Тя е едва на 17 години. Досега 4 пъти участва на европейски първенства и винаги се връща с медали. А равносметката е три титли за последните 3 г. и сребро при дебюта й през 2014-а. „Още за първи път, когато влязох в залата страшно много ми хареса – казва Еми-Мари Тодорова, най-голямата ни надежда в бокса. –

Изпитах особена тръпка. А когато слязох от ринга забравих за напрежението, но усетих приятна умора. И си казах: Да, това ще моят спорт.”

Девойката обаче признава, че понякога среща насмешка и подигравка у непознати, когато чуят с какво се занимава. Но разберат ли, че е три пъти шампионка, започват да се отнасят с респект и уважение.

Преди да започне с бокс Еми-Мари пробва спортна гимнастика, акробатика, плуване, танци, та дори балет. Но така и не намира своето място. Виновникът тя да се захване с този мъжки спорт е нейният баща Веселин. Самият той е бивш национал, но по класическа борба, европейски шампион за младежи.

„Боксът извайва хармонично тяло – казва таткото. - А човек спортува до време, но тялото си го носи цял живот. Виждах в нея и заложби. Лявата й ръка е много силна, пласира тежки удари. Затова решихме да пробваме.”

Както всяко начало така за Еми-Мари и Веселин

то също е трудно. Две години не успяват да се върнат с медал от голямо първенство. Тогава таткото решава да вземе нещата в свои ръце. Започва сам да тренира дъщеря си, въпреки че никога не се е занимавал професионално с бокс. Но е фен на майсторството с кожените ръкавици още от дете, тъй като и неговият баща Александър е бил боксьор.

„И в двата спорта има много общи неща – казва Веселин. – И в борбата има близка, средна и далечна дистанция. Важна е физическата подготовка, но и хранителният режим.“

Таткото обаче не се успокоява само с познанията си от тепиха. Във всяка свободна минута разучава боксови техники, не спира да гледа видеа на легенди от ринга, за да подбере най-подходящия стил за дъщеря си. Успешно изкарва и треньорски лиценз към Международната федерация по бокс (АИБА). А не след дълго става и помощник треньор на Павел Сяров в женския национален отбор.

„Колкото и да е шумно в залата винаги чувам неговите наставления от ъгъла”, разкрива Еми-Мари.

На европейското в София по-рано този месец девойката е толкова убедителна с трите си

победи, че е обявена за най-добра състезателка на първенството.

„Този път се забавлявах на ринга и за първи път нямаше напражение у мен срещу кого ще се бия – разкрива Тодорова. – Вероятно заслуга за това има и нашият психолог Иван Иванов, който непрестанно беше с нас и се интересуваше как се чувстваме. ”

Тийнейджърката, която е кръстена на двете си баби – Емилия и Марийка, обаче признава че е имала доста тежки моменти. Дори са й минавали мисли да се откаже. Основната причина е големият субективизъм в този спорт, но и здравословни проблеми през 2014-а. Тогава на финала на европейското в Италия реферите дават рамо на представителката на домакините и нашето момиче остава със сребро. Няколко месеца по-късно претърпява операция, лекарите й забраняват да участва на световното, но въпреки това тандемът Тодорови решава да пътува за Тайпе. На четвъртфиналите Еми-Мари претърпява ново разочарование. Арбитрите симпатизират на казахстанката, която си тръгва с победата, а талантливата софиянка се замисля дали да не продължи по друг път.

Но след година шампионката се връща сякаш преобразена. На европейското в Унгария отново изтегля тежък жребий. Този път е безкомпромисна към съперничките си, и трите призьорки от големи първенства, и не позволява реферите да й отнемат победата. А на финала е безапелационна срещу представителката на домакините. Така жадуваната първа титла вече е факт. Оттам нататък реферите са принудени да се съобразява с нашето момиче.

Еми-Мари и баща й обаче разкриват, че голяма заслуга за успехите има също федерацията по бокс и нейният президент Красимир Инински, който от самото начало ги подкрепя морално, но и финансово.

А иначе в свободното си време Еми-Мари е като всяко друго момиче. Обича да е в компанията на приятели, но когато наближи състезание се изолира за седмица, за да се концентрира максимално. Зарежда се с хубава музика, независимо каква. Спортното облекло е сред предпочитаните, а в рокля и обувки на висок ток човек трудно може да я види. Когато не е в подготвителен режим си позволява шоколад и кока-кола, които през останалото време са забранени, както пържени, панирани и мазни ястия. Преди и след състезание шампионката и татко й си имат свое място, на което отиват. Не го разкриват, за да не развалят магията на успеха. А кадемлийската кърпа, която съпътства момичето от самото начало, на последното първенство се губи. Но и двамата се успокояват, че всичко това е суеверие.

„Мечтата ми е един ден да стана барета, но ако не се получи ще тренирам деца. - разкрива 17-годишната Еми-Мари. - Сега обаче гледам към Токио 2020 и олимпийския връх. Иска ми се да имам и голямо семейство, но всяко нещо с времето си.”