Желязната църква платена с тон злато

Освещаването на храма “Св.Стефан” край Златния рог в Истанбул станало през 1898 г., на 7 януари 2018-а Борисов и Ердоган откриват реставрираната черква

След шестгодишен ремонт, до няколко дни ще приключи окончателно цялостната реконструкция и укрепване на българската църква в Истанбул “Свети Стефан”.

Връщането на пълния блясък на известната като Желязната църква е дълго чакано събитие не само от всички българи християни, но и от сънародниците ни в съседна Турция, както и от българските мюсюлмани. Ремонтът на уникалната желязна черква – една от малкото такива в света, струва 16 милиона турски лири, платени изцяло от турската държава.

Може и да не е търсена съзнателно, но датата 7 януари, когато ще бъде открит официално реконструираният храм “Св. Стефан” в Истанбул, е абсолютно символична. Тогава огромна част от православния свят ще чества Рождество Христово - по стария стил. Така Новата година ще започне за българите с това толкова важно и емоционално събитие, което със сигурност ще бъде едно от най-важните за 2018-а. А през септември ще се честват и 120 години от освещаването му през 1898 г.

Официално на тържествената Света литургия в Желязната църква се очаква да бъдат българският премиер Бойко Борисов и турският президент Реджеп Ердоган. Църквата “Св. Стефан”, която е емблематична за българската общност в Истанбул, съществува от средата на XIX век. Градежът на храма винаги е бил специално събитие в съзнанието на българина – свързван е и досега с борбите за църковната ни независимост. По време на Възраждането в Цариград живеят над 100 хиляди сънародници. Сред тях са хора с европейско възпитание и ориентация като българинът на турска държавна служба княз Стефан Богориди (виж за него в карето) и адвокатът и философ Лазар Йовчев – бъдещият екзарх Йосиф.

Историята на черквата

С първи храм сънародниците ни в Цариград се сдобили през есента на 1849 година. Година по-рано със султански ферман било позволено на всички етноси в империята свободно да изповядват своите религиозни убеждения и да притежават молитвени домове. За духовните им нужди влиятелният османски държавник княз Богороди (внук на Софроний Врачански) дарил на българската общност две свои каменни и една дървена къщи с голям двор в аристократичния квартал “Фенер”, разположен между площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, близо до Вселенската патриаршия. Долният етаж на дървената къща бил превърнат в параклис и осветен на 9 октомври 1849 г., а по-късно – в храм с патрон Св. Стефан – покровителят на дарителя княз Стефан Богориди. Този храм е известен като Дървената църква. През 1850 г. двете каменни къщи са разрушени, а с материалите от тях е завършен метоха – триетажна сграда с 25 стаи.

На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис разрешил създаването на Българската Екзархия. Това е и официалната дата на възстановяването на самостоятелността на Българска православна църква. След руско-турската освободителна война през 1878 г. седалището на Българската екзархия остава в турската столица. Десет години по-късно (март 1888 г.) цариградският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур е победител в международен конкурс в Рим за построяване на храм на Златния Рог. Заслугата за строеж на металния храм е на двама просветени българи - Екзарх Йосиф и Георги Вълкович, които получават образованието си в Париж. На 18 октомври 1889 г. Екзархът отбелязва в своя дневник, че българският дипломатически агент в Цариград д-р Вълкович ходил при него да иска съгласие църквата да се направи от желязо с размери 24 метра дължина и 12 метра ширина.

Султанският указ

На 25 юни 1890 г. бил издаден нов султански ферман, с който се разрешавало на Екзархията да построи на мястото на изгорялата дървената църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф основният камък бил положен на 27 април 1892 г. Понеже мястото било насип, архитектът Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости, които при нужда можело да бъдат пренесени. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена (кои други български паметници са лети там – виж в карето). Църквата е трикорабна, само металните й части тежат 500 тона. Олтарът гледа към Златния рог, камбанарията е висока 40 метра. За цялостното построяване на храма българското правителство превело на Екзархията крупната за онова време сума от около 1 млн. златни франка. Горе-долу това е почти един тон злато. Елементите за църквата са транспортирани с влак от Виена до Триест. Оттам до Истанбул те пътуват с кораби под егидата на компанията “Лойд”. Данни от онези години сочат, че болтовете, гайките и нитовете са били почти 4 милиона, а сглобяването на църквата приключва през 1896-а.

Интересен факт е, че първият, вече готов иконостас, бил върнат, защото поради недоглеждане на възложителите – българската църковна общност, бил изработен по католически образец. Наложило се главният секретар на Екзархията Атанас Шопов и арх. Азнавур да заминат за Москва, за да сключат договор с московския придворен фабрикант Николай Алексиевич Ахапкин за изработване на нов. Изписването на иконите възложили на московския живописец Лебедев. В прочутата фабрика на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани.

Откриването

Окончателното завършване на църквата “Св. вкмч. Стефан” станало през лятото на 1898 г., като решили екзарх Йосиф да я освети на празника Рождество Богородично (Малка Богородица) – 8 септември. Научавайки за предстоящото освещаване на храма, хиляди родолюбци от Княжество България започнали да се стягат за път. За целта бил подготвен специален увеселителен влак. До 1 септември 1898 г. се записали над 3000 души, но радостта им скоро била помрачена. Както се случва в такива моменти, един грък – доктор в София, “услужливо информирал” Цариградската вселенска патриаршия, че имало опасност под прикритието на туристи в турската столица да пристигнат арменски и македонски атентатори и да направят някои смущения. И султанът издал указ, с който забранил отиването на увеселителния влак в Цариград.

Българското правителство, начело с д-р Константин Стоилов, положило доста усилия, за да разсее съмненията по освещаването на българската църква. Едва на 6 септември 1898 г. бил издаден нов султански указ, с който се позволявало отиването на българи за освещаването на храма.

С влак до Цариград

На 7 септември 1898 г. вечерта от гара София потеглил специален пътнически влак с 22 вагона, теглен от парния локомотив “Бузлуджа”. Първоначално туристите били 320, но на всички спирки и гари до границата се качвали нови хора и броят им достигнал 740 души. Възникнал пожар допълнително затруднил придвижването на влака. Истинска трагедия обаче очаквала пътниците на гара Мустафа паша (дн. Свиленград), където пристигнали по обяд на 8 септември. Там туристите били забавени четири часа и ги глобили за нередовни документи.

След това безславно и изнурително пътуване влакът спрял на гара Сиркеджи в Цариград в 7 часа сутринта на 9 септември 1898 г. Пътуващите в него туристи пропуснали освещаването на храма, което станало предния ден при изключителна тържественост – пред църквата се бил стекъл многоброен народ. За да компенсират закъснелите български гости, църковното настоятелство и екзархийското ръководство отслужили същия ден (9 септември) от 9 часа тържествена литургия. Отново служил екзарх Йосиф I заедно с осем митрополити и много други духовници.

От дървената църква днес е запазен само напрестолния камък от олтара. В двора на “Св.вмчк. Стефан” са погребани Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.

Стефан Богориди е главният благодетел

Църквата “Св. Стефан” е построена благодарение на усилията и щедростта на Стефан Богориди. Той е най-високопоставеният българин от времената на Османската империя и е единственият християнин, в чийто богат цариградски дом са гостували не един, а двама султани. Познат е и с още две имена – Стефанаки бей и Стефанос Богориди, а истинското име на родения в Котел християнин е Стойко Цонков Стойков. Богатите българи в османската столица Цариград имали жесток спор къде точно да бъде построена църквата. Мнозина искали тя да бъде издигната на по-централно място в града. Големият поет Петко Славейков пише, че отговорът на княз Богориди, бил следният: “Доде вие купите това място, Патриаршията, която ще ви противодействува, може да го купи по-напред или да възвиши цената му и по други начини да подействува и да осуети съвършеното дело. Затова ковете желязото, додето е топло. Нека направим сега това което можем”.

И през 1849 г. всички предложения на 74-годишния Богориди били приети на голямо събрание в неговата къща. Присъствалите на него 263-ма видни българи в Цариград го обявяват единодушно за пръв ктитор на черквата, а след издигането й е записано, че тя и мястото завинаги стават собственост на българския народ.

Орлите, лъвовете и Левски също лети във Виена

Бронзовите орли на Орлов мост и лъвовете на Лъвов мост в столицата също са отлети във Виена. Проектите са дело на Вацлав Прошек и на главния архитект на София Адолф Вацлав Колар.

Преди да получи името Лъвов мост, мястото е наричано Шарен мост. Заради четирите лъва от двете му страни всички започват да го наричат Лъвов. Изпълнението му става през 1889-1890 г. от фирмата “Братя Прошек” и струва огромните по това време 260 000 златни лева. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари.

Орлов мост е направен през 1891 година. Той е построен като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати затворниците от Диарбекир, надигали глас против турското владичество. Металните части са разработени, излети и доставени от виенската фирма “Рудолф Филип Ваагнер & Биро” (1891).

Изящните изделия на тази фирма украсяват и други софийски архитектурни паметници - Паметника на Васил Левски и оградата на Градската градина (дело на А. В. Колар), на Княжеския дворец (днес Национална художествена галерия).

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл