Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците - Слънчев бряг, пред „Труд“: Най-важно е туристическият бранш да бъде обединен

Алкохолният туризъм може да се организира в специални атракционно-увеселителни центрове

Слънчев бряг е 500-хиляден град, пълен е с туристи. Сред работещите по хотели и заведения има много ученици, студенти и приходящи млади хора от Молдова, Украйна и др. страни. Кризата с персонала си личи отдалеч, но пък и с много неща родният туризъм е дръпнал напред- например чистите плажове и постоянният контрол по заведенията на гостите да се предлагат качествени храни. Туроператори и хотелиери очакват обединение на бранша за повече туристи, както и нова концепция за туризма ни от догодина. Трябва да се намери пресечната точка на спокойствието, плажуването, културно-историческия туризъм и атракциите, смята Елена Иванова, която е и хотелиер и всеки ден ври и кипи в битката за добро обслужване и спокойствие на туристите.

- Г-жо Иванова, в разгара на летния сезон сме. Какъв се очертава той за родния туризъм до момента?

- На този етап туристическият сезон протича нормално, в голяма степен според очакванията ни. Хотелите са пълни – в пика на сезона сме, все пак. В началото на лятото от Министерството на туризма прогнозираха около 10% ръст. Все още не сме напълно сигурни дали тази оптимистична прогноза ще се сбъдне напълно, но се надяваме да е така. Рано е още за официална статистика, това ще стане в края на септември, когато сезонът ще е приключил и обработим данните от него.

- Кои туристи са най-много, има ли някакъв отлив и защо? Има ли такива, които са се отказали от традиционната дестинация в Турция или другаде и са предпочели нашето море?

– В момента у нас има туристи от всички дестинации. Данните по националности ще можем да обобщим, когато получим справките и от Летище Бургас в края на сезона. До момента осезаем е ръстът на някои от традиционните ни пазари – Германия, Полша, Румъния, Русия и др. – между 15 и 25%.  В последните години, изборът на дестинация за почивка зависи основно от сигурността, която предлага съответната страна. В този смисъл България е едно спокойно място, което предлага отлични условия, а и институциите са създали съвместни звена, които осъществяват постоянен контрол, така че туристите да се чувстват спокойни.  Не мисля, че може да се говори за отлив. На годишна база почти толкова български туристи посещават Гърция и Турция, колкото гръцки и турски туристи съответно нашите курорти. Въпрос на лично предпочитание е.

- Предоставяме ли нови и по-добри услуги тази година и какви?

- Разбира се, че се стремим всяка година да подобряваме и усъвършенстваме услугите. Качеството на туристическия пакет е основен критерий за развитието на туристическия бизнес, а и с напредването на информационните технологии, и потребителите естествено стават все по-взискателни. Има разбира се и още по какво да се работи – като например инфраструктурата, квалификацията на кадрите и т.н., но това са неща, които да голяма степен зависят и от държавната политика в сектора.

- Стана ли наистина морето ни по-чисто и курортите ни по-уредени и привлекателни за чужденците? Старите проблеми с електрозахранването например изчезнаха, но появиха ли се нови и какви?

- Морето ни е чисто и отговаря напълно на международните екологични стандарти. Голяма част от плажовете са носители на „Син флаг“, а това е голямо отличие. Относно уредеността на курортите, от съществено значение е в края на годината да се приемат промените в Закона за туризма – в частта му за националните курорти. Именно там се предвижда да бъде определен техният статут и управлението им, така че сегашните негативи да бъдат премахнати законово.

Ние от Съюза на собствениците, отдавна сме изразили становището си по тях. Остава държавата да изгради законовите рамки. Не е логично да сме най-големите данъкоплатци в общините, на чиито територии са националните курорти, и в същото време до тези курорти да не достигат никакви инвестиции, само защото не е ясен техният статут. Ако представляваме интерес за общините, нека те също да положат съответните усилия, да си придобият алеите като публична общинска собственост и да полагат необходимите грижи за по-добрата визия на тези курорти. Ако пък не сме значими за тях, то нека законът да ни освободи от задължението да заплащаме общински данъци и тези средства да постъпват директно в курортите.

- Кой печели засега битката с алкохолния туризъм? Възможно ли е или е утопия да бъде преборен и имат ли хотелиерите и туроператорите полза от това?

