Шефът на парламентарната Комисия по култура представи 41 акварела и 14 скулптури глави, създадени през 2018 г.

Можете да видите изложбата до 18 януари

Председателят на Комисията по култура в 44-тото Народно събрание Вежди Рашидов откри голяма изложба “Скулптури и акварели” в столичната галерия “Сан Стефано”. В нея са подредени 41 акварела и 14 скулптури глави, създадени през 2018 година. Темата на експозицията е “Пейзажът в акварела и главата в скулптурата”.

Събитието бе уважено от много интелектуалци, политици и хора на изкуството. Сред тях бяха Цветан Цветанов, Цвета Караянчева и други депутати от групата на ГЕРБ, началникът на БТА Максим Минчев, изкуствоведът Слава Иванова, шеф на фонда “13 века България”, режисьорът Адела Пеева, колекционерът Ангел Симеонов, издателят Иван Гранитски, директорът на Националната онкологична болница д-р Стефан Константинов и ексминистърът на здравеопазването доц. Божидар Финков.

Всяка година по традиция Рашидов си подарява изложба за рождения си ден, а тази година те са две. На 10 декември в галерията на Волен Сидеров - “Стил2” беше представена първата, събрала около 50 непоказвани акварели малък формат, дело на Рашидов.

“В изложбата “Скулптури и акварели” Вежди Рашидов ни приканва да напуснем ежедневието да се потопим и изгубим в неговия свят на спомени, надежди и мечти. Във всеки акварел е намерен точният баланс, който виждаме и в скулптурните глави изваяни от автора. Плазмата на метала сякаш се разлива свободно, за да изгради образи, които през отделните детайли постепенно изплуват пред нас”. Това заяви при откриването на изложбата на Вежди Рашидов изкуствоведът и директор на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева.

Преди откриването на изложбите той разказа пред “Труд” защо е избрал да покаже от скулптурите си само глави - “В главата са концентрирани усилията на много световни цивилизации. Главите и портретите са водещи в създаването на изкуствата. Ако анализираме значението на портрета, то той е послание за образ в бъдещето. Ако днес не се кланяме по кръстовища и по пътища, а търсим амвона, то това е инстинктът на човека да търси образ, в случая на Христос.”

Скулпторът бе категоричен, че ако нямахме образци на Рамзес, на Нефертити, на Клеопатра, то днес нямало да знаем как са изглеждали, както и да имаме познание за тях.