваме си обратно в България. В крайна сметка всичките заплахи идват от Югоизток. Какви са рисковете за нас в този променящ се свят?

- Проблемите се крият първо в способността на България да се променя, да изгради нов елит, да преодолее разделението на нацията, да се справи с демографската криза, да отстоява свои позиции във външната политика и така нататък. Външните рискове са в евентуален военен конфликт в наша близост, ако не спре ескалацията на напрежение, в бежанската криза, терористичните атаки и развитието на обстановката в Турция. При това не толкова установяването на един диктаторски режим в нашата съседка, колкото ислямизацията и дестабилизацията на страната, защото такива процеси не признават начертани на карта граници. Ислямизацията е проникнала във всички държавни ведомства на Турция, тя вече е необратима, а евразийската и ислямистка насока на развитие на турската армия поражда сериозни опасения в НАТО. Нещо повече, организацията САДАТ, която бе уличена от западни разузнавателни служби, че обучава джихадисти от „Ислямска държава“, сега обучава младежката организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието и кадри на движението на фанатични привърженици на Ердоган „Османлъ Оджакларъ“. Има вече предупреждения, че на САДАТ е поставена задача да изгради и тайна въоръжена организация, която ще ликвидира хора и организации и в чужди държави, които вредят с критиките си на Ердоган. Характерната за Турция симбиоза между ислямисти и националисти се забелязва и в преливащия вече в Европа турски ислям. След арести в Хамбург за планирани убийства на кюрди Германия официално предупреди Турция, че няма да допусне прекрачването на границите в разузнавателната дейност и използване на религиозните общности. Стъпка, на която България не би се решила.

- Не виждам реакция на нашите власти.

- Тревожното при нас е, че никой от политиците дори не говори за необходимостта от актуализиране на неадекватната вече Концепция за национална сигурност от 2011 г., нито за Външнополитическа стратегия, каквато въобще нямаме, че избираме в най-важните сектори хора, които очевидно няма да са носители на промяната, а ще отстояват статуквото. А може би нямаме изградени елити, способни да я извършат.

Нашият гост

Симеон Николов Николов е дипломат от кариерата. Завършил е Техническия университет в Дрезден, ГДР. Има два мандата в Германия - в посолството в Берлин и в дипломатическото бюро в Бон. Стига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Бивш зам.-министър на отбраната (2005-2008), главен експерт в администрацията на президента (2003-2005). Създател и главен редактор на изданието „Експерт-БДД“. Член на Атлантическия клуб.