Ердоган - победителят от две войни

Операцията на Турция в Северна Сирия или как се става приживе „Гази“

Целта на Русия е сирийските кюрди да излязат от споразумението със САЩ

В монотеистичните религии на особена почит са поставени т.нар. мъченици за вярата. В нашия век стана масово употребяван терминът „шахид“ основно към ислямистките терористи, извършващи самоубийствени атентати. Съществува обаче и още едно понятие „гази“, това са тези, които са воювали победоносно и са се завърнали живи от войната. Този термин започват масово да го използват като почетна титла пред името си всякакви султани и емири. След началото на операцията на турската армия в северна Сирия „Маслинена клонка“ в Турция се появиха предложения президентът Ердоган да бъде обявен за „гази“ - победител от войните.

Не случайно в турската преса операциите в Сирия се водят „войни“. За момента турският президент скромно отказва, а може би изчаква да види какъв ще е крайния резултат от „Втората сирийска“ война. Същата започна преди десет дни в типични османски традиции със зурлите на еничарски духов оркестър, облечен в традиционни носии, а ролята на дервишките проповедници сега се изпълнява от 92 000 джамии, които ще провеждат специална служба за войските. Като официален повод за навлизането беше изтичането на крайния срок на ултиматума, който президентът Ердоган отправи към въоръжените отряди на сирийските кюрди да напуснат позициите си в районите на Африн и Манбидж. Странното в този ултиматум е че той беше отправен скоростно и точно сега, при положение че тези райони отрядите на сирийските кюрди заемат още от 2012 г.

Това което преля чашата на търпението на Турция, е обявената от САЩ нова стратегия за Сирия. В нея САЩ открито заложиха на Сирийските демократични сили и обявиха създаването на „гранични сили“ (Border Forces) под тяхно обучение в състав от 30 000 души, 25 000 от които са кюрди и 5000 - араби. Това извика в Турция всички страхове, защото означаваше, че въоръжените крила на партията Демократичен съюз, която Турция счита за сирийски клон на Кюрдската работническа партия (PKK), а именно: Сили за народна защита (YPG, YPJ), Сирийските демократични сили (SDF) ще поемат контрола на 700 км от общо 900 км турско-сирийска граница и на практика се създава нова кюрдска автономия. Позицията на Турция относно Сирия винаги е била, че няма да позволи създаването на кюрдска автономия по границата си.

Още миналата година турските държавни лица поставиха въпроса пред САЩ за въоръжаването и обучението на кюрдите от YPG/SDF. Конкретно беше поискано да са прекрати доставката на преносими зенитни ракетни комплекси (ПЗРК). Основателно беше зададен въпросът за необходимостта от такива оръжия в кюрдите, като е известно, че ИДИЛ нямат никаква авиация. Притеснението от създаването на кюрдски „гранични сили“ беше изразено и пред НАТО, а след липса на отговор турският началник на ГЩ и директорът на разузнаването – MIT, заминаха за Москва. Ердоган не скри, че е съгласувал „Маслинова клонка“ с Кремъл и е получил разрешение за полетите на турските ВВС.

Вялите реакции на Иран, както и на самото сирийско правителство също говорят за предварителна съгласуваност. Генералният секретар на НАТО Столтенберг заяви, че САЩ не уведомявали НАТО за операциите си в Сирия и така прехвърли отговорността върху оста Вашингтон-Анкара. ЕС също, доколкото щом САЩ не ни уведомяват какво правят в Сирия, ние не сме в час. Франция се опита да внесе резолюция в ООН проформа, но тя не стигна до Съвета за сигурност, така че Ердоган си осигури международната подкрепа. Военните цели на операцията са ограничени по задачи: временно навлизане на сирийска територия, овладяване на 30 км буферна зона и превръщането й впоследствие в полоса за осигуряване, разпокъсване на отбраната на основните на кюрдските сили YPG, YPJ и SDF и изтласкването им от основните населени пунктове и основните пътища, прекъсване на маршрутите за снабдяване на РКК в Турция, установяване на местно самоуправление от протурските групировки, влизащи в Свободната сирийска армия (ССА), но и от кюрдите, които са склонни да сътрудничат с Анкара като „Кюрдски национален съвет“, и кюрдите, които са съгласни на сътрудничество с Дамаск и отказ от автономията на Кюрдската държава -Рожава.

Силите и средствата: Основно бойните действия на терена се възлагат на протурската ССА. Съставена от разнородни групи тюркменски племена, дезертьори от сирийската армия, но и местни араби от Ахрар-аш-Шам и др. в състав около 20 000 души. Авиационна поддръжка от турските ВВС в състав авиокрило - 72 самолета, предимно F-4E и F-16. Групировката от сухопътните сили е от 6 АК от 2 Армия с прилежащи бронетанкова и механизирана бригади, усилена с БТР-и от Източна Тракия и корпусна артилерийска група. Главните сили на това съединение все още се намират на територията на Турция, като в Африн действат предни отряди и силите от Спецназ. Ходът на операцията показва, че на този етап не се предвижда навлизането на крупни съединения от турските ВС и тя запазва ограничения си характер и основно се използва ресурса на ССА.

Настъпленията на изток към гр. Манбидж са по-скоро с цел ангажирането там на кюрдските сили от SDF, като по този начин не се позволи да прехвърлят помощ на воюващите YPG в Африн. Във външнополитически план Турция се стреми да покаже, че е незаобиколим фактор в Сирийския конфликт и е готова дори да се конфронтира със САЩ. Действията й в този случай, както и по време Кипърската криза и при продължаващите и до сега провокации с Гърция, не могат да бъдат възпирани нито от НАТО, нито от водещата държава САЩ, когато става дума за националните интереси. Не се спазват никакви блокови или други ангажименти и е готова да влиза във военни съюзи с държави като Русия и Иран, срещу които хегемонът в НАТО САЩ и останалите държави провеждат политика на конфронтация и санкции.

Основното послание към сирийските кюрди е, че споразуменията им със САЩ не могат да ги защитят и няма да се допусне създаването на Сирийска кюрдска държава - Рожава. Тук в това направление целите на Турция съвпаднаха с други играчи в Сирия. Плановете на САЩ да създадат независима кюрдска сирийска държава на практика разделяше Сирия. Това е против интересите на Русия, която се стреми страната да остане единен субект, макар и с бъдещи автономии, но който при следващите избори да се управлява все пак от Дамаск. Едва ли някой има съмнение, че бъдещото правителство няма да е под контрола на Москва.

Вторият момент е, че в плана на САЩ за Сирия се предвижда те да останат на терена, като след разгрома на ИДИЛ това може да се случи само на териториите, контролирани от кюрдските сили. Следваше те да обявят независимост на източната част и да не се съобразяват с Дамаск. Целта на Русия е сирийските кюрди да излязат от споразумението със САЩ и да се върнат на преговорния процес под егидата на Москва. За целта руските сили бяха само частично изтеглени от Африн, като се разположиха на линията северозападно от Алепо и по този начин осигуриха коридор за евентуално изтегляне на кюрдите, които се съгласят на това Сирия до остане цяла, но също така и коридор за вкарване на войски отново в Африн, ако турската армия не спазва предварителните договорки. Същото може да се случи и със закриване на въздушното пространство за турските ВВС.

Независимо от развоя на събитията в Африн, САЩ ще останат фактор в Сирия, но в района на изток от р. Ефрат. Вече се чуват американски предложения към Турция, че нейните притеснения ще бъдат взети предвид, ако тя ограничи операцията си само в Западна Сирия. Така се очертава вероятност всички да получат каквото искат. Всички, без кюрдите. Турция- зона за сигурност, Русия- запазване до промяната на Конституцията поне на книга на териториалната цялост на Сирия, САЩ- удържане на източната част на Сирия от гр. Хасака през гр. Рака до гр. Дейр-ез-Зоор и закрепване в няколко бази на силите на Спецназ. А самият Ердоган получава една нова ефектна победа във «Втората сирийска война» в толкова нужен за него момент, преди местни избори и решаващите за страната и него самия президентски избори догодина. Много по-сериозно би стояла кандидатурата на един истински победител от вече две войни - Гази - Тайип Реджеп Ердоган пред всички останали, та дори и пред тази на предишен турски президент като Абдула Гюл.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи