Всички носим вина за провалените проекти

Часове след убийството на избягалия от затвора Владимир Пелов разговаряме с депутата от БСП Жельо Бойчев за абсурдните твърдения на полицията по случая. Питаме и pd политическите страсти, които проектът за АЕЦ „Белене“ за пореден път отприщи, както и за двата проекта – на ГЕРБ и на социалистите по мораториума за втора АЕЦ. Депутатът коментира пред „Труд“ и друга гореща тема – закона за горивата.

- Г-н Бойчев, как ще коментирате твърдението на полицията, че й било трудно да разпознае избягалия затворник Владимир Пелов, защото си бил пуснал брада и ходел с качулка?

- Когато издирваш един човек, най-логично е да започнеш оттам, където живее. Обясненията след разстрела на Пелов са абсолютно нелепи. Те показват пълна безпомощност на органите на реда. Тази безпомощност е следствие от политиката на правителството в сектор сигурност. Абсурдно е и това, че никой не иска да дойде в парламента и да даде обяснения за случилото се. Нормално е българските граждани да са притеснени, предвид многото и различни информации, които излизат. Обществото очаква отговор на въпросите: Как този човек е стоял на площада? Как е започнала престрелката? Истина ли е, че раненият Марио Пенчев сам е дошъл с колата си в „Пирогов“? Сигурно има и спекулации, но единственият начин да бъдат разсеяни е вътрешният министър да даде обяснения пред парламента. Когато има проблем, министрите предпочитат да не се явяват пред НС, където е мястото за отговори.

- Първият ви пленарен ден от седмицата започна с протест срещу АЕЦ “Белене”. Защо десните реагират така остро срещу проекта и основателни ли са твърденията им, че той е опасен?

- За съжаление, проектът “Белене” винаги е бил обект на идеологизации. Той е политизиран. Свидетели сме на дебата по реализирането му, както и на многото догми, които се насаждат. Убеден съм в това, че България трябва да формира своята политика единствено и само водена от националния си интерес. Този национален интерес за нас включва реализацията на проекта “Белене”.

- Мислехме, че по тази тема опозиция и управляващи са постигнали консенсус, но внасянето на два проекта за решение по темата “Белене”, бързо ни убеди в противното. Защо има два проекта в деловодството на НС?

- Задавате един много основен въпрос, преди дебата в зала. Струва ми се, че трябва да бъдат изяснени няколко неща. Позицията на БСП е ясна. Нашият проект за решение дава мандат на енергийния министър, на правителството да се опитат да материализират заявения интерес към проекта “Белене”. Това, което колегите от ГЕРБ са внесли, създава усещане за някаква игра. Ако бъде прието тяхното предложение, със сигурност проектът “Белене” няма да бъде реализиран. Може би за пореден път сме свидетели на опит да се извлекат политически дивиденти, да заблудим някого, че правим опит да възродим проекта... Но даването на мандат на енергийния министър, по начина, предложен от ГЕРБ, де факто връзва ръцете на министъра. В проекта на ГЕРБ са поставени условия от типа на: без корпоративни гаранции, без договор за задължително изкупуване, без преференции... Няма как да се реализира такъв тип стратегически проект при такива условия. И ГЕРБ трябва ясно да кажат кога са искрени – в твърдението си, че търсят реален инвеститор, за реализиране на проекта, или искат за пореден път да сложат кръста на проекта. Какво означава в парламентарна република да не искаш отмяна на решението от март 2012 г., с което българският парламент потвърждава решението на Министерския съвет за налагане на мораториум?

- Защо ГЕРБ не искат да отпадне гласувания от парламента мораториум?

- Нямам обяснение, но това е шизофренно. Няма как да възложиш на някой нещо, в нарушение на Конституцията. Има решение на НС, което потвърждава, че проектът е спрян и се възлага на правителството да изследва всички варианти, включително и за строителство на газова централа там и същевременно да кажеш: Ние ви даваме мандат да преговаряте. Нали всеки инвеститор при преглед на нормативната страна в България ще установи, че има такова нарушение.

- Обяснението на ГЕРБ е, че ако парламентът отмени решението си и не се появи инвеститор, тогава държавата ще е длъжна да строи АЕЦ “Белене”. Така ли е?

- Не виждам логика в подобно твърдение. По-скоро притеснение може да има по темата за търсене на отговорност. Не ми се иска в това интервю да поставям въпроса за отговорността, но рано или късно той ще бъде поставен. Кой ще плати забавянето, загубите? Защото на нас непрекъснато ни обясняваха, че няма да сме предмет на осъдително решение с арбитража, че проектът е нерентабилен, неефективен, а сега виждате, че по информация на вицепремиера и на енергийния министър има заявен инвеститорски интерес от четири компании. Как така от една страна проектът е нерентабилен, а от друга има интерес от стратегически инвеститори? Как се случва това, да твърдим, че няма нужда от базови мощности на електрическа енергия в региона, а Унгария да строи АЕЦ и под нас турците да строят друга ядрена централа? И България след десетилетия да се окаже, че я няма на картата на ядрените държави, въпреки опита който сме натрупали и мястото, което сме завоювали. Кой ще понесе политическата отговорност затова, или пак ще слушаме политическите мантри, че това бил някакъв руски проект. Националният интерес на страната предполага проектът “Белене” да бъде реализиран като европейски проект – с френски и немски партньори. Надяваме се, усилията на правителството, на преговарящия екип да бъдат така приоритизирани, да направят възможна неговата реализация като европейски проект.

- Какъв е вашият прочит на казаното от руския президент Владимир Путин: “Готови сме да участваме в реализацията на проекта АЕЦ „Белене“ на пазарен принцип”?

- Руската политика и поведението на президента Путин са изключително прагматични. Те казват, че са готови да участват, ако искаме по унгарския модел на партньорство и финансиране, ако искаме по турския модел, където се изгражда изцяло от руската страна като строителство и експлоатация, ако искаме като финландския модел. Отворени са за работа на различни модели. Има различни модели, по които руската страна работи, затова казват: “Елате с предложения, ние сме готови да разговаряме”. Така или иначе реакторите са руски, избрани са и са доставени, и при всички положения те ще имат място в този проект. Това, което ме притеснява е, че ние изглеждаме като държава, която все още не си е отговорила на въпроса какво точно иска. Първо трябва да си отговорим и след това да подредим своите стъпки.

- В енергийната комисия има ли отговор какво е желанието на държавата ни, по кой вариант да се строи АЕЦ?

- Коментирали сме това, което министър Петкова представи като варианти в нейния доклад. Не мога да говоря от името на правителството какво е нейното желание, но мога да кажа, че аз зададох въпроса дали е необходимо, според министър Петкова, да бъде отменен мораториумът на българският парламент. Тя отговори, че е необходимо. Наблюдаваме много странна тенденция. Министърът изглежда като човек, който иска да намери вариант за реализация на проекта, но не разбирам до каква степен има подкрепата на самото правителство и въобще на парламентарната група. Това ще проличи и днес на заседанието на Комисията – дали министър Петкова ще бъде бламирана, или ГЕРБ ще направи необходимото, за да потърси вариант за реализация на този проект.

- Чувствате ли вина в партията БСП по отношение на проекта АЕЦ „Белене“? Имам предвид това, че вие направихте референдум и след това 2 години темата беше просто забравена.

- Със сигурност вина имаме всички за това, че в последните години нашата страна не успя да реализира нито един от своите големи проекти, не можа да реализира нито една от своите големи национални цели. Няма как да се избяга от вината, която носим всички, без значение дали в по-голяма част от това време ние сме били в опозиция или в управление. Струва ми се несериозно да се оправдаваме непрекъснато едни с други. Българските граждани са достатъчно интелигентни и помнят кой какви решения е взимал, докато е управлявал.

- Има още една тема, която е в дневен ред на парламента за седмицата – Законът за горивата. Какво е становището на БСП по този закон?

- Законопроектът поставя въпроса за битката с контрабандата. Стига се до такъв тип законопроект, защото институциите не си изпълняват задълженията - в голяма степен това са и приходните администрации. Непрекъснато сме свидетели на промени на законодателството, с които въвеждаме едни или други механизми за измерване и за контрол на веригата на внос, преработка и дистрибуция и търговия на горива. Бяха въведени множество изисквания за измерването и връзката му с контрол. Припомням, че само преди месеци имаше скандал с информационната система на Агенция “Митници”, която се оказа, че позволява да бъде манипулирана и е обект на поредния upgrade (подобряване – бел. ред), с който ще наложи контрол върху всички изнесени точки, през които тя получава информация. Това ме навежда на мисълта, че не сме свидетели на борба с контрабандата, а по-скоро на опит контрабандата да бъде организирана и да бъде подчинена, за да се каже, че оттук нататък само някой ще определя кой ще може да се занимава с тази дейност, само кой ще има политически и управленски чадър, а всички останали ще бъдат сложени в ъгъла и на мястото си. За да се предотврати и друга злоупотреба свързана с ДДС и внасянето му в бюджета, е необходим и контрол върху крайните точки на реализация на горивата. В т. нар. нерегламентирани бензиностанции, има опити за нарушение, а за да не се ощетява хазната е редно да се направи публичен регистър и да има контрол на всички обекти от такъв тип. Това не трябва да се използва като механизъм с който да се преуреждат отношенията в сектора с цел да има издевателство върху малките и средни търговци. Това ще е нещото, на което ние от БСП ще държим по време на дебата и участвайки в гласуването на законопроекта на второ четене.

- Ще внасяте ли предложение между първо и второ четене по този закон?

- Ще има много предложения от различни асоциации и браншови организации. Една част от тях са възприети още в доклада преди първото четене като консенсусни и ще трябва да намерят своето място във второ четене, но пак казвам, че това трябва да бъде философията и логиката че по никакъв начин стремежът да се гарантират приходите в бюджета да не бъде за сметка на това да се нарушава свободната пазарна конкуренция. Напротив, изчистването на сивата икономика и контрабандата, трябва да доведе до насърчаване на конкуренцията и прозрачността в тези сектори.

- Запознат ли сте с решението на транспортната комисия в европарламента по отношение на пакета “Мобилност”, който засяга и нашите шофьори и има ли основания за оптимизъм?

- Свидетели сме на политика или опит да се провежда политика с пиар и предварителни фанфари. Струва ми се, че това не е резултатно. Транспортният бранш е важен и е засегнат от това решение. По статистическа справка имаме над 60 000 български камиона, които са регистрирани и извършващи такъв тип превоз на стоки в Европейския съюз. Ефектът върху българската икономика от този отрасъл е между 7 и 8 млрд. Тази сума е съпоставима със средствата, които получаваме от присъединителните фондове на ЕС, затова ефектът върху всички съпътстващи сектори в българската икономика, които обслужват бранша, също не е малък. И като заетост, и като перспектива за развитие на България, затова се отнасяме с голяма отговорност към това. Факт е, че са били приети част от предложенията, които нашата страна е направила, но ако се окаже вярно твърдението, че още в началото се приема, че превозното средство трябва на 20 дни да се върне пълно в страната по регистрация. Това решение обезсмисля всички останали, които са приети и нанася тежък удар върху българския транспортен сектор. Тук трябва да се направят сериозни изводи, а именно, че нашата страна закъсня в търсенето си на съюзници и поставянето на проблема. Ние станахме активни едва в последните два месеца, а трябваше да стане много по-отдавна, за да видим кои са потенциалните съюзници по темата. Защото усещането ми е, че част от другите засегнати държави успяха да се договорят или да постигнат компромиси по други важни за тях въпроси.

Нашият гост

Жельо Бойчев e роден на 15.12.1974 г. в гр. София. Висше образование – аграрна икономика и финансово-счетоводна дейност на фирмите в УНСС (София). Два мандата е бил председател на общинските съветници от БСП в Столичния общински съвет. Депутат от БСП в 42-ро,43-то и 44-то НС.