Задълженията на физическите лица да имат давност от 10 години - това са предложенията на депутати от ГЕРБ, които вече се гледат в пленарна зала с промените в Гражданско-процесуалния кодекс. Поправките за премахването на „вечния длъжник“ бяха лансирани преди няколко години от един от най-добрите юристи на ГЕРБ Емил Радев, който тогава бе народен представител. Законопроектът два пъти удари на камък заради предсрочни избори. Но този път по всичко личи, че ще бъде приет. Какво следва от поправките - питаме идеолога им.

- Господин Радев, една Ваша идея от 41 Народно събрание е на път да се реализира – премахването на фигурата на „вечния длъжник“. Ще успее ли ГЕРБ този път за прокара докрай промените в ГПК?

- С промени на първо четене в проектите за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), в преходните и заключителни разпоредби се променя Законът за задълженията и договорите и се въвежда 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица. Тук искам да отбележа, че и в момента има 3 и 5 годишна давност, които обаче могат да се прекъсват с всяко едно действие на кредитора. Било то като се заведе изпълнително дело или в хода на изпълнителното производство. На практика имаме случаи на 10-15 години водени изпълнителни дела, когато е продадено цялото имущество на длъжника, а изпълнителното производство продължава да съществува, трупат лихви и разноски. И вместо дългът да намалява, той се увеличава. И на практика длъжникът не може да започне на чисто, не сключва и трудов договор, защото веднага ще му бъде запорирана заплатата, изпада в сивата икономика. Не смее да придобие никакво имущество и това може да продължи до смъртта му. Даже и след това неговите наследници поемат и тези дългове. Затова предлагаме 10-годишна давност. 10 години след като е станало изискуемо задължението, ако то е непогасено, ще се погася с тази давност, така, както е при публичните задължения. Там също има 5-годишна давност, но изтекат ли 10 години, държавата е приела, че се погасява това задължение. С промените на практика изравняваме частните с публичните задължения. Тук говорим само за физически лица, нетърговци, защото за търговците действа глава 4 от Търговския закон – глава „Несъстоятелност“. Поправките касаят необезпечените вземания, така че да дадем шанс на хората да започнат на чисто. Това ще засегне над 600 000 семейства, които са изпаднали в затруднения и срещу тях се водят изпълнителни дела, преследват ги колектори и т.н. Хората ще могат да градят семейната си икономика наново и да градят живота си.

- Юристи обаче недоволстват от промените и казват, че така ще се блокира работата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ).

- Преди 3 седмици в народното събрание направихме кръгла маса на тема „вечния длъжник“. На нея присъстваха магистрати, представители на министерството на правосъдието, от камарата на ЧСИ, Асоциацията на банките. Всички те подкрепиха законопроекта, защото по информация на банките, на 5-тата, 6-тата година те събират своите вземания. И когато длъжникът остане без имущество, тези задължения от банки, мобилни регулатори и др. се продават на безценица между 1 и 5 процента на колекторски фирми. И те продължават без всякакви правила да притесняват длъжниците, да се опитват да вземат тези вземания и тогава наистина опираме до липса на процедури, защото никъде не е уредена дейността на колекторите. Съвсем наскоро имах оплаквания от една жена, която сподели, че са й се обадили колектори за неплатена сметка от 2003 г., която от 40 лева е скочила на близо 200. Колко от нас пазят сметките си за ток, вода, мобилен телефон или парно? Трябва да се въведе 10-годишната абсолютна давност и тогава ако гражданин е притесняван от ЧСИ или колектори, с едно просто волеизявление казва, че давността от 10 години е изтекла. Не му трябва нито адвокатска помощ, нито да води съдебни дела. Да, колекторите ще са против тези предложения и те правят вече такава кампания, но ние по всякакъв начин трябва да защитим тези над 600 000 български семейства, които са изпаднали в затруднение. Пак казвам, да им дадем шанс да започнат на чисто. След приемането на законовите поправки дълговете им ще бъдат на практика заличени.

- Ако имаме казус, когато ЧСИ обединява частно с публично вземане, тогава какво се случва?

- Това са отделни задължения, ако някое от тях е погасено по давност, длъжникът с едно уведомление до ЧСИ се позовава на погасителната давност. Пак казвам, ако е изтекла погасителната 10-годишна давност, независимо дали се водят дела, производства - задълженията се погасяват.

- ГПК се явява като един от най-ремонтираните закони у нас, а в същото време Вие лансирахте предложение, което вече е одобрено от ЕК, Европейският съюз да има един общ ГПК за всички страни-членки. Какво следва и кога ЕС ще заработи по тези общи правила?

- Този месец се прие докладът ми за минималните стандарти в гражданското производство. Над 20 години в ЕС се опитват да въведат такъв режим, но за съжаление безуспешно. Радвам се, че с огромно мнозинство докладът бе приет и с колегите постигнахме съгласие - както между основните политически сили в Европейския парламент, така и в ЕК, да има минимални стандарти. Очакваме следващата година ЕК да внесе проект за директива и се надяваме това да бъде началото на един общоевропейски граждански процесуален кодекс.

- Как се отразяват в Брюксел скандалите с ремонта на НДК? И защо от опозицията започнаха да дават примери как заради това и повечето от важните заседания по време на българското председателство на Съвета на ЕС ще се провеждат в Белгия, а не в София?

