И тънкото изкуство да станеш за резил в тези модерни времена

Дипломатическа (но не и дипломатична) война на думи започна в началото на седмицата между САЩ и Великобритания, след като неделното издание на британския таблоид „Дейли Мейл“ публикува поверителни докладни записки на посланика на Лондон във Вашингтон, изпращани до родината му от 2017 г. насам. В предназначените на теория за ползване само на най-високо политическо ниво меморандуми, ветеранът дипломат сър Ким Дарък дава обективната си лична оценка за администрацията на Белия дом под Доналд Тръмп като непоправимо „дисфункционална“, „неадекватна“, „непохватна“ и „нелепа“, „отдадена на вътрешни противоборства и хаос“. Самият американски президент пък е описан като човек, с когото трябва да се общува с възможно най-прости изразни средства, който бил искрено „зашеметен“ от церемониите по време на държавната си визита във Великобритания в началото на юни. Последното вероятно най-накрая дава отговор на въпроса как първите 18 ч аса от споменатото посещение ознаменуваха и най-дългия период от време без коментар от него в туитър от създаването на профила на Доналд Тръмп досега. Бил е „зашеметен“.

И несъмнено е останал така, защото малко след като новината за изтеклите поверителни меморандуми пресече Атлантика, тънкокожият обитател на Белия дом се хвана за смартфона и верен на стила си обиди всички! Не наведнъж, разбира се - на порции в рамките на два дни. Прогресивно. Накрая британският посланик Ким Дарък беше наречен в прав текст „смехотворен“ и „много глупав тип“, а покрай него го отнесе и премиерката Тереза Мей, която отново не се вслушала в съветите на Тръмп, постигнала много лошо споразумение за Брекзит и добре, че идва следващ министър-председател, който да оправи нещата. Последното като натъртено намигване с двете очи едновременно към Борис Джонсън - бившият външен министър и кмет на Лондон, който се очаква около 23 юли да наследи леопардовите пантофки на Мей пред камината на „Даунинг стрийт № 10“ в Лондон.

Дотогава обаче има още няколко кръга на „про-форма“ срещи с партийни активисти на фаворита Джонсън и неговия приемник на поста външен министър Джереми Хънт, преди да приключи гласуването по кореспонденция. С което 160 000 регистрирани членове на консервативната партия ще изберат по пощата премиера на страна с близо 68 млн. души население. Но за тази история друг път.

За добро или за лошо скандалът с изтеклите доклади на Ким Дарък съвпадна и с единствения директен телевизионен сблъсък между двамата кандидати за следващ премиер на Великобритания и естествено зае водещо място във въпросите към един бивш и един настоящ първи дипломат на страната. В кратце: Хънт изпревари събитията и няколко часа по-рано вече се беше изказал в защита на Ким Дарък, който в крайна сметка просто си вършел работата. Това се и очаква от посланиците - да предоставят на министрите обективни оценки на ситуацията в страната, в която се намират. Вината е в този, който е подал поверителните доклади към пресата, и същият трябва да бъде открит. Тази позиция Хънт защити и по време дебата и настоя, че ако бъде избран за премиер, няма да отзове посланика от Вашингтон. От своя страна Джонсън с непоправимото си бръщолевене видимо се чудеше на кой господар да се поклони, след всички наклони, които му беше дал Доналд Тръмп последни дни около скандала. И в крайна сметка изклинчи от въпроса дали ще смени посланика заради изтеклите му лични мнения за управата и президента на „най-важния съюзник“ на Великобритания.

Пресата на Албиона го нагъна от вси страни в сряда, за това че бивш външен министър „е хвърлил под автобуса“ свой посланик, заемайки някаква неутрална позиция, но разни успоредни преди и след дебата сондажи показаха, че и това не се е отразило по някакъв начин на популярността му сред партийния електорат. Демек, дръжте се! Иде първият в историята премиер Борис, начело на Западна държава. Но и за това следващ път.

В крайна сметка, както се казваше в онзи виц, на „горския му писна“ и посланик Ким Дарък реши по възможно най-дипломатичния начин да прекрати дебата - подаде оставка. Като обясни писмено, че при така създалите се обстоятелства не може да изпълнява професионалните си задължения, а и в крайна сметка мандатът му изтича в края на годината. Четете между редовете: „каквото и да е, не искам да съм и един ден посланика на премиер Борис Джонсън пред Доналд Тръмп“ - не можем да го виним човека.

Броени часове след като Ким Дарък подаде оставка, Борис Джонсън изведнъж пламенно се обяви в негова подкрепа, но така или иначе пантомимата беше ясна. „Късно е, либе, за китка.“ Сенчестата завера около изтеклите поверителни меморандуми продължи да тлее, най-малкото около въпроса в чия полза беше целият скандал и, естествено, възможни ли са нови „течове“. Брожение се надигна и около това кой трябва да предложи заместник на Ким Дарък във Вашингтон - премиерът в оставка Тереза Мей или да се изчака приемникът u. Все проблеми на Първия свят.

Спомени от „Уикилийкс“

Иначе целият скандал несъмнено напомни на мнозина за голямото изтичане на американска дипломатическа кореспонденция от „Уикилийкс“ между 2010-2011 г., за което балтията отнесе Челси (екс-Брадли) Манинг. Тогава общият пакет документи покриваше поверителни грами и доклади на посланици и консули от 274 задгранични мисии на САЩ, изпращани до Държавния департамент между 1966 и 2010 г. Стотици журналисти бяха ангажирани в продължение на години в разчитането им. И не малко съдържаха личните обективни мнения на американски посланици за политическата ситуация в страните, в които резидират. В наши дни, ако прегледате отново онези дипломатически грами от София - 9-10 години по-късно - си стоят още по-на място по отношение на кои и по какъв начин „въртят“ икономиката и политиката в страната. Примерно.