Психотерапевти работят с ученици в превенция на хранителни разстройства

Психолози и психотерапевти обучават ученици от 12 г. до 18 г. в превенция на хранителни разстройства с благотворителната инициатива „Живот на килограм”, първа засегнала съществуването на този проблем. Инициатори на проекта са Милена Ташкова и София Фердинандова, които се занимават с индивидуална и групова терапия, както и с обучения на психолози в създадената преди десет години „Психодраматична работилница”.

Към екипа се присъединяват Любомира Манчева, Славея Дънева, Миглена Буркутоглу, Нина Тодорова, Джулия Камборидис. Всички те прегръщат идеята за проекта и поставят началото му през октомври 2016 г. Започват с пет столични училища, днес са работили в 16 с над 1600-1800 ученици. През тази година проектът им излиза извън пределите на София. Първият град, който посещават, е Пазарджик, а в бъдеще им предстоят срещи във Велико Търново и Пловдив.

Водени са от идеята заради равносметката, която са си направили в продължение на години професионален опит, а именно, че всеки трети пациент страда от някаква форма на хранително разстройство, проявена вследствие на душевно страдание. Основават се на опита, който имат, и решават да реализират проекта в превенция. Любомира Манчева (психолог, психодрама терапевт, хипнотерапевт) разказва пред „Труд”, че назовават каузата „Живот на килограм” заради това, че страдащите от дадено разстройство измерват живота си в грамове, калории и хапки. „Тези хора са избрали път, който включва храната, но този път ги отвежда до болест”, казва Миглена Буркутоглу (психолог).

Любомира и Миглена разясняват, че срещите с учениците протичат в 3 етапа. При първия засягат външния вид, моделите за подражание и красота, начина, по който възприемаме себе си, и връзката между външността и хранителното разстройство.

Вторият етап обхваща вътрешните емоции, разпознаването им и тяхното преодоляване. Третият обобщава и осмисля първите два, говори се за конкретните хранителни разстройства като анорексия, булимия, орторексия (мания по здравословно хранен), хиперфагия (болестта на хората с големи тела), емоционално хранене, анорексия атлетика (свързана с вманиачаване на тема спорт и хранителни добавки). „Учениците вече си дават сметка, че става въпрос за страдание, че е заболяване на психиката и че има значение как се справя човек със солените моменти в живота”, обяснява Любомира.

„В дъното на всяко хранително разстройство е някакъв конфликт, свързан с емоции, вътрешна или външна среда. Усилията ни са насочени към това да си дадат сметка за случващото се и да предпазят себе си и връстниците си, защото специфичното тук е, че храната е нещо, което присъства в ежедневието и ако я няма тази информираност, човек няма да се усети, че е в риск”, разказва Миглена.

Двете специалистки информират, че в социалните мрежи могат да се срещнат статистика за страдащи от разстройства у нас, като 200-250 хил., но официални данни няма. Отбелязват, че липсва осведоменост у българите за наличието на проблем.

„Този въпрос се неглижира, не се отдава значение в обществото, няма информация и родителите не си дават сметка и не го осъзнават, докато не стана фатално”.

Факторите, които предразполагат към това, са външен свят (медии, модели и стереотипи за красота), семейството – (перфекционизъм, стремеж за изпълнение, взискателност, високи очаквания, свръхобгрижване, спестяване на фрустрация от външен свят, конфликтност).

„Живот на килограм” е първата програма, занимаваща се с превенция - да не се стига до симптома и до болестта. Дълго време работят без финансова подкрепа, безвъзмездно. Единствената подкрепа, която получават, е от голяма компания като дарение. Към тях се присъединяват и седем доброволци, които подпомагат работата им. През тази година и половина получават и помощта на известни личности, които популяризират кампанията с лицето си – включват се представители на медицинските среди, психиатри, актьори, певци, готвачи и др.

Голям успех за всички участници в кампанията е инициатива „Промяната” чрез която „Живот на килограм” е в топ 5 на социалните проекти в България. В бъдеще предстои гласуване от зрители, а наградата за участниците е възнаграждение на стойност от 30 хил. лв.

Бъдещи планове

За да стане проектът „Живот на килограм” устойчив, екипът от психолози и психотерапевти е в процес на създаване на терапевтична програма, която ще даде възможност за лечение за страдащи от хранителни разстройства.

„Нищо от само себе си не се е случило в този проект – ние питаме децата в училище в какво се измерва животът, а за нас той се измерва в смисъла, усмивките и в това, което получаваме като обратна връзка и желанието да разбират повече за себе си”, казва Любомира Манчева.