Ефектите от търговското споразумение между ЕС и Япония

Очаква се всички отделни страни членки да извлекат нетни ползи от договора

Добро постижение в период на силни съмнения пред глобалната икономическа интеграция

Наскоро Европейската комисия оповести новината, че успешно е приключил поредният кръг от преговори относно споразумението за свободна търговия с Япония. То ще подобри значително условията за търговия със стоки и услуги като намали или дори премахне съществуващите мита и повиши квотите за безмитна търговия, така че да отговарят на нуждите на потребителите. В тази статия накратко ще представя ефектите от това споразумение.

Целта му е да разшири пазарите за европейските фирми и да направи още по-достъпни японските стоки за потребителите. Япония е развита икономика, в която се спазват високи производствени стандарти по отношение на защитата на работниците, потребителите и околната среда. Броят на населението е 127 милиона души с висока средна покупателна способност, което я прави привлекателен пазар. Тя е четвъртата най-голяма икономика в света и шестият най-голям търговски партньор на ЕС.

Значимостта на бизнес отношенията между Европейския съюз и Япония е безспорна. Износът на стоки от ЕС за Япония през 2016 г. възлиза на над 58 млрд. евро, докато вносът е 66.6 млрд. евро. Освен това приходите за ЕС от износа на услуги са 28 млрд. евро, докато разходите за внос са 16 млрд. евро. По този начин общото салдо за ЕС е положително. Над 74 хил. компании от ЕС изнасят продукция за Япония, като 78% от тях са по-малки фирми. Освен това търговията с Япония поддържа над 600 хил. работни места в ЕС, докато служителите на японските компании в ЕС са над 500 хил. души. Въпреки нарастването на инвестициите от ЕС в Япония през последните години до 88.4 млрд. евро те са значително по-малки по размер отколкото общите получени инвестиции от Япония, чийто размер е 168.9 млрд. евро в края на 2015 г.

Очаквани ефекти

1819_1_198981Ефектите от този договор ще бъдат неравномерно разпределени сред ЕС и Япония, както и сред различните сектори на икономиките им. Причините за това са свързани със съществуващите бариери пред търговията. Митническите ставки в Япония, например във фармацевтиката, са почти 4 пъти по-високи от тези в ЕС. Така елиминирането им значително ще увеличи конкуренцията в Япония и в по-малка степен в ЕС. Освен това Япония прилага бизнес модел по отношение на чуждестранните пазари, който се различава от този на ЕС. Японските компании създават дъщерни дружества в ЕС и ги използват да обслужват този пазар. Така намаляването на разходите за търговия не би довело до голямо нарастване на японския износ, особено в отраслите, където вече са реализирани преки инвестиции в ЕС.

Чрез споразумението ще се създадат нови възможности за европейските фирми да изнасят своята продукция. Ще бъдат премахнати почти 30%-то мито върху сирената и 15%-то мито върху вината. По този начин фирмите от ЕС ще спестяват годишно около 1 млрд. евро. Така ще се повиши ценовата конкурентоспособност на тези фирми на японския пазар. Освен това ще се повишат безмитните квоти за търговия със свинско и говеждо месо.

В резултат от тези мерки се очаква износът на храни да нарасне с около 180%, което означава повишаване на приходите с 10 млрд. евро. Износът на химически продукти ще се увеличи с над 20% (нарастване на приходите с 3 млрд. евро), а този на електрически машини - с 22% (нарастване на приходите с 650 млн. евро). По-добри възможности се очаква да получат и производителите в областите фармацевтика и медицинско оборудване.

Споразумението ще улесни и търговията с услуги. Най-големи ползи се очакват в областите бизнес и финансови услуги, както и застраховане, телекомуникации, транспорт, дистрибуция, пощенски и куриерски услуги. Освен това европейските фирми ще получат възможност за изпълнение на обществени поръчки в Япония. Така общият износ на стоки и услуги за Япония се очаква да нарасне с между 16 и 24% и да надхвърли 100 млрд. евро годишно.

Също така ще се увеличат възможностите за износ на специфичните за отделни региони на ЕС храни и напитки. Например, месни и млечни продукти, алкохолни напитки и други произведения с указан географски произход. Това позволява разпознаването им като по-качествени и дава възможност на производителите да получат премия. ЕС изисква от Япония да признае над 200 такива продукта с указан географски произход, така че единствено продукти с този статус да могат да бъдат продавани в Япония под съответното наименование.

