Забравяме хайдутите, но почитаме завистта

Защо бенинци са вдигнали паметник на Георги Димитров

Еленчанинът Иван Първанов е журналист и писател-документалист, с интерес към тоталитарните общества, фигурите на тираните и диктаторите. Автор е на шест книги. Първите три от тях са своеобразна диктаторска трилогия: „Кремъл, власт и смърт” (посветена на загадъчната смърт на съветските генерални секретари), „Любовниците на властта” и „Децата на диктаторите”. Останалите му книги са: „Мумии и мавзолеи”, „Свещения джихад” и „Атентатите на ХХ век”. Току-що е завършил проучване и е публикувал най-новата си книга „Българските паметници“ (изд. „Милениум“) с подкрепата на ЗАД „Армеец”.

Интересът към проучване на българските паметници у Иван Първанов се появява след разговор с колега италианец, който го моли да му разкаже за историята на България. Силно впечатлен от българското Средновековие и от владетелите, той иска да му изброи поне 30-40 техни паметника, които да посети по време на обиколките си из страната. Българинът не може да се сети за повече от десет. Решава да провери в библиотеките, оказва се, че няма нито книга, нито енциклопедия на тази тема. Казва си: „Значи е дошло времето аз да я напиша”.

Вдъхновява го паметникът на Васил Левски в Карлово. Голямо е изумлението му, когато разбира, че

монументи на Левски има в 21 страни по света

между които Куба, Аржентина, Япония, САЩ. Надали има друг национален герой с паметници в толкова много държави! „В стремежа си да бъдем интернационалисти и глобалисти – разсъждава Иван Първанов - съществува сериозна опасност да престанем да бъдем българи. А това не бива да бъде допуснато! Нашите деди пет века под чуждо иго са успели да запазят българската нация с цената на много кръв и жертви. Престъпно и непростимо ще бъде ние сега да стъпчем техния труд и да се изгаврим с тяхната саможертва в името на някакви мъгляви европейски и атлантически ценности. Ние сме преди всичко българи и след това всичко останало. И това не бива да забравя никой от нас!“

Италианецът създава през вековете красиви хармонични статуи, помпозни фонтани, прелестни чешми. Българинът – величави грамади като "1300 години България" например. Какво говори това за самочувствието ни, манталитета, нуждата ни от герои? Според Иван Първанов причините за тия различия са лесно обясними. През петте века на чуждо робство българите загубват не само в политическо и икономическо, но и в културно отношение. Докато в свободна Европа творят Леонардо да Винчи и Рафаело, в нашите земи хората се борят за насъщния, за оцеляването си и единственото, което се строи, са полувкопаните в земята църкви, в които народът ни да успее да опази вярата си. Малко по-късно идват и първите килийни, а след това и светските училища, т.е. архитектурата у нас тогава има чисто практическо приложение, тя не служи за създаване на сгради на лукса и разкоша. В Италия, Австро-Унгария, Франция по това време богати меценати и ценители спонсорират прекрасните архитектурни шедьоври и паметници. У нас кой би изиграл тази роля – турските паши и бейове ли? А и да би се намерил богат българин, който да е склонен да даде пари, как ли биха реагирали османските власти при положение, че те не разрешават българските църкви да бъдат по-високи от боя на турчин, яхнал кон...

Сред 300 родни монументи, оказва се, има и много на неизвестни герои. Забравени са почти всички хайдушки войводи.

Кой е чувал за Пуйо войвода

за Гаджал и десетки други? Докато събира информация, за Иван Първанов е истински потрес да разбере, че хората по места не познават паметниците си. В една от общините вдига на крак всички служители от отдел „Култура“ (тъй като там няма музей) с молба за информация за паметник на местен войвода. Всички вдигат рамене. В друг град пък паметникът се намира на площада между местното читалище и историческия музей. Пак нито един служител, от нито една институция не знае кога е построен и кой е неговият автор.

В България има доста странни и интересни паметници. Паметникът на умората край ловешкото село Малък извор показва мястото, където през октомври 1877 г. руските войски спрели да си починат. В Хасково има уникален Паметник на завистта, на скулптора Господин Тенев - Гуспата. Той представлява Икар, вдигнал ръце и готов за полет, и две големи длани, които го натискат силно надолу... Паметниците на благодарността са израз на признателността на българските евреи към нашия народ, вдигнал се в тяхна защита през Втората световна война.

Всеки паметник има своя любопитна история. Например позиционирането на лъва върху паметника на връх Шипка. Според първоначалния замисъл е трябвало да гледа на север, посоката, от която са дошли братята-освободители, и да бъде на самия връх на паметника. Когато го поставят обаче, се получава

заплашителна нота от румънското правителство

че ако лъвът не спре „да гледа“ към Румъния, тя ще обяви война на България. За да има мир, обръщат лъва на запад – реагира Сърбия, на юг – започва да дрънка оръжия Турция. И накрая, за да има мир и угодия на всички, лъвът е свален от върха и е обърнат на изток, към Черно море.

При строежа на паметника на Бенковски пък един от гранитните късове, тежащ над 50 тона, пада от ремаркето на камиона, който го превозва, и тръгва към града, като накрая спира на метри от сградата на училището в Копривщица.

През последните години е открит паметник на хан Алцек в Италия. Там има и паметник на Пенчо Славейков. А в африканската държава Бенин съществува монумент на комунистическия вожд Георги Димитров. Той е издигнат през 1975 г. в знак на признателност към България, която е финансирала асфалтирането на улиците в столицата на държавата...

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл