Всяко лято излиза наяве нова проява на хищничество по морските ни курорти. Поредният сюрприз е на вълна „здравеопазване“. Медицинските прегледи в комплексите били три пъти по-скъпи, а линейката се оказва лукс на стойност 100 лв за повикване. За една инжекция скубели по 30-40 лева, а за кардиограма - стотина... И понеже нашите курортни мародери тъй мразят да се споменава Гърция, че пришки им избиват на ушите, ще им разкажем за един познат, който наскоро се завърна от летуване на тамошен остров, което било помрачено от инцидент. Ужилило го насекомо, а той алергичен. Подул се скоростно, закарали го в здравния пункт, там го посрещнали като ВИП персона, поставили му инжекция и като си посегнал към портфейла на тръгване, решително го възпрели. Спешната помощ се оказала безплатна. Да, да! Ето поредна причина към българското море да има отлив, а към гръцкото - прилив на туристи.

Вярно, че българският доктор в преобладаващата си част е беден като църковен плъх в сравнение с гръцкия, но не само затова дере туристите. Той просто е органична част от цялото алчно разбойничество в крайбрежната шир. Линейката за 100 лв. не е самородно явление. Тя е в кръвна близост с таксито, чиито цени са своеволно безсрамни. Примерно отсечката от 6 км между Созопол и Черноморец възлиза на 25 лв. По 4 лв. на километър, като да е с реактивен двигател, а не раздрусана бракма с мазна тапицерия и спарен въздух. Впрочем всяко лято цените на превоза се покачват. Миналото за същото разстояние искаха 20, сега - с 5 отгоре... Същото се отнася и за автобусите, които превозват летовници от вътрешността на страната - билетите постъпателно поскъпват с някое левче. Щото за има-няма 5 години се увеличиха с 5 лева. Е, няма го онзи размах на таксиджията, който същата разлика я постига от сезон до сезон.

Пословично брутално е чадъреното мародерство, за което много се писа в подстъпите на лятото, но файда йок. За едната сянка и два шезлонга на Златни пясъци крънкат по 30 лв, а на Черноморец-Изток, малкото заливче до местността Червенка, за същата услуга - по 40... На всичкото отгоре концесионерите са оставили едва една четвърт от плажчето за свободно ползване. И там се гъчкат лакът до лакът дошли за уикенда хорица от Карнобат, Ямбол, Сливен... Да ги ожалиш. Ама и руснаците се опарили. Ето отзив на едни такива потърпевши:

„Основният недостък бяха претъпканите плажове. Не може да разположиш кърпата си на 50 м от плажа, освен ако не платиш на местния концесионер... Постлахме хавлията си до водата, докато концесионерът извика полиция - по наша молба, тъй като нямахме намерение да си тръгнем. Без разправии, просто помолихме полицейските служители да ни напишат официална глоба, като пояснят нарушението ни. Естествено, те не можаха нищо да напишат, тъй като плажовете са обществени, а ние мирно си седим с детето. Полицаите останаха 5 минути и си тръгнаха...“

От плажното обслужване преминаваме към заведенията и търговийката. В заведенията, освен че цените са изначално пресолени, се мами и в сметките. Вписват се непоръчани артикули или се правят „неволни“ грешки в бройката на консумираното. Неслучайно на летището във Варна туроператорите раздавали брошури с изричната препоръка при всяка покупка в магазин или отсядане в заведение да се изисква касов бон и да се проверява.

Но някак съвсем не върви за „добре дошъл“ да предупредиш още скъпия гост, че местните плодове и зеленчуци се теглят на „специални“ кантари, които намаляват чувствително грамажа. Съвсем пък не е за пред хора историята, разказана от свидетел в мрежата: Англичанин си поръчал голям дюнер, но му дали среден. Свидетелят също поръчал голям и го получил. Като попитал защо за англичанина среден, обяснили, че този размер бил за чужденци...

Въобще стихът на великия Франсоа Вийон „Добре приет, но нежелан съм аз“ на тукашни курортни ширини добива парафразата „Желан, но зле приет съм аз“. И после - Ах, ох, кое гони туристите? Кожодерството ги гони, кое!

Грабна ми телефона и избяга

„Винаги съм харесвала тази страна. Но тази година ваканцията беше ужасна! В стаята в хотела нямаше интернет и се наложи да си го платя допълнително (около 1500 рубли). Сигналът обаче беше слаб. От рецепцията казаха, че ще решат проблема, но не направиха нищо. На петия ден ми откраднаха мобилния телефон в кафенето на хотела. Някой го грабна и избяга. За мен това беше шок. На мои приятели им изчезнаха пари от стаята...“ Спомени от лятото на Елена Ястребова.