Тази политика не се приема еднозначно дори в рамките на ЕС. От една страна се създават пазари, които преди това не са съществували. Също така се регламентират по пазарен начин съществуващи търговски отношения. От друга страна, така се създават бариери пред навлизането на нови участници на пазарите в сектора на земеделските продукти и храните. Също така се ограничава конкуренцията, като се влияе върху ценообразуването и труда, увеличава се концентрацията на пазара, печалбата се преразпределя, а капиталът се натрупва на определени места за сметка на останалите. Така възникват и се поддържат чрез регулациите монополни ренти за носителите на права на собственост върху земите в съответните региони за сметка на предприемачите, които работят в тях.

Възможни негативни ефекти

Понастоящем ЕС е най-големият вносител на автомобили в света, като стойността на вноса възлиза на над 520 млрд. долара. Премахването на 10%-то мито върху автомобилите и 3%-то мито върху автомобилните части, произведени в Япония, представлява добра новина за потребителите. Това означава, че японските автомобили ще могат да бъдат предлагани на по-ниски цени, като по този начин се подобри съотношението цена/качество. Това, разбира се, не е особено благоприятно за европейските марки, които вероятно ще загубят част от местните си пазари.

От друга страна опитът от споразумението с Южна Корея показа, че опасенията за рязък скок на вноса в ЕС на корейски автомобили не се оправдават. Всъщност през периода между 2011 и 2015 г. приходите от износ на европейски автомобили се повишават три пъти и достигат 6 млрд. евро, което допринася за увеличаване на търговията с тази страна от 30.6 млрд. евро до 47.3 млрд. евро през 2015 г. Следователно подобно развитие може да се случи и в резултат от споразумението с Япония. Освен това европейските производители ще са улеснени от факта, че в Япония ще се прилагат същите международни стандарти, каквито са в ЕС.

Секторите в ЕС, които се очаква да са засегнати негативно от споразумението, са производството на машини, компютърното програмиране и забавленията.

Ефекти за отделните икономики в ЕС

Скорошен доклад на Института за икономически изследвания Ifo с участието на германски и японски икономисти прави опит за оценка на очакваните ефекти от споразумението върху отделните страни в ЕС. Според консервативния сценарий най-голямо относително нарастване на износа се очаква за Словакия (22.7%), България (20.6%), Унгария (17.5%), Португалия (17.1%), Хърватия (16.8%), Германия (16.6%), Италия (16.1%), докато средно за ЕС растежът ще бъде 12.5%. От друга страна консервативната оценка за промяната на вноса в ЕС показва, че той се очаква да нарасне най-много в относително измерение в Кипър (7.4%), Италия (6.6%), Гърция (6.4%), Хърватия (6.4%), Румъния (5.8%), Португалия (5.3%), докато средно за ЕС вносът ще се повиши с 4%, а за България – с 4.3%. Заключението на доклада е, че всички отделни страни от ЕС ще извлекат нетни ползи от споразумението.

Една от най-важните теми, по която все още не е постигнато съгласие, се отнася до защитата на инвестициите. Тя беше една от най-проблемните области в споразумението между ЕС и Канада, която предизвика много дискусии и не беше убедително доказано, че приложеното решение е оптималното за всички засегнати страни. От друга страна, в настоящото споразумение няма да бъдат включени правилата относно сигурността, здравеопазването, стандартите за околната среда, изискванията за квалификация на персонала, правата на работниците и условията на работното място.

Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Япония представлява добро постижение в период на силни съмнения пред глобалната икономическа интеграция. Споразумението за търговия и инвестиции със Съединените щати е в застой, а други инициативи, включващи американската икономика, са прекратени. Така договорът между ЕС и Япония дава позитивен пример, че интеграцията е възможна и ще донесе ползи за участниците в нея. Същевременно той се очаква да засегне негативно, макар и слабо, икономиките на Китай, Южна Корея и Тайван, докато тези на САЩ и Мексико ще извлекат ползи. Като цяло в световен мащаб положителните ефекти се очаква да надвишат разходите с около 18 млрд. евро годишно.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари