- Г-н Ангелов, държавата отново е затънала в изненадата на януарските преспи. Притъпени рефлекси, базови инстинкти - чакат се предсрочни избори. Същевременно проблемите със сигурността на страната от предишни години, в частност каналите за трафик (на всичко) и миграционните потоци, неминуемо се завръщат на фона на продължаващата несигурна вътрешна ситуация в Турция. Условно казано, зимният сезон действа по-превантивно върху каналите за трафик на хора, отколкото органите на реда - и нас, и в чужбина. В началото на 2017 г. в каква ситуация намираме външните граници на България и къде се намира държавата ни спрямо общата миграционна заплаха за европейските държави и периферии?

- На този етап всичко е замряло. Най-малкото заради климатичните особености. Трябва да си луд да тръгнеш да емигрираш в това време. А и познавате обективно обстановката в Турция – военното положение там е в сила от опита за преврат през юли 2016 г. и няма изгледи да бъде отменено скоро.

- Извънредното положение в Турция ли е единствената предпоставка за сегашната ситуация, отделно от климатичната обстановка?

- За трафикантите, които вкарват хора от Турция и към нас, и към Гърция, бизнесът е сезонно, временно замрял. А и в последните месеци правителството на Ердоган показа, че може да оказва ефективен натиск върху тези канали. Проблемът идва от това, че със засилването на контрола върху каналджиите и трафикантските организации се увеличава рискът те да бъдат, да го кажем „оставени“ изведнъж да се „задействат на пълни обороти“. Така Ердоган ще борави с огромната маса мигранти, с които оказва политически натиск над страните от ЕС. За Анкара е много по-изгодно да поддържа, макар и дистанционно, временен дисбаланс в потока мигранти през европейските граници - по-малко бройки сега, за да се успокоят духовете в Европа и да се усетят „благата на разбирателството“ с Турция по празниците; и десетки хиляди повече след месец-два, когато ще е време за договаряне на нови взаимоотношения.

- Муамар Кадафи въртеше много успешен - за него - подобен бизнес с европейците след затоплянето на отношенията до 2011 г.

- Да, доста предсказуема е схемата, но е и практически неизбежна. Евъргрийн, така да се каже.

- Да се върна на основния си въпрос - да разбирам ли, че сега ситуацията на „миграционния фронт“ е замряла, но ще се отпуши със затоплянето на времето и това пак зависи от ситуацията в съседна Турция?

- Не само от ситуацията в Турция. Условностите са много - все още се води битката срещу „Ислямска държава“ в Мосул, Ирак, а още не е стигнала до „столицата“ на терористите Рака, която е в Сирия. Паралелно в самата Сирия продължава гражданската война и само от Алепо след последната офанзива към града бяха евакуирани над 30 000 души, като вътрешно разселените от този град надхвърлят 400 000 души от 2011 г. насам. Миграционният фронт, както го наричате, е много широк. В наше направление е от Близкия изток до Централна Азия. Само в двете държави които споменах - Сирия и Ирак - има близо 11 милиона вътрешно разселени хора (7,6 млн. в Сирия и 3,3 млн. в Ирак), които, честно казано, вече не знаят от кого бягат и от кого да се пазят. Ако до границите на Европа са достигнали и преминали над 2 милиона души, в Сирия вътрешните бежанци са 7,6 милиона, част от които живеят в лагери край границите от страна на Турция и Йордания, но други просто са избягали от една провинция в друга, в трета. Аз съм убеден че включването на Русия в конфликта в Сирия и укрепването на режима на Башар Асад в Дамаск не са по никакъв начин фактори, които ще въздействат за стабилизиране на ситуацията - поне не в смисъл на подобряване на условията на съществуване в Сирия, а напротив, за допълнителното й влошаване. Турция няма да пропусне възможността да потърси укрепване на интересите и позициите си в региона - вече ги видяхме да навлизат в Северен Ирак, а се извършват и операции по границата ѝ със Сирия. Със сигурност със затоплянето на времето ще има много голямо пренареждане на картите. И в локален и в геополитически план. Цялата картина в дългосрочна перспектива не е обещаваща по никакъв начин.

- Песимист ли сте за изхода на очакваните в края на месеца мирни преговори в Казахстан между режима в Дамаск и въоръжената опозиция? Русия и Турция са основните посредници в диалога и очакванията са доста високи.

- Не смятам, че какъвто и да е изходът от тези преговори, това ще се отрази по някакъв начин на миграционната картина в краткосрочен или дългосрочен план. Тези милиони вътрешно разселени, които споменах, няма скоро да имат алтернативата да се завърнат по родните си места и ще търсят оцеляване по всякакъв начин - такава е човешката природа. Дори да се стигне до реално мирно споразумение, тези хора ще предпочетат да потърсят препитание извън разбитата от войната им страна. Сирия на практика е изцяло разрушена страна - от разговорите ми с по-образованите и интелигентни бежанци от Сирия ми стана ясно, че за възстановяването на страната ще са необходими поне 15 години, при най-оптимистичния сценарий. А и именно войната в момента е основното препятствие на пътя на повечето от тях, вътрешно разселените.

Станат ли малко по-сигурни за движение сирийските земи, голяма част от тези хора също ще тръгнат извън страната. Тук всъщност може да се окаже големият удар на Ердоган, който от една страна „държи юздите“, подобно на Кадафи, а от друга страна, се възползва икономически от прииждащите човешки маси. Турция има много динамична икономика и може много по-успешно да ги използва - има и мястото, и потенциала за разкриване на необходимите работните места. За разлика от Германия, която се опита да направи същото, приемайки един милион души, и в крайна сметка още не успява да им намери място. Трите милиона сирийски бежанци, които се намират на турска територия, могат да бъдат интегрирани в икономиката на страната и да им се даде възможност за препитание - в производството, в услугите. Може би не по идеалния начин и съгласно стандартите на ЕС, но по приемлив за самите бежанци начин. Разбира се, говорим от практичната гледна точка. Реално обаче знаем, че амбициите на Ердоган са повече външнополитически и при всяко преразглеждане на споразумението с ЕС за бежанците съдбата на тези хора ще се използва за разменна монета, в услуга на интересите на Анкара.

- Вие следите отблизо процесите и извън страната, и вътре в нея. Какви са впечатленията ви за реакциите на държавата и обществото към трафика на хора? Разполага ли България с адекватен законов инструментариум и институции да се бори с проблема?

- На първо време трябва много ясно да се разграничат двата проблема - едно е „каналджийство“, а друго „трафик на хора“. Във втория случай говорим най-често за организирани престъпни канали, обикновени свързани с проституция. Трафикът предполага наличието на елемент на експлоатация. Докато при каналджийството няма директна експлоатация - вземат от едно място, оставят те на друго, оправяй се! Едното е престъпление срещу личността, а другото срещу държавната граница. По отношение на трафика на хора България се справя много добре - следят се канали, координират се действия с партньорски държави, провеждат се съвместни операции с чужди служби. „Организирания трафик” има различна структура, за разлика от печалбарското „каналджийство”.

Що се отнася до законовата рамка - какво да ви кажа, проблемът у нас, както винаги, не е със законите, а с тяхното прилагане. От законова гледна точка нашите мерки, рестрикции и наказания са сигурно на първите места в ЕС. Приели сме повечето европейски директиви, интегрирали сме ги в законодателството си, отличници! И дотук спираме. Като погледнем статистиката на разбитите канали, осъдените каналджии, разкритите корупционни схеми, които са винаги гръбнакът на трафика... може само да ни стане тъжно. На теория сме номер едно, но на практика... Има много по-напреднали държави от ЕС, които изостават зад нас в интегрирането на европейското законодателство. И въпреки това се справят по-успешно в резултатите.

- Не звучи обнадеждаващо. В този контекст какви са рисковете според вас за България сега и в бъдеще?

- За щастие досега България не беше толкова популярен път за основните миграционни потоци от Турция, колкото Гърция. Дори и да се промени тази схема, сами виждате, че ние сме транзитна страна. Нито икономическите ни условия, нито обществото ни са подходящи и гостоприемни за мигрантите и те преминават и продължават. Това в краткосрочна перспектива няма да се промени. Доколко Дъблинскиян регламент, който предвижда връщане на бежанците от вътрешните държави членки на ЕС и тези с отказ за пребиваване в ЕС в държавата членка, от която са влезли, ще започне да се прилага на практика отново, а под каква форма - разбира се, предстои да видим. Тогава ще се озовем в много по-различна ситуация, но това е само в сферата на вероятностите засега.

Нашият гост

Никола Ангелов работи в международни неправителствени и междуправителствени организации с хуманитарна насоченост от 2006 г. Той е бивш сътрудник на свободна практика към Международната организация по миграция към ООН и член на Независимата мрежа от експерти по трудова миграция и интеграция към МОМ. В България от 2011 г. се е занимавал отблизо с проблемите на редовната и нередовната миграция като експерт в Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за бежанците.