- Първо искам да кажа, че съм непрекъснат свидетел на многобройните срещи на министър Лиляна Павлова в Брюксел. България много дейно се подготвя за председателството, правят се много срещи и обсъждания по основните досиета, които България ще поеме през първата половина на 2018 г. Тези скандали за ремонти не могат по никакъв начин да засенчат нашето председателство. Разбира се, председателството означава, че ние ще председателстваме Съвета. Нормално е голяма част от изслушванията да се провеждат в Брюксел, защото е така за всяка една държава-членка, която председателства. Друга част, и то немалка, ще бъдат в България – като протокол и начин на работа на институциите няма нищо по-различно. България трябва да направи всичко възможно за нея да се говори много повече през тази половин година, милиони европейски граждани да се запознаят с нашата култура, история, да чуят нашите приоритети. Мисля, че сме готови за това председателство и няма проблем да се представим достойно. И по-малки държави успяват да се представят достойно по време на тези председателства. Смятам, че България ще има успешно председателство.

- Защо по време на приемането на доклада на Малта в ЕП на заседанието в Страсбург имаше толкова малко депутати и се стигна остри реплики между президента на ЕК Жан-Клод Юнкер и председателя на ЕП Антонио Таяни? Беше казано, че ЕС продължава да мери държавите на малки и големи – България ще понесе ли подобно отношение, да се гледа на нея с „по-леко око“?

- В никакъв случай на малките страни не се гледа с по-леко око. По време на дебата за Малта имаше толкова депутати, колкото и при други от подобен тип. Пълният състав на ЕП се събира обикновено при по-официални събития, когато се гласува. Всеки евродепутат може да проследи дебата на монитор в кабинета си. В ЕП няма как да вземеш думата от място, ако не си включен в листата на изказващите се. Не е такава процедурата, както е например в националния ни парламент. По-малкото депутати в зала не беше някакво изключение от правилото и смятам, че беше даден изкуствено по-голям прочит на размяната на реплики между Юнкер и Таяни. В крайна сметка при този скандал в кавички позицията на председателя на ЕП беше много достойна и правилна.

- Какво казахте на Мария Габриел при встъпването й в длъжност като български еврокомисар, Вие работихте заедно по много позиции през годините в ЕП?

- Поздравих я. Много се радвам, че имаме такава силна кандидатура като Мария Габриел. Тя ще бъде един от комисарите, които ще се запомнят с работата си в състава на тази комисия. Много добре работи в ЕП, успя да намери консенсус с всички политически сили, изкара много силни досиета. И огромният й опит с институциите и ЕП ще й бъдат много полезни в работата й като комисар. Надявам се, че в нейната област ще постигне за оставащите близо 2 години значителни успехи. България ще се свързва с името на един много силен еврокомисар.

За съжаление видяхме, как при положение, че кандидатурата на Мария Габриел беше подкрепена с огромно мнозинство, недоволните както винаги бяха от българската опозиция. Въпреки че групата на социалистите и демократите излезе с позиция още преди седмици, че ще подкрепи кандидатурата на Габриел, ние видяхме, че някои родни представители на социалистите се опитаха да атакуват номинацията й. Нека не забравяме, че това е българският еврокомисар. Мария Габриел се представи изключително компетентно по време на изслушването и това стана ясно от докладите на комисиите. Важно е българските евродепутати да разберем, че България може да постига успех в Европа като е единна. Доказвали сме го, че винаги с обща, обединена позиция постигаме много дори и по иначе трудни досиета като – миграция, сигурност, Шенген и тн. Но когато сме разделени помежду си, страда най-вече българската позиция.

- Шенген е по-реалистичен след председателството ни. Така ли е?

- Аз мисля, че раздвижване в тази посока ще има след председателството ни, да. Но въпреки това ние извоювахме една много важна стъпка в преговорите по досието за единния калкулатор за визите. България беше отделена от шенгенските държави, а имаше такава опасност. Ние, с Мария Габриел, с която дълги години работихме в комисията по свободи и граждански ред успяхме да говорим и с главния преговарящ на ЕП, който е от нашата политическа сила. Успяхме да поставим позицията на България, че не трябва да бъдем отделяни от шенгенските държави, когато се изчислява престоят в ЕС и миналата седмица постигнахме успех – България ще бъде в единния калкулатор заедно с държавите-членки на Шенген. Системите ще останат свързани и пребиваването на територията на България на трето лице ще се счита все едно е пребивавало в Шенген. Това е крачка напред за приемането ни в Шенген и аз се надявам, че след като винаги поставяме този въпрос, имаме пълната подкрепа на ЕП за Шенген, ще се преборим и за такава в Съвета. Все повече държави разбират, че Шенген съществува благодарение на сигурността на външните граници. А тук България играе особено важна роля. Надявам се, че се справяме много добре с тази задача. И трябва да имаме достъп до всички шенгенски системи, за да може нашата граница да бъде непреодолима както за членове на престъпни групи, така и за потенциални терористи. По този начин ще се запази и свободното движение вътре в Шенген.

Нашият гост

Емил Радев е евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. Зам.-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европарламента, член на Комисията по правни въпроси в ЕП. Юрист, депутат от ГЕРБ в 41-то и 42-то (до юли 2014) НС.