Турският президент отиде на избори с целия ресурс на държавната власт

Постът на министър-председателя ще бъде ликвидиран, новият президент ще може да назначава вицепрезидентите си, министрите, висшите чиновници, ръководителя на МИТ

На 24 юни 2018 г. в Турция се проведоха избори за президент и за Меджлис (Парламент). Това стана, след като на референдума през април миналата година за промени в Конституцията бе залегнало положение, че такива избори ще се проведат през есента на 2019 г., но президентът Ердоган реши да ги насрочи една година по-рано.

Причините за това са няколко. Една от тях е, че турската икономика върви в негативна посока – през последните месеци турската лира загуби една четвърт от стойността си спрямо световните валути, инфлацията се увеличи (12.5%), поскъпнаха дори такива традиционни за кухнята стоки като картофите и доматите. Хората започнаха да усещат на гърба си икономическите неблагополучия, а това влияе отрицателно върху популярността на управляващите. Ердоган с право прецени, че отрицателното икономическо развитие ще се запази и през следващата година – независимо от политиката, която се провежда, и от личностите или партиите, които я провеждат, затова реши, че „утре ще е по-зле от днес за провеждане на избори“. От друга страна, сравнително „успешното“ (според пиарите на режима) завършване на военната операция „Маслинова клонка“ на Турция в Сирия около град Африн бе използвано за „напомпване“ на националистическо-патриотичните чувства на електората. Реториката и действията на режима продължиха в тази посока – турската страна постигна споразумение със САЩ за „общи патрули“ в гр. Манбидж срещу „кюрдските терористи“ и заяви готовност за изпращане на турски военни сили в гр. Кандил в Ирак със същата цел. Управляващите обявиха, че постепенно „пречупват гръбнака“ на тероризма, „привнасян“ в Турция отвън.

На изборите право на глас имаха почти 60 милиона души (около 3 милиона извън страната). Броят на гласуващите за първи път, е около 1,65 милиона. Избирателите в чужбина гласуваха в 60 държави - в 123 дипломатически представителства или в урни на границите на влизане в Турция.

За участие в изборите управляващите Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото действия (ПНД) сформираха предизборна коалиция, наречена „Народен съюз“. Четирите опозиционни партии в лицето на Народнорепубликанската партия (НРП), Добрата партия (ДП), Партията на щастието (Саадет) и Демократическата партия подписаха предизборна декларация за създаването на „Национален съюз“. Близостта на понятията „народен“ и „национален“ не бива да ни въвежда в заблуждение – политиките и целите на двата блока бяха коренно различни: Ердоган иска законодателно да е едноличен лидер на страната (Турция да се превърне от парламентарна в президентска република), докато опозицията иска да върне страната в парламентарните й измерения на управление. Извън тези блокове е прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), която се яви на изборите отделно от останалите.

Основните партии номинираха свои кандидат-президенти, съответно – Реджеп Тайип Ердоган на ПСР, Мухаррем Индже на НРП, Мерал Акшенер на Добрата партия, Темел Карамоллаоолу (партия „Саадет“), Селяхаттин Демирташ (ДПН), а също „вечният“ (независимо от пренебрежимите си изборни резултати от участията си през десетилетията) Доу Перинчек, лидер и кандидат на партия „Ватан“.

Ердоган участва в тези избори, използвайки целия ресурс на държавната власт. Изборите се проведоха в условията на извънредно положение, обявено след опита за преврат през 2016 г. и продължавано периодично досега. На пенсионерите бяха дадени допълнително пари за Рамазана, изменени бяха някои закони за продажба на общински земи, на места в Югоизточна Турция се създадоха „пътуващи урни“, които в някои случаи карат местните избиратели (кюрди) да пътуват повече от 100 км, за да упражнят правото си на глас, и пр. Държавните медии бяха използвани изключително за пропагандиране на управляващите (това не остана незабелязано от наблюдателите по линия на ОССЕ, които го отбелязаха в изводите си).

Новото в тези избори е дълбокото разделение в турското общество – по линията „привърженици и противници на Ердоган“, „за и против едноличното лидерство“, „Тракия, Истанбул, Измир – които са против Ердоган, и Анадолски турци, които са за него“. Допълнително противници и дори врагове си „спечели“ Ердоган в резултат на масовите репресии след опита за преврат през 2016 г. – тогава стотици хиляди бяха арестувани по подозрение в „Гюленизъм“, десетки хиляди бяха хвърлени в затвора, масово бяха уволнени от работа държавни чиновници, учители, професори във ВУЗ, арестувани бяха журналисти за „писане на материали против властта“, основни медии бяха принудени да променят собствениците си и де-факто да сменят рязко свободната си линия на поведение с линия в полза на властите. Така на практика, след като овладя изпълнителната, законодателната и съдебната власти, Ердоган сложи под контрол и „четвъртата власт“ (медиите).

Според законовите промени, след тези избори постът на министър-председателя ще бъде ликвидиран, новият президент ще може да назначава вицепрезидентите си, министрите, висшите чиновници, ръководителя на МИТ (Национална разузнавателна организация), висшите съдии и т.н., ще може да разпуска Меджлиса, да управлява с укази, т.е. ще разполага с неограничени пълномощия.

Според предварителни (неокончателни) резултати, Ердоган печели повече от 50% от гласовете и ще бъде избран за президент без втори тур; главният му опонент Индже – около 30%, Акшенер – около 7.5%, около процент повече за прокюрдския кандидат Демирташ. Избирателната активност е рекордна – 85%. Пак според тези неофициални резултати, управляващите в момента ПСР и ПНД биха имали мнозинство в Меджлиса.

Не е изключено тези резултати да бъдат „коригирани“ - след преброяването на всички гласове. Още преди изборите, опозиционни лидери заявиха, че се очакват различни изборни нарушения от страна на управляващите – фалшиви бюлетини, непочиваща на фактите пропаганда и пр.

Изборите бяха съпроводени с кървав инцидент в Югоизточен Анадол, където бе убит местен опозиционен лидер; бяха арестувани 10 международни наблюдателя, по обвинение, че „се намесват“ в изборния процес.

Оставането на Ердоган на власт бележи дълбока трансформация на Република Турция.

Страната все повече се превръща в незаобиколим регионален фактор, с амбиции да прерасне в глобален – икономически и геополитически.