Оръжейното лоби в САЩ силово прокарва интереси

Независимостта на всяка държава и политически субект е функция от множество фактори, които действат едновременно и в баланс. В енергийния ХХІ век термини като „сигурност“ и „енергетика“ придобиха нов смисъл и сила, обвързани и зависими от политическите решения на елитите. Един от факторите, които са признак за независимостта на съюз или държава, е свободата да се води самостоятелна външна политика, съобразена със стратегическите интереси. Както е общоприето свободата на словото да бъде разглеждана като основен компонент за демократичността на една държава, така и преследването на собствените интереси в сферата на сигурността следва да бъде разглеждана по същия начин. Европейският съюз е изправен пред историческото предизвикателство да се самоинициира на световната политическа сцена като независим субект, един от полюсите на вече изградения многополюсен свят. Политическото обединение само по себе си не е достатъчно условие, а и както пролича през последните две години – е и твърде крехко. На ниво сигурност и енергетика сме свидетели на постоянен натиск и опит за налагане на чужда воля, дори с цената на неспазване на закони, процедури, икономически санкции или дори негласно подкрепяне на протести, изпълнени с насилие.

В средата на ноември 2018 г. започна да се разгръща протестът на „Жълтите жилетки“ във Франция. Официално започнал месеци по-рано в интернет пространството, чрез създаването на онлайн петиции, а през ноември вече е организирано и събитие във Фейсбук, целящо затваряне на пътища и създаване на барикади. Исканията на протестиращите безспорно са основателни. Всеки, който е наблюдавал вътрешната политика на държавите от ЕС и възхода на крайнодесните и крайнолевите формации, знае че французите не са доволни от липсата на реални реформи в социалната сфера и в икономиката. Покойният английски историк Тони Джъд точно отбелязва, че социалната държава в основата си е гениална конструкция, защото създава истинска средна класа. Тя от своя страна гарантира съществуването на социалната държава. В Европа от години се наблюдава оформянето на пропаст между бедни и богати. По този начин се дава положителен отговор на въпроса дали е нужна промяна както във Франция, така и в ЕС. Но много по-логичен и обоснован е въпроса защо в дадения момент се стига до подобно масово, организирано, насилствено избухване на недоволство? Не дали, а защо сега? В година, в която бяха прокарани редица спорни и лобистки идеи, свързани с поставянето на ЕС в нестабилно положение. Протестите през август в гр. Кемниц, Германия, Пакта за миграцията, създадения изкуствено разкол в Източното православие, прокарването на спорната Истанбулска конвенция и накрая протеста на жълтите жилетки в сърцето на ЕС.

В историята случайности няма и времето ще покаже, че настоящия случай също не е прецедент. Към момента все пак може да се стъпи единствено върху основата на логиката и вероятностите. В началото на ноември 2018 г. френският президент Макрон каза по повод намерението на САЩ да излязат едностранно от Договора за ракетите с малък и среден обсег, че Европа и нейната сигурност са основната жертва. Френският президент отбеляза също, че иска да гради сигурността на Европа в диалог с Русия. Дни по-късно германският канцлер Ангела Меркел застана зад Макрон. Темата за обща европейска армия циркулира в общественото пространство през последните 15 години, но за пръв път тя получи внимание и приоритет, които могат да бъдат основата за реални действия. Дори нещо повече, САЩ поиска от Европа да си плаща, затова че е държана в зависимост. Когато обаче Европа поиска да бъде самостоятелна, какво следва? Насилствени протести и силово лобиране в полза на американска техника. Европа тепърва следва да си припомня книгите, които е прочела, казано метафорично, ако иска да бъде конкурентен, обединен фактор в света. Както гласи сентенцията, приписвана на Наполеон – „Който не храни своя армия, храни чужда“.

Избухването на насилствени протести, за да се оказва натиск, изключително напомня на вече добре изграден шаблон. Примерите са от последните 15 години – Цветните революции в Грузия и Украйна, Арабската пролет от 2011 г. и Евромайдана от края на 2013 г. Санкциите, миграцията и създаването на горещи точки са сред слабостите на ЕС и ще бъдат използвани и през 2019 г.

Заслужава внимание отбелязването на силовото лобиране в сферата на сигурността. От една страна имаме гласно заявеното намерение на Вашингтон да изтегля свои войски или интереси, от друга страна обаче, на полето на действията, имаме едно все по-агресивно оръжейно лоби, което реално определя външната политика на САЩ. Защитаването на имперските интереси, което е нормално, преминава през лобиране за закупуване на американска военна техника от държави-членки на ЕС, за сметка на техника собствено производство. Случаят с България не е частен. Месеци по-рано в Словакия се разигра същия сценарий – дали да бъде избран „Юрофайтър“, „Грипен“ или Ф-16. Няма нужда от изненади, Словакия одобри закупуването на 14 изтребителя Ф-16 на стойност 1,86 милиарда долара. Няколко години по-рано същото се случи с Полша, макар и тя да е особен случай.

Не всичко е загубено

Сигурността на ЕС към момента е успешно дискредитирана и нарушена в полза на външен интерес. От това може да се заключи, че ЕС не е политически независим играч. Зад маската на приятелството и съюзническите интереси се крие макиавелисткото желание за контрол и поддържане на зависимост. Пред ЕС все още стои възможността да намери обединителните фигури и сили, които да трасират пътя към свободно съществуване. Алтернативата е дълбока икономическа и военна зависимост и поддържането на изкуствена цялост в полза на интересите на транснационалните корпорации.