- На всички е добре известно, че никой не печели от недобрия имидж, който създава т.нар. алкохолен туризъм. Самото понятие носи силен негативизъм. Но тук проблемът е дълбок и не може да се разглежда едностранно. Ние винаги сме изразявали ясна позиция, и тя е, че за този вид забавления място в курортите не би трябвало да има. Същевременно обаче, следва да се отчита фактът, че туристите, особено по-младите, които идват в България, търсят приятни и интересни преживявания. Според мен трябва да се намери пресечната точка на спокойствието, плажуването, културно-историческия туризъм и атракциите. Това например може да стане, ако в близост до курорта бъде създаден атракционно-увеселителен център, където да се предлагат различен тип забавления, които да не пречат на традиционната семейна почивка и да нямат нищо общо с т.н. алкохолни турове. Надяваме се за следващото лято институциите и браншът да излязат със съвършено нова концепция, която обаче да е работеща, а не само на теория.

- Кои туристи, освен българските, предпочитате и защо? Пренасят ли основните си черти нациите, идвайки на нашето море? Разкажете любопитна случка – кой как се храни и как ходи на плаж...

- Нямаме право на предпочитания към националността на гостите си.  Всеки турист е добре дошъл. Относно традиционните национални черти, разбира се, че ги пренасят и точно в това е смисълът и привлекателността на тази индустрия – да се срещат и опознават различни нации, култури, традиции. Този стремеж към опознаването на света е заложен във всеки един човек и е част от битието ни.  Любопитни случки в ежедневието ни има немалко.  От личния си опит бих могла да споделя наскоро изразено недоволство от български гости при изпращането им от хотела- за това, че част от персонала не говори български и това ги изненадало неприятно. Не разбирам точно защо това им е направило лошо впечатление при положение, че туристическата индустрия по света е обезпечена кадрово с хора от най-различни страни и това, че в България работната ръка не достига и прибягваме към работници от трети страни, не е изключение от общата картина. Или случай на скарване между немски и румънски гости, защо румънците си препълват чиниите с храна, която след това изхвърлят и т.н. Много са.

- Какво липсва на туристическия бранш, с какво се различава отпреди години? Много често се появяват „спомени за соца“, за това как е бил уреден курортът едно време. Защо е тая носталгия, реална ли е?

- Професионалните браншове са движеща сила във всяка една икономика. Туристическият бранш също заема своето завидно място. Това, което му липсва, е обединение около основната концепция за отрасъла и единни действия в посока неговото развитие, но това е постепенен процес и аз съм сигурна, че ще се случи.  Относно „носталгията по соца“ мисля, че тя вече съвсем резонно отминава. Реалностите са други, светът се развива. България не може и не трябва да остава в лоното на миналото. Всеки прогрес изисква нови идеи. Макар и бавен и труден, дори и изпълнен с грешки, този процес е необратим.

- Кое е нещото, което може да удължи сезона до края на есента, да речем?

- Много са факторите, които определят продължителността на сезона. Ние сме обсъждали не малко идеи за това. Включително и през миналата година подкрепихме идеята на Летище Бургас за създаване на Регионален фонд за развитие на въздушните връзки, който да способства за удължаване на чартърните линии и за създаването на редовни такива в крилата на сезона. Присъствието на нискотарифните компании с полети до морето е един от най-реалистичните и доказано работещи фактори за постигане на голям туристопоток.

- Привърженик ли сте на идеята Слънчев бряг да стане отделен град?

- През дългогодишната ни работа с местните и държавни институции сме обсъждали какви ли не идеи. Слънчев бряг в момента е курорт с национално значение. Предстои, както вече казах, определянето на статута на тези курорти в нашата страна в специална глава от Закона за туризма. Това ще се случи, надявам се, към края на годината. Ние искрено вярваме, че съвместната работа на бранша, общините и държавата по този въпрос да доведе до оптимално добър резултат, защото начините на управление и финансиране на националните курорти са от най-съществено значение за преодоляване на трудностите в момента.

- Какво мислите за политиците? Интересуват ли се от проблемите на родния туризъм и помагат ли?

- С много правителства сме работили през годините. Един от големите ни успехи е, че се преборихме за създаването на отделно министерство на туризма. Това за нас беше много важно и сме изключително доволни от това, че го имаме. В отлични отношения сме с министерството, работим гъвкаво и считаме, че нещата вече започнаха да се случват по-бързо.

- На кой модел от развитието на родния туризъм сте привърженик, какво да се направи?

- Според мен най-важното е браншът да бъде обединен, а не както до сега, всяка организация на различно мнение, институциите да работят в синхрон, да има последователност и единомислие по основните концепции на нормативната база. Много важен е и контролът. Оптимисти сме, както за бъдещата ни работа, така и за българския туризъм като цяло.

 

Нашият гост

Елена Иванова е родена в Русе, където завършва Английска езикова гимназия, а след това специалност “Международни икономически отношения” в УНСС – София и “Корпоративни финанси” в Пловдивския университет.

След 2002 г., вече два мандата тя е председател на УС на Съюза на собствениците – Слънчев бряг и зам. председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта