Жан-Люк Годар - Последният мохикан

На 87 години филмовото величие Жан-Люк Годар е най-възрастният работещ режисьор от славната кохорта на бунтарите от “Френската нова вълна” от 60-те години на миналия век. Годар е последният мохикан на онова митично и магично европейско кино и има специално място в елита на седмото изкуство. Толкова специално, че му връчиха специална “Златна палма” на приключилия фестивал в Кан. Той не присъства лично, но неговото артистично наследство е интегрална част от атмосферата на суетния филмов празник на Лазурния бряг.

Жан-Люк Годар продължава да излиза с нови филми и заедно с Клинт Истууд, който също е на 87 години, е най-възрастният активен филмов майстор от световен калибър. Повечето филми на французина от последните години, включително и Тhe Image Book, представен преди дни в Кан, не са особено успешни или гледаеми. Тяхната експериментална и самовглъбена природа потвърждава критиките към Годар, че окончателно е изгубил умението си да създава автентични шедьоври и днес е само ексцентричен сноб с радикални политически позиции, разчитащ на своето легендарно творчество в миналото. Но кой не би разчитал на подобно творчество. През 60-те Годар се превръща в един от пионерите на “Френската нова вълна” в киното и заедно с Франоса Трюфо и още няколко знакови имена от епохата, става пример за филмов критик, който успешно се трансформира в световно признат режисьор. Шедьовърът на Годар “До последен дъх” променя седмото изкуство завинаги. Годар смело преначертава границите на филмовия разказ, изобретява нова и извънредно интригуваща естетика и обогатява кино езика. Оттогава безброй амбициозни млади автори са разчитали на речника от образи, които Годар отприщи в първите си филми. През 60-те той е едно от най-важните и влиятелни имена не само в киното, но и в света на изкуството като цяло. Освен “До последен дъх” снима още иконични произведения като ‚Жената си е жена”, “Да живееш живота си”, “Презрение”, “Банда аутсайдери”, “Лудият Пиеро”, “Уикенд” и други. Киното на Годар от онази епоха е революционно и бунтарско в най-добрия смисъл. Той черпи вдъхновение от старата златна епоха на Холивуд и класиките с Богарт като ги интегрира в противоречивия следвоенен културен пейзаж на Франция и Европа като цяло. Годар е талантлив и безстрашен експериментатор. Но по-късно филмите му маркират драстичен качествен регрес и през 80-те той прави някои от най-големите творчески провали в кариерата си, намразени едновременно от публиката и критиката. Но дори и излагациите няма как да дискредитират грандиозния принос на режисьора към киното и културата като цяло.

Жан-Люк Годар e поден в Париж на 3 декември 1930 година. Второто от четирите деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е била наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин. Завършва начално училище и гимназия в Нион, а през 1948 година родителите му се развеждат и той се връща в Париж. През 1949 година учи етнология в Сорбоната, Париж. Това е и времето, по което се запознава с Франсоа Трюфо, Жак Ривет и Ерик Ромер. Пише статии и за легендарното френско филмово списание “Cahiers du Cinema”.

Годар никога не е странял и от политическите противоречия. Изявен марксист от млад, през 1960-а той се забърква в скандал с филма си “Малкият войник” (1960) , който е забранен за три години от френската цензура. Сюжетът разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация. През 70-те години Годар прави документален филм за палестинската революционна организация, пътува из комунистическите страни и снима там, но много от тези негови спорни творби така и не виждат бял свят.

В началото на 70-те години на ХХ век претърпява мотоциклетна катастрофа, която го откъсва от режисирането. По-късно се връща и снима редовно, но така и не успява да достигне нивото си от началото.

Муза му бе Ана Карина

През 1961 г. Жан Люк-Годар се жени за разкошната актриса Ана Карина и тя става негова муза в най-плодоносния му период. Карина участва в много творби Годар – „Жената си е жена"(1961), „Да живееш живота си"(1962), „Made in USA"(1967) и др. Впоследствие връзката им се разпада и в този период той прави „Алфавил“ и „Лудият Пиеро"(1965), в които според негови съвременници и изследователи, дава израз на екзистенциалната си криза. За мнозина той така и не успява да се възстанови емоционално от бурната си романтична авантюра с неподражаемата Ана Карина.

ЗА НЕГО

Eдин от

най-великите

Винаги съм смятал Жан-Люк Годар за един от най-важните и великите автори на кино в историята. През 60-те той извърши революция. Но по-късно филмите му не ставаха за нищо. Преди години ме помоли да участвам в негов филм – “Крал Лир”. Направих го само защото беше Годар. Никога не гледах готовия продукт. На снимачната площадка всичко изглеждаше много аматьорски, с малък екип. Годар стоеше там с голяма, дебела пура в уста, по халат и режисираше.

УДИ АЛЪН,

РЕЖИСЬОР И СЦЕНАРИСТ

Всички се учим

от него

Заедно с Хичкок, Уелс, Бергман, Куросава, Тарковски и още няколко велики имена, Годар е сред хората, които създадоха модерния език на киното. Всички се учим от него, независимо дали го съзнаваме или не. “До последен дъх” наистина е нещо специално. След този филм киното вече не е същото. За щастие той изглежда в добро здраве и още режисира филми. Това е истински подвиг и щастие за неговите почитатели. Сред които съм и аз.

СОФИЯ КОПОЛА,

РЕЖИСЬОРКА

Без Годар няма Тарантино

Годар е природна сила и кино съкровище. Той в най-силна степен ми повлия и може да се каже, че станах режисьор заради него. Без Годар няма Тарантино. Дори и продуцентската си къща кръстих на един от неговите шедьоври – “Банда аутсайдери”. Не мисля, че е възможно да се изчисли колко голям е приноса на Годар към киното, особено към авторското и независимото кино. Лично аз не си представям как щеше да изглежда седмото изкуство без отпечатъка на неговото творчество.

КУЕНТИН ТАРАНТИНО,

РЕЖИСЬОР И СЦЕНАРИСТ

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети