Най-старият кинофестивал в света - този в плаващия град Венеция - почете един от най-великите европейски актьори на XX век със своя “Златен лъв” за цялостно творчество. Този легендарен изпълнител е Жан-Пол Белмондо, а наградата едва ли може да бъде по-подходяща за някой друг. Жан-Пол Белмондо е Златният лъв на френското кино с влияние, разлято между десетилетия и континенти.

На 83 години Жан-Пол Белмондо се е оттеглил от активна актьорска работа и не се е снимал в нищо значимо от 2009 година. По време на награждаването си във Венеция той си спомни как си е търсил работа в Рим преди повече от половин век и е намерил легендарното студио “Чинечита”. После се върнал в Париж, а скоро дошло и предложение от големия италиански режисьор Виторио де Сика да го снима заедно със София Лорен в “Чочарка”. Това е един от многото легендарни заглавия от пребогата визитка на Белмондо. Той става световна звезда още преди да навърши 30 години с главна роля в шедьовъра “До последен дъх” на легендарния френски режисьор и естетически революционер Жан-Люк Годар. Филмът бележи бурното начало на “Френската нова вълна” в киното, а чаровният и атлетичен френски грозник Жан-Пол Белмондо става импозантното лице на движението. Той обаче твърди, че така и не успява да разбере какъв точно смисъл влагат хората в термина “нова вълна”.

През 1965 година Белмондо прави още един знаменит филм с Годар - “Лудият Пиеро”. Скоро той е обявен за най-голямата звезда на френското кино след Жерар Филип. Заедно с Ален Делон Белмондо олицетворява европейската класа, а тяхната слави е внушителен отговор на Холивуд.

През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век Белмондо е на върха на своята кариера и участва в разнообразни филми. Освен в примери за арт кино ала “До последен дъх” Белмондо доминира в европейския екшън и става известен с това, че държи сам да изпълнява повечето от опасните каскади по време на снимки. В “Мъжът от Рио” той прави роля, близка до тази на шпионина любовник Джеймс Бонд.

Екшън филмите пасват като ръкавица на авантюристичната и спортна природа на Жан-Пол Белмондо. Още като дете той е много по-привлечен от спорта, отколкото от училището, играе много футбол и се боксира. През 1949-а прави аматьорския си дебют на ринга в Париж и успява да нокаутира своя противник още в първия рунд. Кариерата му на боксьор е успешна, но много кратка – оттегля се непобеден след три поредни срещи, завършили с нокаут за неговите опоненти. “Спрях да се боксирам, когато видях, че лицето, което ме гледа от огледалото, се променя”, споделя по-късно актьорът.

Смяната на жанровете е любимо занимание на Белмондо. Във Венеция той каза: “Винаги съм се забавлявал във всеки филм, в който съм участвал. Обичах да сменям жанровете - романтичен, полицейски, като например “Борсалино”. Между другото и в живота е така - един ден плачеш, друг се смееш.”

Белмондо не е от хората, които се връщат постоянно назад в миналото и съжаляват за пропуснати моменти и възможности. Той е съгласен с една реплика на своя колега Марлон Брандо, че “съжалението е излишно в живота”. “Всичко, което съм искал да направя в личния си живот и в професионалния, съм го направил. Не мисля никога за миналото си. Само напред, напред, напред.”

Французинът остави трайна следа и в театъра

Белмондо винаги е бил ценен високо и като театрален изпълнител. В края на 80-те години на миналия век той се връща на сцената след 26 години пауза. По-късно споделя, че винаги е желал да се върне към театъра и да играе пред жива публика. “След девет години работа в театъра един ден дойде Годар, който ми предложи киното. Убеди ме, направихме филма “До последен дъх” и той стана началото на моята кариера”, разказа Белмондо във Венеция по време на награждаването си.

За него

Останахме си добри приятели

С Жан-Пол все още сме добри приятели, обичаме да се събираме и да прекарваме време заедно. Но носталгията по-златната епоха на 60-те и 70-те години не е единственото нещо, което ни свързва. Темите ни за разговор са толкова разнообразни. Но киното беше нашият общ хангар за работа, там се създадохме и успяхме да си осигурим този изключителен живот. В “Борсалино” играхме заедно и още си спомням колко добре публиката прие нашия екранен дует в тази гангстерска драма.

Ален Делон, актьор

Той е от онези хора, които са родени за кино

Белмондо е природна сила, притежава чувство за хумор и несравнима енергия. Той винаги е бил физически много активен, винаги беше готов на всичко, за да се получи добра сцена. Истински професионалист и приключенец. Той е един от онези европейски филмови авантюристи, които днес май се срещат все по-рядко. Модерното кино се нуждае от образи като този на Жан-Пол. Никога няма да забравя общата ни работа по “Чочарка” на големия Виторио де Сика.

София Лорен, актриса

Всички искахме да притежаваме от неговата магия като млади

Жан-Пол Белмондо със сигурност е вдъхновение за мен и за повечето френски актьори от моето поколение. Аз съм на 44 г. и съм израснал с неговите филми, като винаги съм желал да приличам на него, да притежавам част от неговата екранна харизма, от онази магия, който той толкова успешно предаваше и продаваше със своите роли. Белмондо трябва да бъде празнуван, а неговите филми да бъдат гледани. Винаги ще се наслаждавам на творчеството на този титаничен френски актьор.

Жан Дюжарден, актьор