Общ валутен фонд и европейски министър на финансите са част от идеите

В началото на декември 2017 г. Европейската комисия (ЕК) представи визията си за по-нататъшното развитие на Европейския съюз. В нея се съдържат конкретни мерки и пътна карта за действие, като с тях се цели подобряване на единството, ефективността и отчетността пред обществото до 2025 г. Тук ще представя и накратко ще коментирам тези предложения.

Предпоставките за по-нататъшните изменения в институционалната рамка на еврозоната са свързани с действащите източници на финансова уязвимост, каквито са високите равнища на държавни и частни дългове. Освен това потенциалът за икономически растеж е нисък, а социалните и икономическите различия се задълбочават. Според ЕК тези проблеми не могат да бъдат решени със съществуващите инструменти за стабилизация. Нещо повече - въпросът дали Икономическият и паричен съюз може да се справи със следващ голям шок, подобен на Световната финансова криза, става все по-актуален. Сложните процедури за управление и недостатъчната отчетност пред обществото също не спомагат за стабилността на еврозоната.

Четирите основни инициативи на Европейската комисия

Първата от тях предвижда създаване на Европейски валутен фонд (ЕВФ), който ще бъде изграден на базата на Европейския механизъм за стабилност. Основната му цел е да продължи да подпомага държавите от еврозоната, когато изпаднат в затруднения. ЕВФ трябва да осигури предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране и ще действа като кредитор от последна инстанция за банките, които подлежат на преструктуриране. Освен това той трябва да ускори процеса на вземане на решения в извънредни ситуации. Бъдещите цели за ЕВФ са по-амбициозни. Те включват разработването на нови финансови инструменти за обезпечаване на необходимите му функции за стабилизиране на финансовата система.

Евентуалният срок за Европейския парламент и Съвета да приемат това предложение е средата на 2019 г. На пръв поглед то изглежда обосновано и необходимо, тъй като е насочено към повишаване на финансовата устойчивост и развитието на Европейския механизъм за стабилност. Стремежът е да се осигури собствен ресурс на базата на нарасналото доверие към подобен институционален ангажимент. ЕВФ би трябвало да доразвие експертния капацитет на европейските институции, като наблегне на връзката между икономическото развитие, финансовата система и финансовите пазари. Основните предизвикателства остават институционалното му изграждане, постигането и поддържането на доверие в него, гладкото протичане на взаимодействието с Европейската комисия и Европейската централна банка и намирането на точното място и значение на фонда във финансовата архитектура на ЕС.

Втората инициатива е за интегриране на съдържанието на Договора за стабилност, координация и управление в правната рамка на ЕС, като се съблюдава необходимата гъвкавост, заложена в Пакта за стабилност и растеж. Задължението за интегриране е поето още при подписването на Договора от 25-те страни в рамките на 5 годишен период. Целта му е законодателно да се регламентира постигането и поддържането на стабилни фискални рамки. Необходимо е да се постигнат по-голяма ефективност и отчетност чрез опростяване на нормативната уредба, подобряване на наблюдението и прилагането на фискалните правила. Това развитие би било положително от гледна точка на устойчивостта на публичните финанси, прилагането на еднакви стандарти и осигуряване на прозрачност на процеса на прогнозиране, приемане, изпълнение и отчитане на бюджетите на държавите членки. Очакваният срок на приемане е отново средата на 2019 г.

Третата инициатива предвижда в нормативната уредба на ЕС да се разработят и добавят нови бюджетни инструменти за по-стабилна еврозона. Предлагат се четири специфични функции, които да бъдат приети като част от системата на публичните финанси на ЕС. Първо, подкрепа за държавите членки за структурни реформи чрез инструмент за осъществяване на реформи и техническа помощ при поискване от самата държава. Второ, специален механизъм за сближаване на икономиките на страните членки по пътя им към присъединяване към еврото. Трето, предпазен механизъм за банковия съюз чрез Европейския механизъм за стабилност или Европейския валутен фонд, който да бъде приет до средата на 2018 г. и приведен в действие през 2019 г. Четвърто, функция за предпазване и стабилизиране на инвестиционната активност в случаи на големи асиметрични сътресения.

Тези предложения се очаква да бъдат приложени чрез новата финансова рамка след 2020 г. По-конкретно съдържанието им ще бъде представено от Европейската комисия през май 2018 г. Те могат да се разглеждат като продължение на идеите за интеграция на фискалните политики, тяхното централизиране и приближаване към фискален съюз. Те биха могли да се развият като механизми за фискални трансфери към региони и държави от ЕС, които изпитват временни затруднения. Част от тази инициатива е предложението на ЕК през периода 2018-2020 г. да се подсили Програмата за подкрепа на структурните реформи чрез удвояване на средствата, налични за дейности за техническа подкрепа, които да нараснат до 300 млн. евро до 2020 г.

Четвъртата инициатива се отнася до възможните функции на европейски министър на икономиката и финансите. Този министър би заемал поста заместник-председател на Европейската комисия и председател на Еврогрупата. За да може да се създаде подобен пост при формирането на състава на следващата Европейска комисия, е необходимо постигането на съгласие по тази инициатива до средата на 2019 г.

Една от основните функции на европейския министър е да представлява пред останалия свят интересите на ЕС и еврозоната. Освен това е необходимо да засили координацията между отделните политики и да упражнява надзор върху фискалните, икономическите и финансовите правила. Той трябва да изразява позиции относно подходящата фискална политика на еврозоната в съответствие с паричната политика на Европейската централна банка. Друга функция е да наблюдава и коригира използването на бюджетните инструменти на ЕС и на еврозоната, включително инструментите в подкрепа на реформите, макроикономическата стабилизация на страните от еврозоната и догонващото развитие за страните извън нея. Този министър би трябвало също така да надзирава дейността на бъдещия Европейски валутен фонд и да се отчита пред Европейския парламент.

Последната инициатива е съгласувана с останалите. На общоевропейския министър се възлагат координиращи функции, които да спомагат за постигане на съответствие между отделните предложения. Тази стъпка е насочена към по-тясна фискална централизация. Тя фокусира отговорностите за постигането на целите на Европейския семестър и за избягване на некоординирани действия на държавите от еврозоната, които биха могли да застрашат устойчивостта й.

Предстоящите стъпки относно Банковия съюз и Съюза на капиталовите пазари, които ще бъдат предприети през 2018 г., включват приемането на предложенията за намаляване на риска, за Европейската схема за гарантиране на влоговете и за обща подкрепа за Единния механизъм за преструктуриране. Също така в дневния ред е стартирането на рамката за емисии на общи облигации за еврозоната.

Добри намерения, но какви ще са резултатите?

Разгледаните предложения са представени позитивно от Европейската комисия. Те обаче имат и своите критици. Според авторитетния Център за изследване на икономическата политика (CEPS), базиран в Брюксел, повечето предложения са формални и козметични по своята същност и вероятно няма да имат голямо въздействие. Така за икономическия и финансов министър не се посочват допълнителни функции, а всъщност се дава на вицепрезидента на ЕК нова титла без нови правомощия. Той ще бъде избиран от министрите на финансите на отделните държави и ще оглави техния съвет, но няма конкретно обяснение защо е необходимо сливането на двата поста.

Новият бюджетен инструмент, който ще разпределя около 300 млн. евро няма как да повлияе съществено върху икономика, която е с размер от приблизително 10 трилиона евро.

Интегрирането на Договора за стабилност, координация и управление в Споразумението за ЕС също не се очаква да доведе до съществени промени. Този договор е известен и като Фискален компакт и е приет в разгара на финансовата криза, за да се осигури подкрепата на Германия за постоянен Европейския стабилизационен механизъм. Основната иновация в компакта е въвеждането на числово правило, което задължава държавите да намалят държавния си дълг до 60% от БВП. В предложенията няма ясно изразена позиция по какъв начин приемането на това предложение ще подобри съществуващата ситуация.

Създаването на Европейски валутен фонд изглежда е най-важният елемент от предложенията. Идеята възниква още през 2010 г., а след това е създаден Европейският стабилизационен механизъм, който изпълнява повечето функции на ЕВФ. Решенията се предвижда да се вземат с мнозинство от 85% от гласовете вместо единодушно, както е в момента. По този начин само трите най-големи държави - Германия, Франция и Италия - ще си запазят фактически правото на вето. Все пак изискването за съгласие от всички държави досега не е попречило на приемането на нито една програма, въпреки че е имало трудности.

Значително по-голяма стъпка би била възможността ЕВФ да предоставя кредити на Единния фонд за преструктуриране в случаи на сериозна банкова криза. Това може да бъде важно, ако няколко големи банки изпитват едновременно затруднения. Такова решение обаче може да се вземе и понастоящем от държавите членки чрез участието им в стабилизационния механизъм, без да е необходимо включването му в Споразумението за ЕС. Като цяло е било възможно ЕК да направи повече предложения относно завършването на Банковия съюз, като вероятно те ще бъдат включени в предстоящи инициативи.