Експертът по човешки ресурси Стела Точева пред „Труд“: На младите образовани българи им липсва търпение за успехи

Не съм попаднала на адекватно предизборно обещание за подобряване на трудовия пазар

- Г-жо Точева, много хора казват, че в България няма работа и затова младите българи заминават да работят в чужбина. Това така ли е?

- Бих казала, че по-скоро не младите у нас не намираме това, което наистина търсим. Смятам, че работа в България има. Аз като специалист съм между кандидатите, които търсят работа, и между компаниите, които предлагат работа. В момента има сектори, в които има изключително голям глад за кадри. Ако трябва да говорим за София, това са по-скоро т.нар. центрове за споделени услуги, кол центрове и в ИТ сферата. Ако трябва да говорим за страната, в по-големите градове като Варна, Пловдив и Бургас също присъстват такъв тип компании, които изпитват голям глад.

- Съвременното образование в България създава ли пречки?

- За съжаление може би образованието, което получаваме в България, не е достатъчно, или по-скоро не е адекватно към бързо развиващата се среда и реалност, която имаме. Образованието не подготвя хора, които да бъдат полезни за бизнеса. Има дупка между образованието и бизнеса.

- Какво липсва в образованието и системата?

- На първо място, със сигурност липсва диалог с бизнеса. На второ място, реалната инфраструктура в учебните заведения, с която те да подготвят тези хора. Липсват стажове и опитът на учащите в реална бизнес среда. За съжаление има много хора, които учат една специалност, подготвят се за нещо, но след това се оказва, че на тях не им допада работната среда или има някакъв друг тип разминаване.

В момента все повече производствени компании отварят вратите си - или в определени дни, или регулярно. Те отварят вратите си точно за учащи, студенти, хора в средното образование, за да отидат и поработят малко и да попаднат в реалната среда. Така те ще преценят сами за себе си дали това е тяхното нещо. Така че, ако има повече практики, би било чудесно.

- Какви качества липсват на младите образовани българи, за да успяват по-добре на трудовия пазар?

- Най-вече търпение. Това, което аз наблюдавам в последно време, е че дори и ако нещо малко не му допадне на съответния служител, той веднага е готов да си тръгне и да напусне или изцяло да смени професията. Или дори да си стои вкъщи известно време. Смятам, че търпението е много важно качество за младите хора, но за съжаление липсва в голяма част от тях. Те трябва да дадат шанс на нещата, да изчакат, защото не всичко се случва веднага.

- Едно от най-лошите неща у нас, казват, са ниските заплати. Наистина ли са толкова ниски, или сме по-склонни да недоволстваме и все да искаме още и още?

- Има различни проучвания - както официална статистика, така и странични такива, които вадят информация в тази насока. Нашата информация идва най-вече от работата ни с различните компании. Тя показва, че наистина има компании, които са на средно или по-ниско ниво в техния сектор. Когато сме в контакт с такива компании, ние им даваме обратната връзка и ги съветваме какви биха били адекватните нива на възнаграждение. Доста от компаниите обаче се стараят и не поставят на първо място заплащането. Това е хубаво, защото полагат усилия за своите служители и освен трудовото задължение им дават и придобивки като ваучери за храна или им осигуряват транспорт. Така или иначе неща, които всъщност са разход. За някои компании е много важна и корпоративната идентичност - служителите да се чувстват добре на мястото, където са. Това е много комплексно. Не можем да работим само за заплащане.

- Като връзка между работодателите и работещите очаквате ли в скоро време ръст на заплатите предвид вътрешната и международната ситуация?

- Доходите на работещите растат със сигурност. В различните сектори с различни темпове. Това се определя от търсенето. В регионите на Пловдив, Шумен и Русе например са концентрирани по-скоро производствени компании и се търсят инженерни кадри и среден мениджмънт, но и производствени работници без много специални умения. По всички нива в тези сектори бавно се повишават възнагражденията.

- Има обща идея сред младите българи, че много искат от тях да управляват, но има ли ги тези качествени мениджъри?

- Има ги, просто напоследък има много компании, които растат с доста бързи темпове и пазарът се намества. Някои хора се местят в друга компания, други растат в собствената си. Има и хора, които тепърва влизат в това ниво. Движение има и това е нормален процес.

- Младите у нас се сблъскват със ситуация, в която работодателят иска хем млад и образован човек, хем и такъв с много опит в професията, което изглежда като почти невъзможна комбинация. Как ще коментирате този феномен?

- Да, това съществува. Понякога дори грубата сметка възраст минус опит ни показва, че това е невъзможно. Това е един парадокс, който в течение на времето и процеса на подбор, когато компанията търси определен човек, тя сама вижда и осъзнава, че това не е точно така. Просто няма как да намерят такъв човек и започват да правят компромиси с други изисквания.

- Какво пречи на активните хора над 30 години в търсенето на добра работа?

- Смятам, че един човек в кариерата си трябва да бъде гъвкав. Без значение от възрастта и индустрията. С трупването на трудов стаж човек не бива да губи тази гъвкавост, защото времето, в което живеем, е много динамично. Хората не трябва да губят желанието си да учат. Не да влязат в университет, а да се интересуват от това, което се случва около тях, и да са адекватни на времето.

- Гъвкавостта ли е най-важното качество, което трябва да притежаваш?

- Според мен да. Ние търсим хора за различни позиции и едно от изискванията, които работодателите имат, естествено, е възрастта. Но не всички търсят млади хора, а по-скоро е важен опитът и това, което може да предложи. Аз съм приятно впечатлена от кандидати, които са с повече натрупан стаж, но са много будни и могат да предложат много на работодателя. Това не са много рядко срещани случаи - има ги!

- Изискват ли твърде много работодателите в България, или знаят какво точно търсят?

- Различни са. Масата по-скоро знае какво иска. Обикновено по-новите компании или чуждестранните, които тепърва навлизат на българския пазар, имат повече изисквания. С течение на времето, когато се сблъскат с подбор за няколко позиции и се срещнат с различни кандидати, те започват да калибрират своите изисквания и очаквания. Повечето знаят какво искат и кои са им важните умения и качества на кандидатите. Готови са и да дадат шанс на кандидатите да се усъвършенстват.

- Идеалните истории на „успелите българи“ в чужбина са свързани с това, че те започват ниско в йерархията без нужното образование, но пък са забелязани от работодателите заради качествата, които притежават, и впоследствие се издигат. Някой път дори получават нужната квалификация за сметка на работодателя. Това случва ли се у нас?

- Да, случва се и у нас. Има такъв тип MBA (магистратура по стопанско управление) програми, свързани с бизнес администрацията. Те са общи икономически и засягат както оперативен мениджмънт, така и HR (човешки ресурси) планиране - всякакви аспекти на бизнеса. Има работодатели, които предлагат да покрият таксата за такъв тип обучение. Има такова обучение както на регионално ниво, така и в чужбина. След обучението се разчита служителите да останат по-дълго време в компанията. Това е т.нар. задържане на талантите. Те са идентифицирали един талант и са готови да инвестират в него и да го доразвиват. Нашата компания също инвестира по този начин, но чрез вътрешни обучения. Изпращат се колеги от различните страни в Швейцария, Испания и други страни. Има го този шанс - не е много често срещан, но зависи от компанията и човека.

- Знаете, че сме в предизборна кампания. Има ли адекватни обещания от политиците, които наистина биха помогнали на бизнеса?

- Не съм попаднала на такова обещание. Насоката, в която ние сме работили до момента с предишните правителства, е за облекчаване на законодателството и изискванията при временна заетост. Това е една възможност за хората да работят на гъвкаво работно време с най-различни проекти, но все още законите са по-тежки и тромави и е необходима много голяма администрация както от страна на предприятията, предоставящи временна заетост, така и от компаниите, които ги използват. Това много затруднява процеса.

Държавата е по-скоро пасивна. Последно министър Калфин беше по-ангажиран с процеса, но може би и по инициатива на компаниите. Реално изискванията административно са много тежки. Това просто не е такъв приоритет за държавата. В страните от Западна Европа възможността за временна заетост е много гъвкава, хората дори работят чрез приложения за смартфона си.

- Какви са проблемите на служителите?

- Малко са служителите, които осъзнават това, което реално те могат да предоставят, и това, в което са добри. Понякога хората са по-хаотични и се ръководят от заплащането. Ако в съседната компания предложат 200 или 300 лева повече, те са готови по-скоро да отидат, а не толкова да следват кариерата си и това, в което са добри. Липсва постоянството.

- Това български феномен ли е, или може да се види и в Европа?

- Това е по-скоро въпрос на манталитет. Хората там си знаят. Ако един човек иска да стане адвокат, той работи в тази насока и ако в компанията му плащат по-малко, той знае, че когато изкара няколко години там, ще научи много заради ежедневната работа и клиентите, с които работи. Ако след пет години например реши, че няма развитие повече там и отиде в друга компания, то това ще е по-добре за него.

Има обаче и постоянни хора. Всяка година имаме стажантска програма, а две момичета от миналогодишните стажанти в момента вече са с постоянни позиции. Проявиха необходимото търпение, за да минат през 6-месечното обучение, защото иначе не можеш да очакваш един млад човек, идващ от университета, да започне веднага да създава стойност за компанията. Има го този момент, в който трябва да учиш. Те имаха търпението да минат през този период и ние да видим в какво те са добри - дали да продължат в същия екип, или да бъдат преместени в някой друг и т.н. Просто диалогът между образованието и бизнеса трябва да е много интензивен, защото всичко се развива.

- Как да се подготвим най-добре за интервю?

- Избягайте от клишетата, които са популярни в интернет. Бъдете себе си и когато сте на интервю, бъдете готови за един откровен разговор, на който да покажете своята същност, умения и реален опит. Точно в такъв откровен разговор се вижда много по-добре какъв е кандидатът и дали има „посрещане“ от другата страна.

 

Нашият гост

Стела Точева е търговски директор на консултантска компания за човешки ресурси с 10 години опит в сферата. Има магистърска степен по корпоративни финанси, както и по бизнес администрация (МВА) от Cotrugli Business School. Заемала е различни позиции, включващи търговски и консултантски функции по идентифициране на нуждите на клиентите, както и управление на екипи. Основен приоритет в нейната работа са директните продажби, стратегическото развитие на компанията и взаимоотношенията с ключови компании.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта