ЕС минус едно?

Само с един постоянен член на Съвета за сигурност на ООН – Франция

„План Б“ за Брекзит няма. Което на практика означава, че нараства несигурността, включително и рискът от Брекзит без договор. Но договорено или не, евентуалното излизане на Обединеното кралство ще даде своя отпечатък върху мястото и ролята на Европейския съюз в гео-политически план.

ЕС по света

Първото и най-видимо, макар и на пръв поглед по-скоро формално последствие в сферата на международните отношения ще бъде обстоятелството, че ЕС ще остане само с един постоянен член на Съвета за сигурност на ООН – Франция. Същата ще бъде ситуацията и в областта на международната сигурност – отново Франция ще бъде единствената ядрена сила, членка на ЕС. Това на практика ще означава: първо, необходимост от много по-гъвкаво и най-вече единно (последното - доста по-трудно постижимо) европейско присъствие в международните процеси; второ, промяна на вътрешните баланси в самия ЕС в резултата на нарастване на френското значение.

В геополитически план по-съществени са обаче процесите в евроатлантическото пространство. Може би най-силно евентуалното напускане на Великобритания ще се отрази в сферата на сигурността. Политиката на Тръмп спрямо ЕС и конкретно спрямо НАТО очерта сериозни пукнатини в трансатлантическата връзка, което пък имаше като пряк резултат решението за изграждане на европейска система за сигурност. Тръмп превърна системата за колективна сигурност в пазарна категория, където финансовият принос на страните в бюджета на НАТО и ангажиментите по закупуване на американска техника постепенно започват да доминират над общността на ценностите и интересите (този подход е особено очевиден по отношение на трети страни – нещо, което „случаят Хашоги“ достатъчно еднозначно потвърди).

Тук Обединеното кралство вижда свой сериозен шанс – защото ще бъде необходимо както на Европа (с оглед на своя потенциал), така и на САЩ (като европейски съюзник срещу една по-резервирана и дистанцирана Европа), а и на самото НАТО (като мост и посредник при все по-неясните и напрегнати отношения между двете страни на Атлантика). Същевременно в областта на отбраната Великобритания би могла в най-голяма степен да разчита, че може да пробие демонстрираното (и за мнозина - неочаквано) единство на ЕС по отношение на Брекзит. Защото редица страни от Източна Европа (Полша, Румъния, Прибалтика) обръщат поглед не към Брюксел, Берлин или Париж, а към Вашингтон и Лондон, когато става дума за сигурност – особено през призмата на конфронтацията с Русия.

В сферата на икономиката и бизнеса ЕС и Обединеното кралство освен партньори ще се превърнат и в конкуренти. Засега най-очевидното следствие е готовността за преместване на редица финансови институции от Лондонското сити към континента – на първо място към Париж и Франкфурт. Същевременно Мей направи няколко обиколки по света в търсене на нови икономически и търговски връзки - с Индия, Китай и т.н. Тук неяснотите са може би най-много, тъй като пост-Брекзит отношенията тепърва предстои да станат предмет на преговори, а най-често споменаваният вариант „Норвегия +“, т.е. оставането на Великобритания в общото европейско икономическо пространство, на практика обезсмисля излизането на страната от ЕС доколкото тя ще трябва да се съобразява с всички правила на европейския общ пазар без да участва оттук нататък в тяхното разработване – като освен това си плаща за достъпа до европейските пазари.

Евентуалното напускане на Великобритания ще има своето отражение и върху външнополитическите позиции на ЕС. Преди всичко те ще станат по-малко интервенционистки и идеологически конфронтационни, респективно – по-проевропейски и по-прагматични. Би следвало да се очаква ЕС да заложи по-силен акцент върху т.нар. „мека сила“ и на стремежа към намиране на политически решения за конфликтите в Близкия изток. Особено с оглед намаляване на бежанския и мигрантски натиск към Европа от този регион, а и под угрозата на засилващата се крайнодясна вълна и анти-имигрантски настроения вътре в самия ЕС.

Ще се формират нови баланси и по-отношение на Русия, отразяващи умората от конфронтацията и рисковете за сигурността, които тя носи. Но това едва ли ще направи европейската позиция по-хомогенна, по-скоро обратното – ще задълбочи разминаванията във философията за европейската сигурност: от една страна - без и срещу Русия (изповядвана от съседните на Русия държави); от друга - заедно с Русия, доколкото сигурността на континента е неделима (застъпвана от Германия и повечето страни от Централна и Южна Европа). И независимо, че ЕС ще продължи да се солидаризира с Лондон при всяко евентуално нарастване на напрежението в отношенията с Русия, то германо-френският интерес за постепенно излизане от конфронтационната спирала (в областта на сигурността) и прагматизиране на отношенията (в сферата на икономиката) биха могли да очертаят параметрите на един нов модус вивенди на Европа с Москва, където решение на украинската криза да се търси в полето на политическия диалог – на първо време чрез поне минимално възстановяване на взаимното доверие.

ЕС у дома си

Напускането на Обединеното кралство ще разклати доста от установените през последните четиридесет години (след присъединяването на страната) вътрешни баланси в ЕС. На първо място то ще допринесе за засилване на позициите на Франция – именно като единствена ядрена сила и постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН.

Ще се засили и значението на френско-германското сътрудничество като двигател на ЕС. Но това ще заложи и рисковете от появата на пукнатини в този двустранен съюз, доколкото визиите и интересите на двете страни за бъдещето на съюза не задължително съвпадат по всички въпроси. Което в средносрочна перспектива може да доведе до оформянето на два центъра, всеки от които търси възможност да се осигури свой шлейф от страни-последователки – с всички произтичащи от това евентуални проблеми за единството на ЕС.

Отсъствието на Великобритания като трудно преодолима бариера ще даде възможност да се интензифицират усилията за задълбочаване на евроинтеграционните процеси. На първо място в поне две области – сигурността и укрепването на Еврозоната. Задълбочаването на интеграцията в тези области обаче ще даде допълнителен импулс на развитието на Европа на различните скорости, т.е. на разделянето на ЕС на ядро и концентрични кръгове, очертаващи една по-хлабава европейска периферия за всеки един от форматите (Еврозона, Шенген, а и европейска сигурност). Което пък от своя страна може да доведе до още по-видимо очертаване на новите разделителни линии в Европа.

Брекзит имаше и един на пръв поглед парадоксален ефект върху настроенията в ЕС. Обратно за опасенията от евентуален ефект на доминото и появата на идеи за нови „екзити“ в други страни, Брекзит допринесе за известно отрезвяване на континента. Дори и болшинството крайнодесни и националистически формации поставят като приоритет не напускането на съюза, а неговото реформиране в посока повече пълномощия на националните държави. Друг е въпросът, че пътят към Европа на нациите, който те проповядват, по-скоро води към Европа на национализмите – което рано или късно ще доведе до сблъсък на съперничещи си съседски национализми (появилите се вече търкания между управляващите Партия на свободата в Австрия и „Ла лига“ в Италия по отношение на евентуалното двойно гражданство на жителите на Южен Тирол са само предвестник на това, което би могло да се очаква в тази посока).

Сам по себе си Брекзит не е аберация, а по-скоро реакция и крайна проява на по-дълбоки процеси на фрагментация и центробежни тенденции в ЕС. Свързани с обективните процеси на глобализация, очертаващи три основни дефицита в Европа към днешна дата: на сигурност (национална, социална, персонална); на справедливост (в резултат на нарастващите неравенства – вътре и между страните); на доверие (между управлявани и управляващи). Брекзит не дава вярната посока и не решава нито един от тези проблеми – нито за Обединеното кралство, нито за ЕС. Но той е показателен докъде може да доведе отлагането на тяхното решаване.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари